За срамежливостта при малките дечица

  • 480
  • 6
Здравейте, мили мами
бих ви помолила да споделите идеи как да преодолеем поне отчасти детската срамежливост
Имам момиченце на годинка и пет месеца, което си е усмихнато, весело дете, но ако в къщи дойде гост или гости тя се стъписва, крие се в мен, стиска ми ръката и ме води в другите стаи, не искам да й причинявам подобни притеснения, но имам нужда от контактите си с приятели .......  Говоря й че те са много добри и че я обичат, искат да си играят с нея и не бива да се срамува или плаши от тях - усмихва се в знак на съгласие, но притеснението й остава ...... може би това е период, може би е до дете, може ли да се преодолее, наистина ще съм ви много благодарна ако споделите как е при вашите деца и как да преодолеем този пусти срам  ::
Виж целия пост
# 1
И моята дъщеря се срамува от непознати, но съм забелязала, че и трябва малко време, за да се отпусне пред тях. Смятам, че това е нормална реакция и не е причина за притеснение . Ако не от първата среща, то при някоя следваща ще се отсрами  Peace
Виж целия пост
# 2
И при нас е така - дойдат ли непознати в къщи или срещнем някой навън, се крие в мен. Но това обикновено е само в началото, после се "пресрамва". Обикновено зависи и от подхода на човека отсреща. Аз лично мисля, че е нормално и е по-често срещано при по-чувствителните деца. С времето ще изчезне. Но е важно да не насилваш детето непременно да общува с човека, от който го е срам или се притеснява.
Виж целия пост
# 3
Нещо подобно има и при синът ми. Аз винаги го оставям да посвикне с хората. Да си постои до мен докато сам се почувства спокоен да отиде при гостите.  След като се отпусне е много лучезарно, закачливо и игриво дете  Grinning. Отскоро на градина започнах да го водя първи да свикне с обстановката преди да дойдат другите деца. Откакто започнах да го правя учителката казва, че е много по-спокоен и контактен. и така кто ходим на гости  започнах да го водя първи и има резултат. Отпуска се вече по-бързо  Grinning
Виж целия пост
# 4
Боже,ние сме на 6 и половина и сме направо паталогичен случай!!!
Не продумва,завира си главата някъде и е бетон!!!
Като иска да пита нещо-шушне ми на ухото,аз да го кажа,даже по-улиците ме дърпа да ми говори на ухо! Ужас!!!
Виж целия пост
# 5
Нормално за възрастта........
Виж целия пост
# 6
Като се сетя пък аз на неговите години...майка като ме пратеше,за хляб и по-пътя ако имаше момчета,примерно спрели с колелета да си говорят,аз се връщах и минавах по-друг път!!!  animal085
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия