Моето бебе е на 10м. Аз много искам да кърмя. До 6-тия месец беше само на кърма, сега е почти пак само на кърма, взимам му храна от детската кухня, обаче той много много не я тачи, сякаш това не е храна, яде предимно когато не е гладен и когато е добре наспан, изяжда по около половината доза. Имаме осем зъба и по цяла нощ ми виси на гърдата. В резултат имам рани на зърната, не захапва добре гърдата и оставя отпечатъци, които вече взеха да болят. Заспива само на гърда, често пъти ако сме навън и му се приспи започва един рев по един час, през който аз нито мога да си хвана автобуса да се прибера, нито мога да го накърмя, просто човека обича да си суче на спокойствие в къщи и така реве докато се измори или татко му не си зареже всичката работа и дойде да ни прибира, и нашият човек заспива в колата вече преуморен от рев.
Вчера бяхме на консултация, не само че не е наддал, ами е спаднал малко на тегло, иначе е 9кг и 75 см, коетое съвсем нормално за възраста му. Колкото и да съм убедена в желанието си да кърмя, колкото да знам, че кърмата е най-доброто за моето бебе, когато непрекъснато ми се натяква, че явно не му е достатъчна щом нищо не наддава и ми бъдат казвани реплеки от сорта " и сега какво ще спадаме от теглото ли, ами започни да му даваш адаптирано мляко" и какви ли още не. И като сложим и разстройството на съня ми, направо незнам. В същото време имам и голяма кака, която ходи на градина и аз все се надявам, че кърмейки малкия го предпазвам от болестите, макар че той вече беше болен от доста сериозни нещица.
Е това е давайте съвети, моля! На кръстопът съм и немога да реша, в коя посока да поема.
Виж целия пост
Вчера бяхме на консултация, не само че не е наддал, ами е спаднал малко на тегло, иначе е 9кг и 75 см, коетое съвсем нормално за възраста му. Колкото и да съм убедена в желанието си да кърмя, колкото да знам, че кърмата е най-доброто за моето бебе, когато непрекъснато ми се натяква, че явно не му е достатъчна щом нищо не наддава и ми бъдат казвани реплеки от сорта " и сега какво ще спадаме от теглото ли, ами започни да му даваш адаптирано мляко" и какви ли още не. И като сложим и разстройството на съня ми, направо незнам. В същото време имам и голяма кака, която ходи на градина и аз все се надявам, че кърмейки малкия го предпазвам от болестите, макар че той вече беше болен от доста сериозни нещица.
Е това е давайте съвети, моля! На кръстопът съм и немога да реша, в коя посока да поема.
Мисля си , че и ти ще преодолееш този период.Убедена съм че е временно и нещата ще дойдат по местата си.Какво ще промениш с даването на АМ?Ще започне ли да яде повече твърда храна?Мисля, че не.За раничките не мога нищо да те посъветвам-слава богу не ми се е случвало.Колкото до истеричните пристъпи насред улицата за ам-ам и ровене в блузата ми пред хората- в този период излизахме само пред блока 
Ще намериш решение ,не се поддавай на хорските приказки.Прави това, което ти смяташ за правилно-това е твоето дете все пак 
