Превеждам една книга за приемната грижа и срещнах интересна гледна точка на един немски учен за смисъла на възпитанието.
Понеже много от темете тук са за "какво, колко яде детето", "какво и колко слуша и гледа детето", та си помислих, че може да е интересно да покажа и тази гледна точка.
„Изследванията показаха, че детето днес, особено това на родители от средната прослойка, в голяма степен се разглежда като проект [курсив в оригинала], който тпрябва да бъде поощряван, за да може да се оползотвори по-късно. (...) Трябва да бъде подготвен за бъдещето. Децата постоянно биват въвличани в преговори, например за това какво трябва да се яде, кога, колко и какви телевизионни програми трява да бъдат гледани. Децата трябва да участват в съвместни решения, когато става дума за интересите на семейството и за техните собствени отношения. (...) Без да бъде създаден специално за тази цел (...), целият възпитателен модел служи за това да поощрява способностите на детето за комуникация, целеустременост, организираност и самоутвърждение. Смята се, че тези качества могат да подпомогнат спосоностите на дедето да се утвърди в някакво неопределено бъдеще. За да го изразим на пазарен език: с тези качества наличният човешки капитал ще се олихви.” (Denzik 1993, стр. 32)
Възпитателни процеси от този род разрушават, унищожават субективността на детето, защото не се ориентират според изискванията на процеса на социализация. Те не разбират, че социализацията се базира на ориентираните към споразумение процеси на единение, на взаимността на поемането отговорността за перспективите и на един времеви ритъм, различен от този на машината (срв. Trescher 1979, стр. 139 и сл.).
Виж целия пост
Понеже много от темете тук са за "какво, колко яде детето", "какво и колко слуша и гледа детето", та си помислих, че може да е интересно да покажа и тази гледна точка.
„Изследванията показаха, че детето днес, особено това на родители от средната прослойка, в голяма степен се разглежда като проект [курсив в оригинала], който тпрябва да бъде поощряван, за да може да се оползотвори по-късно. (...) Трябва да бъде подготвен за бъдещето. Децата постоянно биват въвличани в преговори, например за това какво трябва да се яде, кога, колко и какви телевизионни програми трява да бъдат гледани. Децата трябва да участват в съвместни решения, когато става дума за интересите на семейството и за техните собствени отношения. (...) Без да бъде създаден специално за тази цел (...), целият възпитателен модел служи за това да поощрява способностите на детето за комуникация, целеустременост, организираност и самоутвърждение. Смята се, че тези качества могат да подпомогнат спосоностите на дедето да се утвърди в някакво неопределено бъдеще. За да го изразим на пазарен език: с тези качества наличният човешки капитал ще се олихви.” (Denzik 1993, стр. 32)
Възпитателни процеси от този род разрушават, унищожават субективността на детето, защото не се ориентират според изискванията на процеса на социализация. Те не разбират, че социализацията се базира на ориентираните към споразумение процеси на единение, на взаимността на поемането отговорността за перспективите и на един времеви ритъм, различен от този на машината (срв. Trescher 1979, стр. 139 и сл.).
..поне не големи. Дъщеря ми също съм я гледала предимно по Спок /докато беше бебе / и не само. С някои идеи съм била съгласна, с други-не, трети са ми допадали, но са били неприложими при моето дете и т.н. За мен истината е по средата-от една страна детето си е личност, всичко е строго индивидуално, но също така не можем да пренебрегнем цялата литература, която е изписана по въпроса, определено е по-добре да си запознат с една част от нея. Може би идеята е да не се стига до крайности. 
