Да, така биха казали някои хора, да ти имам проблема. Но за мен си е сериозен проблем, който бих искала да споделя с вас.
Имам антисексуален мъж
, просто не се сеща за секс, няма нужда от това и е малко като загубено време за него.Искам да кажа, че винаги си е бил такъв и съм сигурна, че няма любовница.
Правим секс веднъж в месеца, когато има настроение, леко е пийнал, но не много, че да не му се доспи, не малко, че не му стога за настроението
Често когато си поискам ми отказва, елегантно. Но това адски ме подтиска и аз ставам все по нерешителна. Как да си поискам, като ме е страх от отказ 
Искам да се почувствам жена, да ме гледа с други очи, да ме щипне игриво по дупето, да ме изненада в банята или сутрин когато се пробуждам. А вместо това получавам погалване по главата 
Може да се каже че се обичаме много, като приятели обаче, като братче и сестриче 
През трите ни години съвместен живот отитвах какво ли не, съблазнявах го по всякъкъв начин, провеждахме разговори. Разбира се получаваше се, но за кратко, после пак същото. Сега се чувствам изморена и жалка. Не знам какво да правя.
За всичко останало той е перфекетен, добър баща на нашия син, грожовен за семейството си.
Кажете си мнението по въпроса. "Да ти имам проблема" ли ще ми кажете?
Виж целия пост
Имам антисексуален мъж
, просто не се сеща за секс, няма нужда от това и е малко като загубено време за него.Искам да кажа, че винаги си е бил такъв и съм сигурна, че няма любовница.Правим секс веднъж в месеца, когато има настроение, леко е пийнал, но не много, че да не му се доспи, не малко, че не му стога за настроението
Често когато си поискам ми отказва, елегантно. Но това адски ме подтиска и аз ставам все по нерешителна. Как да си поискам, като ме е страх от отказ Искам да се почувствам жена, да ме гледа с други очи, да ме щипне игриво по дупето, да ме изненада в банята или сутрин когато се пробуждам. А вместо това получавам погалване по главата Може да се каже че се обичаме много, като приятели обаче, като братче и сестриче През трите ни години съвместен живот отитвах какво ли не, съблазнявах го по всякъкъв начин, провеждахме разговори. Разбира се получаваше се, но за кратко, после пак същото. Сега се чувствам изморена и жалка. Не знам какво да правя.
За всичко останало той е перфекетен, добър баща на нашия син, грожовен за семейството си.
Кажете си мнението по въпроса. "Да ти имам проблема" ли ще ми кажете?
Даже понякога аз му отказвам. 
