Сладката професия...или защо да си домакиня не е срамно
- Публикувана: 2 ноем. 2006, 13:38 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2006, 16:05 ч.
# 1
2 ноем. 2006, 13:42 ч.
Бих се разпознала... ама нъц.
Ако имах възможност - бих поработвала за кеф, а основно бих работила над себе си. Домакинстването (чистене, оправяне и пр.) бих поверила на икономка или каквато там се явява.
Виж целия пост
Ако имах възможност - бих поработвала за кеф, а основно бих работила над себе си. Домакинстването (чистене, оправяне и пр.) бих поверила на икономка или каквато там се явява.
# 2
2 ноем. 2006, 13:43 ч.
Трудно ми е да повярвам, че наистина тези жени не са "демотивирани"!
С удоволствие ще започна работа, грижите около детето и еднообразното ежедневие са ме изнервили на мах
Виж целия пост
С удоволствие ще започна работа, грижите около детето и еднообразното ежедневие са ме изнервили на мах
# 3
2 ноем. 2006, 13:44 ч.
Ами аз не се разпознавам. Поне не в България. Ужасява ме мисълта да изпадна в пълна финансова зависимост от мъж. И не е въпрос на доверие, а на реализъм. В България законодателството не предвижда огромни издръжки след развод. А наблюденията ми върху околните са ме довели до извода, че 100% доверие на мъж не трябва да се има. 
Виж целия пост
# 4
2 ноем. 2006, 13:52 ч.
Аз мисля, че и домакинството бих си гледала, бих и работила. Обаче не за издигане, а за удоволствие. За съжаление не предвиждам да мога да си го позволя през следващите... n години
Но като цяло не съм човек, който държи да прави кариера. Обичам да постигам високи цели и да преодолявам препятствия, но не по-малко държа на дом и семейство, на времето за себе си... Как се носят всичките тия дини под една мишница, още слава Богу не ми се е налагало да разбера с пълна сила... Ще си каже с времето. Но не съм оптимист, че ще мога да разпределям времето си между интересите си така, както на мен ми харесва.
Виж целия пост
Бих се разпознала... ама нъц.
Аз мисля, че и домакинството бих си гледала, бих и работила. Обаче не за издигане, а за удоволствие. За съжаление не предвиждам да мога да си го позволя през следващите... n години
Но като цяло не съм човек, който държи да прави кариера. Обичам да постигам високи цели и да преодолявам препятствия, но не по-малко държа на дом и семейство, на времето за себе си... Как се носят всичките тия дини под една мишница, още слава Богу не ми се е налагало да разбера с пълна сила... Ще си каже с времето. Но не съм оптимист, че ще мога да разпределям времето си между интересите си така, както на мен ми харесва.
# 5
2 ноем. 2006, 13:53 ч.
аз пък бих го направила, сега, когато вече знам какви са капаните на 'оставането вкъщи' - имам предвид, че сега не бих изоставила изцяло работата си, ще поработвам малко вкъщи, ще си допълвам образУванието.. това отделно от домакинстването, което обожавам.
или само си въобразявам, че няма да се "демотивирам"
Виж целия пост
или само си въобразявам, че няма да се "демотивирам"
# 6
2 ноем. 2006, 13:56 ч.
аз се разпознах напълно. само дето още не съм станала такава домакиня, защото съм от тия с острите нужди от финансови постъпления.
в бг обаче още не е избито насаденото от социализма, че жената трябва да работи, щото иначе е непълноценна.
Виж целия пост
в бг обаче още не е избито насаденото от социализма, че жената трябва да работи, щото иначе е непълноценна.
# 7
2 ноем. 2006, 14:01 ч.
и аз така...и сигурно няма да стана в следващите поне 20 години. Но нищо, тогава ще съм на 40 и поне до 60 ще мога да си развивам талантите...За актьорския ще съм стара, но с отгледани деца ще имам време да пиша 
П.С. Някой да ме ощипе да сляза на земята
Виж целия пост
аз се разпознах напълно. само дето още не съм станала такава домакиня, защото съм от тия с острите нужди от финансови постъпления.
П.С. Някой да ме ощипе да сляза на земята
# 8
2 ноем. 2006, 14:05 ч.
що бе Еовин - 40 е добра възраст за спечелване на оскар /аз така се успокоявам/. и кво ти пречи и на 80 да пишеш? аз се опитвам да не се оставям на такива всеобщи мнения или предразсъдъци като това, че на 45 или 50 си стар, на 60 ставаш само за това да правиш консерви за децата си и на 70 трябва да си умрял.
Виж целия пост
# 9
2 ноем. 2006, 14:05 ч.
И аз искам, ама няяямааа. Не смея и да си го помисля даже.
И много точно знам, какво бих правила.
Вярно, така животът ще е по- спокоен не само за мен, а и за мъж и дете. Не съм от тия, дето искат да правят кариера, по скоро бих поработвала за кеф, за да съм сред хората.
И с тези си желания и разбирания не се смятам за назадничава.
Виж целия пост
И много точно знам, какво бих правила.
Вярно, така животът ще е по- спокоен не само за мен, а и за мъж и дете. Не съм от тия, дето искат да правят кариера, по скоро бих поработвала за кеф, за да съм сред хората.
И с тези си желания и разбирания не се смятам за назадничава.
# 10
2 ноем. 2006, 14:06 ч.
Никога не съм мислила, че е срамно да си домакиня. Баба ми беше домакиня (ама каква домакиня!), майка ми остави професията си, за да отгледа мъж и три деца.
Обаче на мен не ми стига да съм само домакиня. Пак си върша сама всичко, пак си гледам аз детето, ама ще пукна, ако трябваше да се занимавам единствено с това. Така че си нося двете дини. Това е моят избор.
Пък догодина пак ще кажа какво и как.
Виж целия пост
Обаче на мен не ми стига да съм само домакиня. Пак си върша сама всичко, пак си гледам аз детето, ама ще пукна, ако трябваше да се занимавам единствено с това. Така че си нося двете дини. Това е моят избор.
Пък догодина пак ще кажа какво и как.
# 11
2 ноем. 2006, 14:07 ч.
Бих искала да съм в тази група
"... с удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време", на за съжаление спадам към онази група дето е отдадена на чистенето, прането, гледането на деца и пр. демотивиращи денгубеници. Като фен на "Отчаяни съпруги" бих казала че искам да съм Габриел, но за съжаление съм Линет и то преди да почне работа.
Виж целия пост
"... с удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време", на за съжаление спадам към онази група дето е отдадена на чистенето, прането, гледането на деца и пр. демотивиращи денгубеници. Като фен на "Отчаяни съпруги" бих казала че искам да съм Габриел, но за съжаление съм Линет и то преди да почне работа.
# 12
2 ноем. 2006, 14:13 ч.
Ако "домакиня" е описаното в статията, аз съм си чиста прислужница
Искам да мога да си позволя да не работя, но пак бих се занимавала с нещо за кеф и за да не затъпявам от скитане по козметици и фризьори.
Виж целия пост
Искам да мога да си позволя да не работя, но пак бих се занимавала с нещо за кеф и за да не затъпявам от скитане по козметици и фризьори.
# 13
2 ноем. 2006, 14:15 ч.
Хубава темичка, дааа.
Значи много ми се иска да е точно така както го е описала г-жа Петрова, но уви - много малко жени могат да си го позволят.
Не знам, но аз нямам абсолютно нищо против да съм домакиня , майка и т.н. Това в никакъв случай не ме прави демотивирана, дори напротив! Може да ме демотивира липсата на достатъчно време за мен самата (и за семейството ми) което със сигурност би било така ако градях кариера.Сега имам достатъчно време да се развивам в каквато си посока си искам. Опитвах и варианта да градя кариера - освен семейни проблеми и огромната липса на време за децата ми , друго не изградих. Не искам да си спомням тези моменти, честно.
Та се примирих . Сега упражнявам активно професията майка и домакиня, като в никакъв случай под думичката домакиня не се разбира слугинаж.
Спокойна съм, усмихвам се, имам сили да се справя с ежедневните малки битки.
Мисля, че има разлика между това , което е описала Петрова и чистата проба слугинаж , който за съжаление е по-честото явление.
Виж целия пост
Значи много ми се иска да е точно така както го е описала г-жа Петрова, но уви - много малко жени могат да си го позволят.
Не знам, но аз нямам абсолютно нищо против да съм домакиня , майка и т.н. Това в никакъв случай не ме прави демотивирана, дори напротив! Може да ме демотивира липсата на достатъчно време за мен самата (и за семейството ми) което със сигурност би било така ако градях кариера.Сега имам достатъчно време да се развивам в каквато си посока си искам. Опитвах и варианта да градя кариера - освен семейни проблеми и огромната липса на време за децата ми , друго не изградих. Не искам да си спомням тези моменти, честно.
Та се примирих . Сега упражнявам активно професията майка и домакиня, като в никакъв случай под думичката домакиня не се разбира слугинаж.
Спокойна съм, усмихвам се, имам сили да се справя с ежедневните малки битки.Мисля, че има разлика между това , което е описала Петрова и чистата проба слугинаж , който за съжаление е по-честото явление.
# 14
2 ноем. 2006, 14:16 ч.
Аз се разпознах 
.Имам образование,владея два езика,но никога,дори и за секунда не съм съжалявала,че не правя кариера.Харесвам жените,които са отдадени на професията си и са амбицирани да се налагат в определа област,но аз явно не съм от тях.Напълно съм удовлетворена от живота,който водя.Имам много време за всичко.
Виж целия пост
.Имам образование,владея два езика,но никога,дори и за секунда не съм съжалявала,че не правя кариера.Харесвам жените,които са отдадени на професията си и са амбицирани да се налагат в определа област,но аз явно не съм от тях.Напълно съм удовлетворена от живота,който водя.Имам много време за всичко. Препоръчани теми