Знаят ли вашите майки?

  • 2 917
  • 32
Здравейте момичета,
това, което ми е любопитно да разбера е:  
Знаят ли вашите майки за проблемите със забременяването?

Лично аз не съм казала нищо на майка си - не мога да си позволя да я разстроя толкова - и без това си има толкова други проблеми....
За нашето небебеставане знаят само две приятелки и техните половинки. Аз дори не мога да си позволя да кажа на моята майка, че се опитваме да си направим бебе.Преди 1г . 8 м. -- когато започнахме с бебеправенето си представях как направо съобщавам добрата вест - а то толкова се проточи...........
Виж целия пост
# 1
не , не знае и няма да й кажа ( тя живее с друг град ) , ако зависи от мен , тя има силно чувство за драма ...

брат ми се усети обаче , но с него сме от ""една кръвна група" и така... но той нищо не коментира ..
Виж целия пост
# 2
Да, майка ми и баща ми, както и моето семейство знаят как седят нещата от самото начало, защото аз имах проблеми с цикъла и ме пратиха на изследвания още третия месец след започване на бебеправенето. Ако не бяхме казали не мисля, че майка ми щеше да ми отправя от онези "тънките" намеци хайде де кога ще има бебе. На нея и е много трудно да приеме, че имам проблем, много тежко изживя спонтанния аборт и кюретажа, отделно бях далеч от нея и можеше да съди за това как съм само от телефонни разговори.
Майка му не знае и не искам да знае, но това е друга една тема Wink
Виж целия пост
# 3
Wa_wa както казах моята не знае, а и не подозира - но тези намеци "какво смятате да правите" (а ние не сме и женени - живеем заедно от 2 години) или "времето напредва - няма ли да имате деца"  са ми много познати......
Това също не влияе добре на психиката ми Cry , но какво да се прави
Виж целия пост
# 4
Бях решила да не и казвам, защото си мислих, че бързо ще решим проблема. Но вече знае, лятото като си беше в България в деня преди да тръгнем за София да я изпращаме на самолета й казах. Сега си говорим по телефона за моите изследвания и т.н. Тя предплогам, че не драматизира, макар че сигурно се е надявала дъщеря й да няма такива проблеми. Иначе онзи ден тя ми каза, че преди да забременее с мен е имала цикъл 2 пъти в година, което ще рече аменорея. И двете ми баби са забременели 2 години след като са се оженили. Така че правете си изводи.
Иначе и аз не бих искала свекървата да знае за това /все си мисля, че ще реши сина и откъде ме е намерил такваз ялова/.
Виж целия пост
# 5
Не исках да казвам на майка ми за да си спестя въпросите и при всеки тел. разговор. Но тя успя да ме накара да и кажа, майките знаят как да манипулират децата си. Тогава и казах че не искам да ме пита, и че ако искам да и кажа нещо, ще го направя сама. Което трябва да призная тя спазва много стриктно. Никога не е го е приемала трагично и не е драматизирала. Понякога ми е голяма упора. Но понякога казва разни неща, с които много ме разстройва. Разбирам я, тя самата никога не е имала подобен проблем и както повечето хора прави такива грешки.
На тези които все още пазите проблемите си в тайна и от майките си, бих казала, че излишно се натоварвате. Те понякога са в състояние да ни изненадат с реакциите си. И аз очаквах че моята ще изпадне в паника, но тя и до ден днешен реагира много спокойно.
Аз бих казала и на свекърва ми. Понякога си мисля дали не трябва да го направя. Това ще и помогне да ме разбере по-добре в някои ситуации. Единственото което ме спира е че тя не умее да си държи устата затворена. Веднага ще разкаже всичко на брата на мъжа ми. Неговата жена е много злобливо същество и затова не искам да знае.
Виж целия пост
# 6
Хей Naya недей така, и вие момичета!
Няма нищо по-добро от това да можеш да получиш подкрека от родителите.
Е вярно и моята майка някой път не се усеща и кава неща от рода: "Е не се притеснявай ако не стане можеш да си осиновиш дете" което направо ме хвърля в ужас, з-о мисля че още не му е времето да мисля за такива неща, но пък от друга страна и много ми помага.
Те родителите изперкват понякога, но не го правят нарочно.
Така, че поне опитайте - може пък да се учудите от реакцията им.
А за свекървите - това е друга тема. Те по-добре нищо да не знаят. И аз съм си патила от мойта ама мъжа ми и затвори устата веднъж и от тогава не смее даже да ме попита по въпроса и избягва темата.
Виж целия пост
# 7
На мен също ми се иска  да получа подкрепа от родителите си! Да не говорим че до сега какъвто и проблем да съм имала тя винаги ми е помагала - дори преди да тръгна на лекар се чудех как ще се справя без нея..........просто за сега не искам да я огорчавам. Още повече че статута ми е неизяснен за сега
Виж целия пост
# 8
Цитат на: Naya
......просто за сега не искам да я огорчавам. Още повече че статута ми е неизяснен за сега


Не си и помисляй че с това ще я огорчиш. Тя zнае че ти не го искаш и не си го предиzвикала с нищо. Мисля дори че ще бъде по огорчена ако раzбере че не си искала да и се довериш. Раzбира се не поzнавам майка ти, но мисля че в тоzи смисъл повечето са еднакви.

Не zнам, ти решаваш дали да и кажеш, но оставам с впечатление че се чудиш дали да не го направиш все пак. Ако е така, аz мога само да те окуража, zащото аz самата дълго живях с тайната си.

Кой статут при теб е неиzяснен?
Виж целия пост
# 9
Здравейте,  
Нашите знаят и двамата , въпреки , че са разведени от 10 г. , аз продължавам да споделям с тях.
Те се надяват всеки месец , защото се страхуват от един факт, а имено , че 98г. правих аборт по желание, беше с вакуум , но нещо не беше наред.На другия ден получих кръвоизлив и се наложи кюретаж. Та те мислят , че нещо са ми направили докторите , защото 6-та година , 3-то гадже , а не става. Сестра ми също знае , при хубавата новина , че чака бебе април 05г., тя така искаше да раждаме заедно, но не стана Cry Та такива мити работи. #Puppy dog
Виж целия пост
# 10
Аз също не бях казвала на майка ми , че правим опити от 2 години, но когато ме приеха по спешност за операция,заради извънматочна бременност снаха ми и е казала.
Хиляди глупости измислях след това за да не я притеснявам..
и накрая и казах, че просто не сме се пазили и ако стане - стане.
Не искам да я притеснявам, но винаги тя е била човека с когото споделям всичко и преди всички
Виж целия пост
# 11
Знаете ли момичета при мен знаят всички,т.е. и моите родители и тези на мъжа ми и повярвайте сега ми е много по-леко от времето когато се криех и притеснявах да им кажа.Пък и те родителите не са вчерашни.Ние сме семейни от 5 год. и е нормално да си помислят, че има някакъв проблем.Благодарна съм им затова, че никога не са ни подпитвали за нищо и решението да им кажем беше изцяло наше -на мен и мъжа ми.Сега вече мога да разчитам и на тяхната подкрепа.Не се притеснявайте да споделите това с родителите си та нали те са затова да споделяме с тях и да им разчитаме.Повярвайте ми по лесно се живее.
Виж целия пост
# 12
Нашите знаят. И родителите на мъж ми знаят. Знаят и повечето ни приятели.
Аз принципно не крия. Не виждам смисъл.
Когато някой ми направи този намек за бебето аз казвам, че имаме проблеми и когато стане тогава. Така избягвам следващи намеци. Пък и хората като виждат, че достатъчно трезво приемам проблема и не се отчайвам спират да ме гледат със съжаление.
Не ме е срам от факта, че имам проблем. 5 години са много време. Дори и тези , на които не сме казали вече сигурно знаят.
Това е моята стратегия. Не крия нищо. То си е човешко.
Виж целия пост
# 13
Хващайки се за думите на Ренци ще си позволя малко да изместя темата: Защо се притеснявате да кажете, че имате проблем?
Аз също се притеснявам, не знам дали е срам, защото няма от какво да ме е  срам, но някак си когато ме попитат какво става, няма ли бебе, вече сте на определена възраст(аз скоро ставам на 28, половинката е на 30) и казвам,ч е има време и ни се живее, но не мога да си обърна езика и да кажа ами опитваме почти две години и имам проблем не мога да зачена.
Виж целия пост
# 14
Нашите знаят,сестрите ми също,свеки също.Нямаше как да не узнаят защото и при трите ми бременности беше започнало вече да ми личи,преди да стане аборта.Спомням си че единия път се опитах да скрия от майка ми за да не я разстройвам,а тя току що беше заминала за Щатите при сестра ми.Нищо не съм и казвала,а тя разбра още на втория ни разговор по телефона.Каза ми че го е усетила.
А по въпроса с признаването,евала на Ренци.Много трудно би ми било да си кажа за болките дори пред приятелите.И като стане някой път въпрос за такива неща,казвам че още ни е рано и сме решили да си поживеем,пък после да мислим за деца.Оставям си проблемите за мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия