Нормално е когато хората сънуват. Сънищата са неразделна част от живота. Някои от тях се наричат кошмари. Кошмар е сън с нежелан от клиента сюжет, понякога си е и зловещ.
Имам кошмари. Няколко са, но идват често. Вие имате ли? Няма начин да не ви тормози нещо все пак....
Ето какво сънувам най-често. Влизам в красива къща, която е пълна с пиченца и то не какви ами всички пиченца, с които съм бил досега. Има я онази в Мелник, която излъгах, че съм собственик на БСП. Има я онази от Абитуриентския бал когато и казах, че татко ми държи фирма Дюрекс. Там е даже и сестрата на жена ми, която се нави, но така и не го направихме защото го сметнах за неетично.
Влизам в къщата, а пичетата не ми обръщат внимание. Занимават си се с женските глупости (лак, маникюр, 'философски' разговор на тема морал, деца, живот след смъртта, какво е истинското щастие и тем подобни излагации) и грам не ми обръщат внимание при положение, че аз съм хайлайта на техния жалък животец. Аз съм онзи с Бенца, аз съм онзи със шперца.
Ходя по дълъг коридор и стигам до мрачна стая с полуосветено бюро в далечния край. Мебелите са дървени, от 70те години, топло е, мирише на отлежало уиски. На бюрото седи Господ. Господ е малко по-здрав от мен, малко по-висок, с малко по-силен тен, с малко по-голям златен ланец. Иначе носи блузка с шпиц яка, крокодайлови ботуши, версаче, пред него седи Нокиа каквато досега не съм виждал. С лявата ръка врътка ключ от ретро Бенц, а с дясната държи дистанционно на телевизор и щрака волумето така, че да го чуя. Поглеждам към телевизора и виждам клип на Сабрина - Бойс Бойс Бойс. Смутен, тръгвам към него аха да го нокаутирам за да му дам да разбере кой е шефа на хавата все пак ако се сещате за кой доминиращ балканец говорим все пак. Миг преди да съм му избил зъбите, Господ ми се усмихва и казва: 'Жоро, истинския резгач си пада по ретро'. Винаги се будя в този момент, винаги плувнал в пот.
Виж целия пост
Имам кошмари. Няколко са, но идват често. Вие имате ли? Няма начин да не ви тормози нещо все пак....
Ето какво сънувам най-често. Влизам в красива къща, която е пълна с пиченца и то не какви ами всички пиченца, с които съм бил досега. Има я онази в Мелник, която излъгах, че съм собственик на БСП. Има я онази от Абитуриентския бал когато и казах, че татко ми държи фирма Дюрекс. Там е даже и сестрата на жена ми, която се нави, но така и не го направихме защото го сметнах за неетично.
Влизам в къщата, а пичетата не ми обръщат внимание. Занимават си се с женските глупости (лак, маникюр, 'философски' разговор на тема морал, деца, живот след смъртта, какво е истинското щастие и тем подобни излагации) и грам не ми обръщат внимание при положение, че аз съм хайлайта на техния жалък животец. Аз съм онзи с Бенца, аз съм онзи със шперца.
Ходя по дълъг коридор и стигам до мрачна стая с полуосветено бюро в далечния край. Мебелите са дървени, от 70те години, топло е, мирише на отлежало уиски. На бюрото седи Господ. Господ е малко по-здрав от мен, малко по-висок, с малко по-силен тен, с малко по-голям златен ланец. Иначе носи блузка с шпиц яка, крокодайлови ботуши, версаче, пред него седи Нокиа каквато досега не съм виждал. С лявата ръка врътка ключ от ретро Бенц, а с дясната държи дистанционно на телевизор и щрака волумето така, че да го чуя. Поглеждам към телевизора и виждам клип на Сабрина - Бойс Бойс Бойс. Смутен, тръгвам към него аха да го нокаутирам за да му дам да разбере кой е шефа на хавата все пак ако се сещате за кой доминиращ балканец говорим все пак. Миг преди да съм му избил зъбите, Господ ми се усмихва и казва: 'Жоро, истинския резгач си пада по ретро'. Винаги се будя в този момент, винаги плувнал в пот.
