Наплашена в Детската ясла...

  • 1 310
  • 15
        Обръщам се за съвет към вас след няколко безсънни нощи. Та положението е следното при нас: от няколко вечери спим на светло, защото дъщеричката ми (на 2.7години) не желае да огасяме осветлението. Буди се при най-малкия шум с рев и вика"Кой чука?!!Баба Меца ша дойди.."                   
         Аз по никакъв повод не съм използвала  подобни заплахи  спрямо нея. Отглеждам я сама, защото баща й пътува за по 5-6 месеца и няма начин да го е чула от член на семейството ни. Стигам до извода, че такива заплахи се използват от сестрите и лелките в яслата, когато приспиват децата... Още повече, че и още две майки на деца от яслата споменаха за подобни  случаи. Едната заплашва,че ще отнесе въпроса към директорката. Аз не знам как да постъпя - дайте ми съвет!!! По-склонна съм да говоря с някоя от сестрите... Притеснена съм от факта, че работя в същата градина като учителка на по- големите. Не искам да прозвучи като донус към сестрите - все пак, те са ми нещо като колежки. Ако се обърна към някоя от тях, ще започнат да ме одумват, че съм с големи претенции...Могат да променят отношението си към детето... и знам ли какво още. Проблемите в женските колективи винаги се раздуват и преекспонират... Но в крайна сметка не искам детето ми да изживявя страхове винаги, кагато трябва да спи. Дайте съвет!
Виж целия пост
# 1
Мило май4е, наистина ситуацията е малко специфи4на,но трябва да имаш малко търпение с малката си госпожица.
Моят съвет е следния:първо- седни и обясни на малката принцеса, 4е баба меца я има само в зоопарка и е затворена,4е тя яде само мед и плодове,ако трябва я заведи да я види в зоопзрка .
второ-независимо 4е сестрите от градината са ти колежки,седни и ин обясни ситуацията,мисля 4е ще те разберат,едва ли да си променят отношението към малката.Ако не става с добро,става и с лошо,все пак става въпрос за дъщеря ти ,хи4 не ги мисли тях,все ще ти се отдаде възможност да се разправяш с тях.
Оставяи и светло на принцесата като и е по спооино така,ако не спи при теб вземи я при себе си да се успокои.Желая ти успех,ще следя темата Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 2
Заради това смених групата на детето. При теб е по-специфично, но точно защото са ти колежки, би трябвало да имаш влияние върху тях... знам ли. А можеш ли да помолиш да те преместят в нейната група?
Виж целия пост
# 3
Здравей Vale,
Ситуацията при нас е същата.Да не са в една ясла децата ни? Simple SmileОт две седмици моят син не иска да заспива или го прави при нас в леглото,защото "баба меца щяла да дойде".Няма откъде да го знае,освен от яслата.А когато питах лелите,те естествено нищо не знаеха по въпроса.Иначе всяка вечер му обяснявам по хиляди пъти ,че баба меца я няма,че мама и тати го пазят,че никой не може да го вземе и още, и още.......Помагат и успява да заспи сам,до момента,в който се събужда с викове"баба меца чука" и се паркира в леглото при нас.
Виж целия пост
# 4
Много неприятно, но да ти кажа как реших при нас проблема с тъмното.

Имаше период, мисля, че все още не е съвсем изчистен даже, когато Ния много се страхуваше от тъмното, надничаше в коридорите и банята и където е тъмно и казваше: Тука няма никой! Искаше да оставяме лампата, но аз не позволих, разказвахме си за страшното нещо , защо я плаши какво има и накрая тя се съгласи, че не е толкова страшно и се поуспокои, но аз така и не отстъпих на лампата, за да не се окаже, че до голяма спи на лампа. Всичко отшумя за три-четири дни.
Виж целия пост
# 5
относно страха от тъмното, предполагам че ги завиват през глава, така правеха при нас - който не спи го завиват през глава
Виж целия пост
# 6
относно страха от тъмното, предполагам че ги завиват през глава, така правеха при нас - който не спи го завиват през глава

И при нас беше така.  Twisted Evil
А аз колко бой съм отнесла, че не спях следобяд...и до днес си спомням за детската градина само с лошо.  #Cussing out
Виж целия пост
# 7
Елина я бяха наплашили с "вълците".

Заведох я в зоопарка, показах и колко са далеч, заключени и страхливи.
Четохме за вълците и разни други животни, какви са що са и нападат ли хора, кога и как.
Заключвахме вратата преди лягане известно време...и страха отмина:)
Виж целия пост
# 8
      Благадаря за съветите. Сега сме болни, но в понеделник тр. да взема някакви мерки, защото детето е мн. наплашено. Днес дори отидохме до ЗОО градината(живеем съвсем наблизо), но тя все още е в ремонт. Щяхме да проведем открит урок на тема "Баба Меца е безобидна". Naughty
Виж целия пост
# 9
Стига бе хора, едно е да се опитваш да помогнеш на детето си да си преодолее страха, но то внушението си остава. Аз не виждам нищо специфично в ситуацията, ако си достатъчно дипломатична ще се спарвиш. Говори с директорката, тя трябва да знае как стоят нещата в колектива. Би могла просто да им каже, че има оплаквания от майки, но без да конкретизира коя. Ако разбера, че някой ми плаши детето ще избеснея.. А и ти като възпитателка на по-големите деца би трябвало да имаш изгтраден педагогически подход към подобни сигуации и да знаеш как да реагираш...
Виж целия пост
# 10
Като начало й обясни, че баба меца е майка на мечетата.. Нали четете книжки за мечета и мечки... Ми тя е майката на мечетата, не е страшна...

Ето това също ще ти помогне...

Техника на отразяване на чувствата
Ето как се прави: показвате на някой друг, че наистина разбирате какво изпитва, като предавате чувствата му със свои думи, така че да ги отразите, все едно сте огледало. С двегодишни деца е много лесно, тъй като можете да повторите същите думи, които те са употребили.
Например двегодишното ви хлапе пристига с рев. Бясно е: „Джими (петгодишен) ме бие!" Тук повечето родители въздъхват отегчено и си казват: „Хайде пак започна!" Събират двете деца и процесът е открит. „Кой започна пръв?" и т. н. Методът на отразените чувства окончателно ви лишава от ролята на арбитър. Наместо това, когато двегодишното ви дете се оплаче: „Джими ме наби!", можете да отговорите със съчувстващ тон: „Ядосан си, защото Джими те е набил!" или „Ядосваш се, когато Джими те бие, нали?"
Думите ви предават неговите чувства, като ги отразяват. Наричам този метод техника на обратното действие, защото препращайки на детето си собствените му чувства, вие му показвате, че наистина разбирате какво изпитва.
Преди няколко години една майка, която бях посветил в техниката на обратното действие, ми разказа случка, добре илюстрираща начина на действието й. Майката, която членуваше в приятелска асоциация на детегледачи, една вечер гледала децата на друга семейна двойка. Родителите сложили Тими да спи и излезли. По едно време Тими изскочил от стаята си уплашен и притеснен й рекъл: „Госпожо Джоунс, в стаята ми има вълк!" Майката ми обясни, че преди да усвои въпросната техника, тя би реагирала зле в дадената ситуация, както впрочем повечето родители. Би казала: „Хайде сега, не ставай смешен, Тими, много добре знаеш, че в стаята ти няма вълк." И би обиколила стаята с момченцето, показвайки му, че вътре няма вълк, което ни най-малко нямаше да намали страха му. Вместо да действа по този на пръв поглед разумен, но неправилен начин, тя под-ходила към въпроса другояче - приложила нашия метод.
Казала му: „Седни до мен и ми разкажи за вълка." И детето споделило колко се бои от вълка. Тя му отговаряла с фрази като: „Наистина те е страх от този вълк!" или „Този стар вълк май много те плаши!" и други подобни. Не се опитвала да го успокоява, нито да го разсейва. Задоволила се да му препраща чувствата, които описвало. Момченцето й казало, че много се бои от този вълк, че го мрази и че ще го хвърли в морето от скалите. Накрая, след около двайсет минути, през които тя само отразявала чувствата му, то се обърнало към нея и й рекло: „Госпожо Джоунс, сега мисля, че мога да отида да спя." Тя го завела в стаята му, завила го и след няколко минути то вече спяло.
Госпожа Джоунс ми разказа всичко това седмица след случката и забеляза: „Знаете ли, наистина помага." Така е, помага. Опитайте. Впрочем тази техника съдържа нещо като саморегулатор. Ако не разберете какво изпитва детето, то почти сигурно ще реагира с думите: „Не, не е това, не ми е така."
Методът на обратното действие е лесен за разбиране, но труден за приложение, защото когато ние, родителите, сме . били деца, към нас са се отнасяли другояче. И защото сме прекарали много години от живота си в опити да успокояваме другите, да ги съветваме или да ги отклоняваме от чувствата им, особено ако ни се струват лоши. Методът на обратното действие противоречи на цялото ни възпитание.
Виж целия пост
# 11
Моля те, не оставяй някаква криворазбрана колегиалност да стресира детето ти!
Ваче, много ми харесва това, което написа, Хиъм Гинът Ние и децата, нали?
Виж целия пост
# 12
Здравей! Grinning
Сигурна съм, че ще намериш подходящия начин и подход, за да преодолее малката страха Peace Тук проблема обаче е по-скоро в сестрите и няма друг начин, освен да се разговаря открито с тях. Няма значение, че са ти колежки, детето е по-важно. Поговори с тях спокойно, убеди ги, че идваш при тях с добро, но им обясни колко е стресирано детето, как се буди нощем, колко много си притеснена ти и т.н. Големи хора са, трябва да разберат. Успех! Heart Eyes
Виж целия пост
# 13
това, което Ваче написа ме подсети за една серия на Малкълм, в която майка му се опитваше да му прилага тоя подход съвсем неуспешно.. Беше доста смешно. Добре, че поне на по-малки деца действа. според мен темата обаче не е за това как да се справи със страха на детето си, а как да комуникира с колежките си и даже по-конкретно как да се спарви със собствеия си страх да си отстоява интересите, избягвайки конфликта...  Peace
Виж целия пост
# 14
Моля те, не оставяй някаква криворазбрана колегиалност да стресира детето ти!
Ваче, много ми харесва това, което написа, Хиъм Гинът Ние и децата, нали?


Д-р Додсън "Изкуството да бъдеш родител"  Mr. Green Любимо мое настолно четиво  Grinning След годинки ще лъсне колко внимателно съм го чела  Twisted Evil
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия