Имам проблем с нея. Малък, но...

  • 1 257
  • 20
Много добро момиче си имам, почти на 5. Нямам никакви забележки, освен че е много...не знам как да го кажа...
тя иска непрекъснато подаръци
каквито и да е!
, дори не знае какво иска като я питам.
Много плаче, когато не и нося нищо, реве та се къса.
Това, което разнищих е, че или:
-страда от липса на внимание
- пренебрегваме я, заради брат и
-няма неща като другите деца в ДГ (всичко розово-дрехи, играчки)

Тя- НЕ! облича нищо друго, освен розово; НЕ! желае панталони; Гримира се от ставането си от леглото;- да, има повече гримове от мен.;
Май е това.
Страхотно ми е момичето, но аз не съм с бездънен джоб. Може и проблемът да е в мен-не мога да и отказвам- къде, защото се "размазвам" по нея, къде защото чувствам някаква вина, че я онеправдавам по някакъв начин, че има и братче...
Та...въпроса ми е- как да и откажа да и купувам Обяснявах много неща- нямам пари, тя казва, че има стотинки и дори ще ми върнат....
Как се справяте с искането при 5-годишните?
Виж целия пост
# 1
В един момент и ние бяхме така, аз все купувх нещо  и в един момент се започна с искането на около 3г. и  ooooh! Дадох заден, но беше на по-ранен етап. Сега минавам с номера за рождения ден или ще поръчаме на Дядо Мраз . Пак иска , но се уговаряме Hug
пробвай вместо играчки да и носиш нещо за ядене, сладки ,бонбонки ....
Виж целия пост
# 2
Ами аз нямам толкова голямо дете, но имам предложение, което незнам дали ще ти помогне но може да пробваш.  Предлагам ти, като се прибираш без подарък да и казваш, че днес и подаряваш игра, за определено време, когато тя иска. И когато поиска да поиграеш с нея на каквото тя реши. Ако действително е поради липса на внимание, това би могло да помогне.
  Ако ви се струва тъпо се извинявам, поради липсата на опит.
Виж целия пост
# 3
Мерси, Лео. Но...не мога и нон стоп за ядене да и нося- не толкоз за пари, просто нямам време понякога....
Искам да разбере, че когато има-има, когато няма-да чака...Но,..не мога. Обожавам я и искам да я гледам вечно усмихната, а тя май малко по малко взе да прекалява. А и случка от вчера:
говорим по теефона-тя е при баба си на село:
- здрасти гери-дрън-дрън-липсваш ми-ще те вземе еди кога си
- добре, а ти купила ли си ми нещо...
 Tired Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4
Май най-напред трябва да се справиш със себе си. Wink

защото чувствам някаква вина, че я онеправдавам по някакъв начин, че има и братче...

Дай си сметка, че като има братче, не е ощетена, а привилегирована.
Ако чувстваш, че я пренебрегваш по някакъв начин, отделяй й повече време и внимание, а не я затрупвай с подаръци.
Въведи някакъв лимит на покупките - дали само за празници, дали през уикендите, дали по други поводи, ти си реши - и не се отказвай от правилата поради никакви капризи и прищевки.
Не се оставяй да се завъртиш в тази спирала на все повече и по-скъпи неща. Нали искаш да се радва на тебе, а не на това, което й купуваш.
Виж целия пост
# 5
Вчера гледах едно предване с  родители с подобен проблем. Съветът беше: научете детето, че НЕ означва НЕ.

Не е ли много малка да се гримира на 5? Все пак вие сте позволили да има  гримове, така че се опитай да се погледнете отстрани. Помага да записваш в тефтерче какво си купила и позволила на детето, което по принцип не би. След 2 седмици прочиташ и се опитваш да анализираш и отучваш постепенно.

Обожавам я и искам да я гледам вечно усмихната Замисли се над това изречение.
Виж целия пост
# 6
Ами аз нямам толкова голямо дете, но имам предложение, което незнам дали ще ти помогне но може да пробваш.  Предлагам ти, като се прибираш без подарък да и казваш, че днес и подаряваш игра, за определено време, когато тя иска. И когато поиска да поиграеш с нея на каквото тя реши. Ако действително е поради липса на внимание, това би могло да помогне.
  Ако ви се струва тъпо се извинявам, поради липсата на опит.

Много ти благодаря! На първо четене се втурнах да пиша за моите нерви и настроения....
Но, по-адекватна идея не ми е била хрумвала.
Благодаря ти отново!   bouquet
Виж целия пост
# 7
Ерика, аз доскоро носех... всеки ден. Оставях й в шкафчето в ДГ и казвах, че джуджето го е сложило. Дреболии, наистина в голямата си част нищо не струват... ако не друго, разпечатвах някаква картинка на принтера, случвало се е и на ръка да й нарисувам и да пъхна в шкафчето... сокче, шоколадова калинка, банан, цвете от хартия... гумичка, дъвка... такива дребчовци.
След последната тръшканица за искамискам обаче се замислих сериозно... много се ядосах, че тя го приема за даденост. Понеже "гневът и бесът" за едно скапано детско списание не бяха малки (всеки, който е бил на 19 октомври между 6 и 7 на централна автогара знае  Laughing ), аз се ядосах също толкова, абе вбесих се ужасно и й прибрах всичките кукли. През следващата седмица (на примерно поведение) почнах да ги вадя една по една.
Спрях да подарявам всеки ден (въпреки че още ми се ще), защото не ми хареса ответната реакция. Това не е някакво исконно детско право, дявол да го вземе.

Откакто рязко намалих подаръците, тя се е преориентирала да иска други неща. Общо взето иска да повтаряме разни неща, които сме правили заедно. И е започнала тя да ми прави подаръци - най-вече рисунки, апликации и есенни листа  Laughing всеки ден по няколко
 Laughing
освен това е започнала да се опитва сама да си прави разни неща (най-вече аксесоари за куклите) и да се опитва да заслужи нещата, които иска да й купя. Олалаааа..
Виж целия пост
# 8
Май най-напред трябва да се справиш със себе си. Wink

защото чувствам някаква вина, че я онеправдавам по някакъв начин, че има и братче...

Дай си сметка, че като има братче, не е ощетена, а привилегирована.
Ако чувстваш, че я пренебрегваш по някакъв начин, отделяй й повече време и внимание, а не я затрупвай с подаръци.
Въведи някакъв лимит на покупките - дали само за празници, дали през уикендите, дали по други поводи, ти си реши - и не се отказвай от правилата поради никакви капризи и прищевки.
Не се оставяй да се завъртиш в тази спирала на все повече и по-скъпи неща. Нали искаш да се радва на тебе, а не на това, което й купуваш.


Май най-напред трябва да се справиш със себе си. Wink вероятно! може би това е най-голямата причина. Аз не съм имала нищо като малка, нищичко!
Не я затрупвам с подаръци- иска ми се, но нямам възможност, не съм бедна и тя го знае, но не мога да и обясня, че парите трябва да се "пазят".
И да, тя се радва на мен, независимо, че баща й понякога и купува подаръци, а аз не.
И друго- купувам и нещо си- и я гледам, тя не се радва.....не се...
А внимание не и липсва....нещо и липсва явно....
Виж целия пост
# 9
Анда, Гери ми прави непрекъснато подаръци. Рисунки, гнусутии и безумия- радвам се ....на някои от тези неща.
Искам да спре да и купувам непрекъснато неща! тя дори не знае какво иска като я питам- купи ми! това повтаря.....като я питам "какво"?....и следва мислене...
Виж целия пост
# 10
ами спри да й купуваш. След време ще се откаже да мрънка.
Виж целия пост
# 11
Сега ще кажа нещо много оригинално: може би е период. Дени имаше такъв - месеците след раждането на Васи. Дени ходеше на градина, а аз и носех дреболии, когато отивах да я взема. Знам ли, вероятно съм чувствала вина, че прекарвам по цял ден с бебето, а тя е отделена от мен. И Дени беше приела за даденост това, че в джоба ми има нещо...И изведнъж осъзнах, че не е редно да се откупувам, да компенсирам времето с дреболии...И спрях. Изведнъж. Тя си ги търсеше, но НЕ драматизираше - премина от само себе си...Не съм полагала никакви усилия.
Виж целия пост
# 12
Решихме още лятото да изпълним да изпълним една стара мечта на сина ми - за Коледа да получи електрическо влакче! Wink Понеже той е наясно, че този подарък е скъп, се разбрахме, че до Коледа няма да му купуваме подаръци, за да спестим пари за влакчето. Той  много стриктно следи и сам се спира от ненужни покупки, защото има цел, която чака с нетърпение. Така, че опитай се да й поставиш цел, аз се изумих колко зряло започна да се държи сина ми и как започна да прави разлика между "искам, но мога да мина и без него" и "много искам".
Виж целия пост
# 13
 Сетих се за една моя позната, която разказваше как като била малка щом влязат в магазин с баща й и тя почвала: Искам, искам, искам!". Веднъж баща й ядосан - "Какво искаш", а тя "Каквото и да ееееее!".

 И аз като ДеВаня ще кажа нещо оригинално Laughing -  децата усещат при кой минава номерът.
 Моите са така с баща им, понеже знаят, че не им отказва и злоупотребяват. Явно трябва да си превъзпитам първо таткото и тогава малките иначе не става  Grinning.
 Така, че по подразбиране - смятам, че първо ти трябва да си промениш действията(т.е. да спреш да купуваш), да преживееш момента с реването и мрънкането и така...
Виж целия пост
# 14
Сега ще кажа нещо много оригинално: може би е период.      

колкото и тъпо да звучи- мисля, че е така. Моята дъщеричка премина през него, без да има още бебе вкъщи. Аз го отдавах на това, че не искаше да ходи на градина. Аз ходех всеки следобед да я взимам с подарък ....  
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия