Опитах се възможно най-кратко да ви го разкажа,дано не ви досадя.А вие ще ми разкажете ли нещичко ?
Кога мина тая година ? Някой да ми каже.Как се изтърколи толкова бързо без дори да поспре и да се вгледа в нас хората ?Декември е,а след десет дни и Коледа.Прекрасен и същевременно тъжен празник.Поне за мен.Коледа символизира раждането на новия живот,пречистването ни от греховете,вярата ни в бъдещето и оптимизма с който се зареждаме за настоящето.Но ключовата дума е любов.Към всеки и към всичко.Това е за мен Коледа – любов.Защото какво друго е подареният от сърце подарък (пък било то и не толкова скъп),радостта в очите ,трепетите на сърцето,топлите пергръдки в празничната нощ.Винаги ще помня моите детски и юношески Коледи.Онези през които още не бях семейна и нямах дете.Ще ви разкажа за една такава Коледа....
24 декември,199...5-6 година да речем.1995.В петчленното ни семейство цари суматоха,всеки момент ще тръгнем за село където ни чакат баба и дядо.Нямам търпение,знам колко старание е положила баба да сготви всички гозби,как цял ден се е щуркала край печката изпълнена с любов в сърцето си и мислейки за нас.Тя е прекрасна готвачка,няма друга такава на света.Нямам търпение да стигнем и де се потопя в атмосферата на бабината къщичка.Тя също някак по своему ме приветства.Снегът я огрява и и придава вълшебен отенък,прозорците се усмихват а вратите тихо скърцат “ЗДравей,здравей....” Обичам това място.Тук винаги намирам себе си,тук се чувствам истински значима,съществуваща .Чувствам се обичана.Баба ни посреща с онази майчина топла усмивка,на която само тя е способна.Прегръщам я и в тялото ми се влива странна енергия.Това е бабината любов,която ние с нея си предаваме тайно.Влизаме в малката уютна стаичка.Дядо се е настанил на масата и пуска шеги.Вече почти не вижда,диабета отне зрението му,но това не пречи да е весел в този ден и час.Настаняваме се около масата.Татко отива до килера да донесе вино.Това е неговата гордост – хубавото вино което прави.Семейният ни елексир.
Весело ни е.Всички заедно с нашият обединител – баба.На масата има всичко – зелеви и лозови сърми,зрял боб на фурна,тиквеник,зелник,питка,ошав...и още много все вкусни бабини гозби.Палим всички свещичка и се молим Бог да ни донесе здраве и берекет през новата година.После баба раздава късметите.Милата тя,винаги дирижира на кой какво да се падне макар че не си го признава.За нея е чест да начертае съдбата ни през идната година.На мен разбира се се падат овцете.Баба разчита на мен да ги поема някой ден и да се грижа за тях.И естествено котките ! Тя знае че ако се паднат на друг бих умряла от мъка.Те по презумпция са си мои.Гледам я в очите и не мога да се насладя на нейната енергия,на силата и,на майчината и обич която струи от всяка фибра на тялото и .Толкова съм щастлива,дали Бог го вижда ?Хапваме солидно и почваме да се шегуваме един с друг.Баба е седнала отстрани на стола и ни гледа щастлива.От очите и напират сълзи,тя ги пропъжда с напуканата си ръка,не и трябват сега.....Това и стига,да ни види заедно ,сплотени,живи и здрави.И въпреки че работата около Коледа е много,тя винаги намира сили да свърши всичко.Това е призванието и,да ни посреща и изпраща.
Баба ни подарява и подаръци.Никога не ни забравя.И макар с оскъдна пенсийка,винаги ни дава и пари.Боже,как може в една толкова малка къщичка и в една толкова студена вечер да има толкова топлина и обич !?Бъдни вечер е.Мислим си за бъдещето.Отпуснати блаженно ,кроим планове.А съдбата се е свряла някъде и ни наблюдава.От нея зависи ще се изпълнят ли плановете ни.
Баба е напалила печката горе в нашата стая.Огънят си играе закачливо в печката,дървата пукат и пеят своята Коледна песен.Навън се сипе сняг,нежен и чист като момини одежди.
Със сестра ми чакаме майка да си легне и пускаме всички налични котки в стаята си (и баба участва в конспирацията).До късни зори си говорим с баба за нещата от живота.За мъже,любовни терзания,за бъдещето....Баба е много ценен събеседник,винаги ме изненадва с модерното си мислене.Дядо хърка долу,през гредореда се чува всичко.
Утре е Коледа,пак ще празнуваме,пак ще се съберем около трапезата и ще бъдем единни и задружни.Баба пак ще подскача щастливо около нас и ще вижда себе си в бъдеще.Тя - това сме ние !
Заспивам щастлива.В стаята отдолу са баба и дядо.Огънят бумти приспивно и сякаш ни разказва коледни приказки.Котките мъркат блаженно,сгушени са в мен като дечица.Много ме обичат.А аз обичам Коледа на село.При баба,при моята си мила бабинка !Обичам Коледа !
Зимата на 2006 г.Баба я няма от две години и половина,дядо – от четири.Къщата на село е празна и пуста,огънят е загаснал за винаги.Нищо вече не е същото.....Няма го моето слънчице,няма кой да ме прегръща с толкова любов в Коледната нощ.....Липсваш ми бабо ! Толкова те обичам,че ме боли ужасно !
Но аз имам прекрасна дъщеричка,която обичам безумно !В нея виждам теб,виждам своето бъдеще.Ще се постарая тя да прекарва същите вълшебни Коледи като мен.Ти ми я изпрати,знам това.И от там не спря да се грижиш за мен ,нали ?
Поглеждам към небето.Осеяно е с толкова много красиви звезди !Блестящи малки перлички, хиляди небесни очички....
Една от тези звезди си ти бабче.Една от тези звезди си ти......
Весели празници и щастлива нова година на всички !
П.С. Простете ако съм прозвучала тъжно...Както казах - малко се разчуствах......
В този разказ съм описала Бъдни вечер,но и другите празнични дни не протичаха по-различно.