Вече съм почти готова с книгата и ще ви пусна на части различните периоди от развитието. Надявам се тази вечер да успея с бебешкия период и ранното детство (1-5г), по-нататък - и останалото. Отново се извинявам за езика - на места са термини, но нямам време да го адаптирам в по-популярен вариант.
Дано да ви е полезно
БЕБЕШКИ ПЕРИОД
Бебешкия период обхваща възрастта до годинка, годинка и половина. Основната задача на развитието в този период според Ериксън е формирането на доверие. Доверието дава възможност на детето да чувства, че може да зависи от собственото си поведение, както и от това на другите. Без доверие, то може да започне да се съмнява в собствената си стойност, както и в мотивите на другите. Чрез доверието бебето се превръща в зрял индивид, способен да дава и получава любов.
Тъй като доверието се формира по много естествен начин в повечето семейства, осиновените и неосиновените деца взаимодействат с родителите си по много подобен начин. По време на бебещкия перидо различията между биологичните семейства и семействата с осиновено дете са много слаби, почти незабележими. И в двата случая децата формират привързаност по почти еднакви начини, предимно в случаите, когато са осиновени преди 6-месечна възраст.
Различията се появяват на малко по-късен етап.
Осиновяването е различно.
Но КОЛКО различно?
КОГА се появяват различията?
КОЛКО важни са те?
Начините, по които родителите отговарят на тези въпроси, влияе върху това до колко комфортно се чувстват както те самите, така и децата им спрямо осиновяването.
Повечето от осиновителите се адаптират много добре към родителството, като много от тях са по-добри от семейства с неосиновени деца. Изследванията показват, че семействата на осиновителите са като цяло:
- по-зрели в емоционален план
- имат по-стабилен брак, (преживял и оцелял след тежката загуба на невъзможността да имаш свое биологично дете)
- по-стабилни са финансово
- по-способни са да се справят със стреса
През 2002 г. Janet Hoopes изследва 54 семейства, половината от които с осиновени деца. Изследването отчита, че майките-осиновителки имат най-висок процент по скалите за свързаност с детето, приемането му, хвалене, изразяване на привързаност и топли чувства, подкрепяне и ефективно справяне с възпитанието и отглеждането на детето. В същото време изследването отчита и неизбежната обратна страна на тази прекалена сързаност, а именно:
- свръхпротективност
- висока тревожност
- по-голяма склонност да развиват зависимост и съответно трудности в моментите, в които детето има нужда да се отдели от майката, да бъде самостоятелно
В книгата си „Споделена съдба” Дейвид Кърк обяснява защо връзката между осиновеното дете и родителите му може да бъде толкова силна. Според него основна роля в силата на тази свързаност има факта, че и родителите, и детето са преживели дълбоко чувство на загуба (родителите – загуба на възможността да имат свое собствено дете, детето – загуба на биологичните си родители). Спомените на родителите за собствената им болка, отработени, но не и зачеркнати от живота им, могат да се превърнат в мощно средство, чрез което да се държат отворени каналите за комуникация между тях и детето им. Когато родителите осъзнаватт споделената природа на загубите, могат да бъдат по-емпатични и по-способни да отгледат детето си по по-чувствителен и разбиращ начин.