Имате ли си цена? Държите ли на принципите си или бихте направили компромис с тях заради пари?(абсолютно изключвам казуса 'заради детето/децата'). Питам лично вас. Предпочитате ли да напредвате с лакти за сметка на самоуважението, а може би определяте амбицията на всяка цена като плюс? И къде е границата?
Виж целия пост
Достойнството - за уважение или недостатък?
- Публикувана: 3 ноем. 2006, 21:06 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 14:45 ч.
# 1
3 ноем. 2006, 21:14 ч.
Е, щом изключваме фактора деца, тогава съм най-принципния човек на света 
Това, че всеки си има цена, не е баш тъй. За пари правя само едно нещо - бачкам. Другото ми е безплатно
Виж целия пост
Това, че всеки си има цена, не е баш тъй. За пари правя само едно нещо - бачкам. Другото ми е безплатно
# 2
3 ноем. 2006, 21:15 ч.
Спомням си преди време, че напуснах една от работите си (която страшно харесвах), защото основният ни клиент започна да се занимава с бизнес, който не одобрявах.
После преживях 6-те си месеца на безработица, които почти ме довършиха, но никога не съм съжалявала за решението си. Знаех, че в такава фирма не мога да работя, не мога да се грижа за увеличаване на продажбите им и в същото време вечер да си лягам и да заспивам спокойно
Виж целия пост
После преживях 6-те си месеца на безработица, които почти ме довършиха, но никога не съм съжалявала за решението си. Знаех, че в такава фирма не мога да работя, не мога да се грижа за увеличаване на продажбите им и в същото време вечер да си лягам и да заспивам спокойно
# 4
3 ноем. 2006, 21:23 ч.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Виж целия пост
Амбициите са хубаво нещо.
Дори и на всяка цена.
Дори и на всяка цена.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
# 5
3 ноем. 2006, 21:27 ч.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Мюр, не ме разбра .
Нямах предвид това, но може би и аз не съм разбрала съвсем въпроса
Но има и друго ....и какво като бях много принципна и добра и държах на всичко най-важно в живота- семейството, добрите отношения, толеранса....
Бях много уважавана , няма що!
Знаеш за какво говоря
Виж целия пост
Амбициите са хубаво нещо.
Дори и на всяка цена.
Дори и на всяка цена.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Мюр, не ме разбра .
Нямах предвид това, но може би и аз не съм разбрала съвсем въпроса
Но има и друго ....и какво като бях много принципна и добра и държах на всичко най-важно в живота- семейството, добрите отношения, толеранса....
Бях много уважавана , няма що!
Знаеш за какво говоря
# 8
3 ноем. 2006, 21:34 ч.
Удовлетворението от достойното ти държание си е лично, Пухи. Награда няма.
Виж целия пост
# 9
3 ноем. 2006, 21:36 ч.
Има достойнство и криворазбрано достойнство. Най-различни възможни ситуации.
Понякога е по-добре да имаш търпение, отколкото да се перчиш.
То, търпението е и библейска категория.
Но понякога е задължително да защитиш достойнството си. Въпросът е да си наясно кога го защитаваш, кога само се перчиш.
Виж целия пост
Понякога е по-добре да имаш търпение, отколкото да се перчиш.
То, търпението е и библейска категория.
Но понякога е задължително да защитиш достойнството си. Въпросът е да си наясно кога го защитаваш, кога само се перчиш.
# 10
3 ноем. 2006, 21:38 ч.
Именно Мюр, именно
Виж целия пост
Удовлетворението от достойното ти държание си е лично, Пухи. Награда няма.
Именно Мюр, именно
# 11
3 ноем. 2006, 22:13 ч.
Границата е някаде по средата, зависи от ситуацията и тн.
Виж целия пост
# 12
3 ноем. 2006, 22:26 ч.
Досега винаги съм отстоявала принципите си...но!
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
Виж целия пост
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
# 13
3 ноем. 2006, 22:31 ч.
Нищо не правя на всяка цена. Последната ми работа беше при перфектни условия - много висока заплата +детегледачка, +квартира, +телефон, +транспортни разходи. И напуснах, защото: не харесвах човека, за когото работех; не харесвах компромисите, които трябваше да правя в работата (спрямо качеството и спрямо колегите), не харесвах града, в който трябваше да живея; не ми харесваше, че имам шеф (до тогава бях работила само за себе си). Изобщо не съжалявам, че напуснах - даже много ми олекна, сега дишам с пълни гърди.
Виж целия пост
# 14
3 ноем. 2006, 22:33 ч.
Амбицията е хубаво нещо, но не на всяка цена. Амбициозна съм, но умерено. Себеуважението ми е по-скъпо.
Виж целия пост
Препоръчани теми