синът ми е на две и половина и срещам големи трудности в момента; инати се и плаче за всяко нещо, не дава нито да го съблека, нито да го облека и т. н.
Виж целия пост
как се справяте с т. нар. криза на третата година или с трудните две?
- Публикувана: 8 ноем. 2006, 09:21 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2006, 11:22 ч.
# 1
8 ноем. 2006, 09:30 ч.
И ние сме така.Понякога му връчвам дрехите той да се облича и въпреки мъките с които е изправен остава много доволен от себе си и резултата.Понякога обаче и това не помага,като каже,че не иска да се облече ми трябват мноого приказки,за да го убедя.Просто според мен трябва много да им се обяснява.Успех! 
И ние сме на вашата възраст. 
Виж целия пост
И ние сме на вашата възраст.
# 2
8 ноем. 2006, 10:34 ч.
Търпение му е майката и много, много,много здрави нерви докато отмине............. 
Виж целия пост
# 3
8 ноем. 2006, 10:35 ч.
Наскоро пак имаше такава тема. Още тогава писах, че с наближаването на 2 годинки- при Нели нещата изцяло се преобърнаха. Обаче към добро. Дано и занапред да е така. 
Виж целия пост
# 4
8 ноем. 2006, 10:45 ч.
Много спокойствие и търпение е рецептата. Отвличам му вниманието - бърборя непрекъснато, показвам му разни играчки или книжки, правя се на шут. В повечето случай този подход работи.
Виж целия пост
# 5
8 ноем. 2006, 10:50 ч.
Ние още сме в началото.........наистина е инати и плаче.........реагирам според случая и момента......в повечето случаи го разпитвам...защо плачеш...искаш да се облечеш сам ли ?.......Добре хайде опитай и мама ще ти помага.......ей такива неща....много говорим......не го оставям да се чувства безпомощен или като предмет, на който не обръщат внимание....винаги много говоря и гледам да се съобразя с него.........
Виж целия пост
# 6
8 ноем. 2006, 12:02 ч.
Надявам се, че ние сме в края на тази фаза 
все пак сме на четири и половина, а на въпроса как се справям-не се справям. 
Всичко зависи от настроението и доброто желание на дъщеря ми. Карам се, наказвам-няма резутат! Опитвам с добро и обеснения-дълги и подробни-няма резултат!
Виж целия пост
все пак сме на четири и половина, а на въпроса как се справям-не се справям. Всичко зависи от настроението и доброто желание на дъщеря ми. Карам се, наказвам-няма резутат! Опитвам с добро и обеснения-дълги и подробни-няма резултат!
# 7
8 ноем. 2006, 12:10 ч.
Поемам дълбоко въздух и броя до 10. Банално, но ми върши работа и до сега. Говоря от опит, защото както писах на едно друго място, тази криза я прекарахме много тежко и с всички възможни екстри (тръшканици, пищене, инати, лягане на улицата......и всичко което се сетиш). А докато броиш до десет се опитай да измислиш нещо съвсем шантаво, с което да отвлечеш вниманието му. Да го разсееш. За да забрави за какво плаче и да започне да мисли за нещо друго.
Виж целия пост
# 8
8 ноем. 2006, 12:53 ч.
Моят син ги преживя тези моменти между 1 година и половина и 2 години. От скоро се е кротнал или поне малко съм му хванала цаката и знам как да туширам ситуацията без да се стигне до истерия. Явно при вас периодът е започнал по-късно и ще продължи до по-късно. Само дано закротването на сина ми в момента не е затишие пред нова буря.
Виж целия пост
# 10
9 ноем. 2006, 11:10 ч.
И дъщеря ми е в същата фаза.Сутрин преди ясла и вечер след баня е кошмар.Събличането е лесно,но обличането...иска сама,с долната част на облеклото се справя,макар и бавно,но блузите я затрудняват,а отказва аз да я обличам
Поне тръшкането в момента е в затишие.
Виж целия пост
синът ми е на две и половина и срещам големи трудности в момента; инати се и плаче за всяко нещо, не дава нито да го съблека, нито да го облека и т. н.
И дъщеря ми е в същата фаза.Сутрин преди ясла и вечер след баня е кошмар.Събличането е лесно,но обличането...иска сама,с долната част на облеклото се справя,макар и бавно,но блузите я затрудняват,а отказва аз да я обличам
Поне тръшкането в момента е в затишие.
# 11
9 ноем. 2006, 11:17 ч.
Трудно се справям, да не кажа никак 
Поръчах си няколко книги за възпитанието и се надявам да прочета полезни съвети.
При нас е някакъв ад - сутрин рев преди детската, не за друго - и мама да дойде. Ако тръгна с него реве, защо съм там.
Вечер същата история - капризи, нерви, хвърляне и чупене на играчки, въобще не ми дава да го къпя, направо незнам как да реагирам.
Виж целия пост
Поръчах си няколко книги за възпитанието и се надявам да прочета полезни съвети.
При нас е някакъв ад - сутрин рев преди детската, не за друго - и мама да дойде. Ако тръгна с него реве, защо съм там.
Вечер същата история - капризи, нерви, хвърляне и чупене на играчки, въобще не ми дава да го къпя, направо незнам как да реагирам.
# 12
10 ноем. 2006, 18:11 ч.
Аз се справих по метода на наградите и наказанията с тези пристъпи на инат
Виж целия пост
# 13
10 ноем. 2006, 18:48 ч.
С много , много търпение. И използвам всяка възможност да релаксирам - когато синът ми спи следобяд и вечер, събота и неделя, по празниците
Виж целия пост
# 14
10 ноем. 2006, 19:17 ч.
И ние вече сме така, само маймунджулук му е майката. 
Виж целия пост
Много спокойствие и търпение е рецептата. Отвличам му вниманието - бърборя непрекъснато, показвам му разни играчки или книжки, правя се на шут. В повечето случай този подход работи.
Препоръчани теми