Да напиша това ме провокира днескашното ми посещение при гинеколог. Отидох на профилактичен преглед (е, малко късничко след раждането, но не това ме разтревожи).
Само като погледна белега от секциото и със съжаление ме попита: Ти да не си раждала в Майчин дом? Отговорих:-Да, как познахте? Той: -Само там могат да направят такова зашиване! (белега наистина е бая дебел и червен).Ако беше при мен нямаше да си личи нищо! И сигурно не си била със запазен лекар... Отговарям:- Не!
Дотук запазвам самообладание и си казвам - карай, нали все пак си имам здраво синче...
Първо да разкажа, че 2 седмици преди термина започнаха да ми текат водите, но тогава не знаех, че са това са те защото бяха постепенни. Например като стана от стола и хоп - пишвам, клекна - пишвам и т.н. Тогава отидох в Майчин дом само да ме прегледат защо се изпускам така. Оказа се че трябва да остана там - ще ми предизвикат раждане със система окситоцин. Обясниха ми, че щом са изтекли водите трябва да се роди до 12 часа, иначе имало опасност от инфекции.
Нямах нито контракции, нито разкритие, нищо...
Няколко часа след това имах слаби контракции на 15 минути...
14 часа след това имах вече доста силни контракции на по 5 минути...
Постепенно ми увеличаваха капките окситоцин, през час ме проверяваха за разкритие (и то адски болезнено, щото се опитваха да помагат в изглаждането на шийката), но уви - само 1 см...
18 часа след началото започнаха раждащи контракции на по 1-2 минути... и 2 см разкритие.
Аз се притеснявах заради възможна инфекция, не ми даваха да пия вода(за да не съм повърнела), болките бяха жестоки и продължиха още 7 часа.
Част от тези часове ми се губят - биха ми диазепам(даже са ми били и други инджекции, щото на другия ден имах няколко дупки от двете страни на дупето) Абе не мога да опиша какви мъки изтърпях...
Накрая, след като разбрах, че 24 часа от приемането ми имам само 3 см разкритие и 7 часа вече виех като вълчица не издържах и изпаднах в истерия, развиках се, че искам упойка, секцио или поне да умра, че да свършва всичко.И в крайна сметка се предадох, отпуснах се и реших да си умра!
Изведнъж всички се разтичаха и аз се озовах на оперативната маса...
Обясниха ми на другия ден, че генетично ми е така организма и никога нямало да съм можела да родя нормално...
Връщам се в днешния ден, когато показах епикризата от раждането на доктора и го помолих да ми разтълкува написаното. Той ми каза, че съм имала ригидна(мързелива) шийка на матката, но ако са ми били дали простагландин (или нещо подобно) съм щяла да си родя нормално и то бързо!
И с най-естествен тон ми каза: - Ми, така е, като не си си запазила доктор!
Останах без думи.Бях шокирана като разбрах, че толкова часове толкова много хора са ме гледали (смениха се три смени екипи-вечерния, който ме прие, сутрешния и вечерния на другия ден) как се мъча и са можели само с едно вещество да ме облекчат, но понеже не съм човек на някого не им е пукало какво изпитвам...Знаели са какво трябва да се направи в такива случаи и не са си направили труда поне да ми обяснят каква е ситуацията и да ми дадат шанс да си платя поне за това лекарство...
А аз, глупачката, до днес си мислех, че те са дали всичко от себе си да ме спасят, че им бях благодарна, че спасиха бебето ми...
Най ме е яд, че писах няколко пъти във форума, че съм твърдо против плащането на доктоктори и така съм подвела някого по себе си...Аз съм против, но за ваше добро, бъдещи майки е по-добре да си платите...
Никога не съм предполагала, че ще кажа нещо, което е против принципите ми, но след като останах потресена днес от откритието си, реших да си излея всичко. Дано моят разказ помогне на някой който се двоуми.Вярно, че докато бях в предродилна зала минаха много мами и се родиха много деца без заплащане, но ето, че аз съм била от тези изключения, които не са такива щастливки с леко раждане...
Поолекна ми...
Извинявам се, ако разстроя някоя бъдеща мама, но всички трябва да знаят, че минат ли 12 часа без разкритие какво трябва да си искат и да настояват твърдо (може и истерично като мен) за помощ.
Леко раждане пожелавам на бременелките и пак извинения за дългата изповед...
Виж целия пост
Само като погледна белега от секциото и със съжаление ме попита: Ти да не си раждала в Майчин дом? Отговорих:-Да, как познахте? Той: -Само там могат да направят такова зашиване! (белега наистина е бая дебел и червен).Ако беше при мен нямаше да си личи нищо! И сигурно не си била със запазен лекар... Отговарям:- Не!
Дотук запазвам самообладание и си казвам - карай, нали все пак си имам здраво синче...
Първо да разкажа, че 2 седмици преди термина започнаха да ми текат водите, но тогава не знаех, че са това са те защото бяха постепенни. Например като стана от стола и хоп - пишвам, клекна - пишвам и т.н. Тогава отидох в Майчин дом само да ме прегледат защо се изпускам така. Оказа се че трябва да остана там - ще ми предизвикат раждане със система окситоцин. Обясниха ми, че щом са изтекли водите трябва да се роди до 12 часа, иначе имало опасност от инфекции.
Нямах нито контракции, нито разкритие, нищо...
Няколко часа след това имах слаби контракции на 15 минути...
14 часа след това имах вече доста силни контракции на по 5 минути...
Постепенно ми увеличаваха капките окситоцин, през час ме проверяваха за разкритие (и то адски болезнено, щото се опитваха да помагат в изглаждането на шийката), но уви - само 1 см...
18 часа след началото започнаха раждащи контракции на по 1-2 минути... и 2 см разкритие.
Аз се притеснявах заради възможна инфекция, не ми даваха да пия вода(за да не съм повърнела), болките бяха жестоки и продължиха още 7 часа.
Част от тези часове ми се губят - биха ми диазепам(даже са ми били и други инджекции, щото на другия ден имах няколко дупки от двете страни на дупето) Абе не мога да опиша какви мъки изтърпях...
Накрая, след като разбрах, че 24 часа от приемането ми имам само 3 см разкритие и 7 часа вече виех като вълчица не издържах и изпаднах в истерия, развиках се, че искам упойка, секцио или поне да умра, че да свършва всичко.И в крайна сметка се предадох, отпуснах се и реших да си умра!
Изведнъж всички се разтичаха и аз се озовах на оперативната маса...
Обясниха ми на другия ден, че генетично ми е така организма и никога нямало да съм можела да родя нормално...
Връщам се в днешния ден, когато показах епикризата от раждането на доктора и го помолих да ми разтълкува написаното. Той ми каза, че съм имала ригидна(мързелива) шийка на матката, но ако са ми били дали простагландин (или нещо подобно) съм щяла да си родя нормално и то бързо!
И с най-естествен тон ми каза: - Ми, така е, като не си си запазила доктор!
Останах без думи.Бях шокирана като разбрах, че толкова часове толкова много хора са ме гледали (смениха се три смени екипи-вечерния, който ме прие, сутрешния и вечерния на другия ден) как се мъча и са можели само с едно вещество да ме облекчат, но понеже не съм човек на някого не им е пукало какво изпитвам...Знаели са какво трябва да се направи в такива случаи и не са си направили труда поне да ми обяснят каква е ситуацията и да ми дадат шанс да си платя поне за това лекарство...
А аз, глупачката, до днес си мислех, че те са дали всичко от себе си да ме спасят, че им бях благодарна, че спасиха бебето ми...
Най ме е яд, че писах няколко пъти във форума, че съм твърдо против плащането на доктоктори и така съм подвела някого по себе си...Аз съм против, но за ваше добро, бъдещи майки е по-добре да си платите...
Никога не съм предполагала, че ще кажа нещо, което е против принципите ми, но след като останах потресена днес от откритието си, реших да си излея всичко. Дано моят разказ помогне на някой който се двоуми.Вярно, че докато бях в предродилна зала минаха много мами и се родиха много деца без заплащане, но ето, че аз съм била от тези изключения, които не са такива щастливки с леко раждане...
Поолекна ми...
Извинявам се, ако разстроя някоя бъдеща мама, но всички трябва да знаят, че минат ли 12 часа без разкритие какво трябва да си искат и да настояват твърдо (може и истерично като мен) за помощ.
Леко раждане пожелавам на бременелките и пак извинения за дългата изповед...
Навсякъе в БГ се говори за корупция ,а в родилните домове това е ежедневие и ме потриса това,че всички говорят за това и всички знаят как стоят нещата и никой нищо не предприема.Всеки се спасява по единично.Вие сте много будни и смели мами и според мен точно вие може да предизвикате медиен шум около тези небивали ,алчни докторченца.Имаше скоро мама в Исрено и Лично.Не може ли да предложите такава тема там?Сигурна съм, че доста майчета ще се включат.Просто трябва да се говори и да се действа.Ние да не сме животни да търпим подобни унижения.Много ще се радвам ако скоро и в БГ можеш да раждаш като 'бял' човек и то без да си плащащ 
А за некадърните лекарчета -да има съд и отнемане на правата 
Още ме побиват тръпки. Надявам се да се отърсиш от кошмарните спомени, а на всички момичета, на които предстои раждане, пожелавам да е леко и безпроблемно! 
трябваше да пия Допегит и готово . Е толкова Допегит изпих / по 4 на ден / че още не може да ми се нормализира кръвното . Освен Допегита трябваше последната седмица да пия и Магнерот , при положение че преносвам и чакаме контракции