Бившият иска да раздели децата

Стискам ти палци

Дано въпреки всичко, и двете ти деца да останат при теб! Кураж и сила ти желая!

Може да не ти се иска да чуеш това, което ще кажа, а и аз не съм преживяла подобни неща, но...

Първо все още не е "Стокхолмски синдром" просто, защото синът ти все още живее при теб, когато и ако се пренесе при баща си и той /бащата/ продължава да упражнява насилие - ще бъде.

Синът ти е на 10 и явно в момента по една или друга причина иска да отиде при баща си. Каквото и да му казваш и както и да го убеждаваш едва ли ще го върнеш назад. Дори съдът да не промени положението и да остави детето при теб рискуваш то да те възприеме като лошата и да закъсате с отношенията. Според мен следва да кажеш на сина си, че ти не си убедена в желанието му и в доброто му ако отиде при баща си, но ако съдът прецени, че това е по-доброто ще се съгласиш и ще го пуснеш. Така ще прехвърлиш отговорността на съда, няма ти да си лошата, а съда...

Ако съдът реши да даде род. права на мъжа ти - Кажи на детето, че го обичаш и че винаги има път назад. Че ако по някаква причина пожелае да се върне при теб - ти го чакаш и че не му се сърдиш, че предпочита баща си. Изобщо всичко така щото при евентуални проблеми синът ти да се обърне към теб. Да не се чувства изменник или предал любовта ти...

Най-радикалното, което ми се струва, че малко хора биха направили е просто да го пуснеш - без решение, без нищо... Само държиш да го виждаш често и заявяваш на бившия, че забележиш ли и най-малки следи на насилие ще имформираш социалните.

Оставам на страна въпросът защо като е 'пребивал' сина ви ти вече не си съобщила това на социалните и как си го позволила. Това не е важно. Но следва да знаеш, че в много случаи децата 'изкривяват' нещата и въпреки, че мъжът ти е упражнявал насилието детето може да те счита за виновната за това... Всичко това обаче може да го каже само детски психолог, какъвто аз не съм.

Успех

Опитай да поговориш с детето си и му предложи да избира-да бъде с теб,обичано и сигурно или да бъде купено....дай му възможност да  поживее с баща си и смятам ,че той няма да удовлетвори всичките му капризи....ще има възможност сам да прецени реални ли са обещанията на баща му ..а рано или късно ще му липсваш!Покажи му ,че го обичаш и уважаваш мнението му.
Страшно е да загубиш детето си ,съжалявам Повече търпение и късмет!

Според мен мъжа ти много добре знае,че ако вземе детето ти ще страдаш и май това му е основната цел,не,че чак толкова иска да е с детето.Ако ти му го кажеш едва ли ще повярва- в тази възраст децата имат по-различни идеали и не са в състояние да разберат кое е наистина за тяхно добро.Аз бих те посъветвала да се обърнеш към психолог,с когото детето ти да разбере как само да се справи с чувствата си,а не да се оставя да бъде настройвано към теб.

Предполагам как се чувстваш,желая ти скоро да се справиш успешно с този проблем.

Аз преживях този ад, както и майка, както и моята по малка сестра.Тогава бях от позицията на детето.Бях на 10г а сестра ми на 7г когато се развеждаха И аз точно както твоя син исках да живея с баща ми а не със майка въпреки че не материалното беше водещо а ограниченията които майка ни налагаше и то със пълно право но това го осъзнах много години по късно за съжаление Родителите ми превърнаха и без това мъчителната им както за тях така и за нас раздяла във война в която се опитваха да ни разделят като че ли сме вещи Mайка например не ни даваше изобщо да се виждаме със татко Той пък съответно правеше всичко възможно да я дразни и ни причакваше тук и там сваляйки ни звезди ,а ние нали сме деца ......Мислила ли си по въпроса да му дадеш възможност да поживее малко с баща си Сигурна съм че след известно време той сам ще разбере че е сгрешил На мен ми бяха нужни 3месеца и разбрах че съм сгрешила НЕ се отказвай от детето си 

Съгласен съм с всичко което е казала Isa и най-много със това:
Така правата ще си останат при теб, детето ще живее при бившия един вид като "на безсрочна ваканция". Ако бившия го тормози или ако детето реши да се върне само ще имаш по-силна позиция (от правна гледна точка). Само не знам ако детето е при другия родител постоянно дали родителят на който е присъдено не може да има проблеми от сорта че не се грижи достатъчно - това може би Иса ще го каже.
Не мога точно да си представя, но предполагам че за една майка да не вижда детето си (дори и временно)  ще е много тежко, но мисля че така ще е най-добре за всички. Щом и детето иска - пусни го да иде, но наистина да го виждаш редовно и да знае че може да се върне при теб винаги когато поиска.