Иска само мама

  • 1 251
  • 22
Мили мами, имам следният проблем и се нуждая от вашите съвети. Дъщеря ми е на 1 година и 9 месеца и за вси4ко иска мен. Не дава на никой, дори и на баща си, да и даде вода, храна. За вси4ко иска мен....аз да я изкъпя, приспа и т.н. Така сме от два месеца и ве4е не издържам, уморих се. Ако някоя мама тук се е сблъсквала с такъв проблем, моля за съвети. Благодаря. предварително Hug
Виж целия пост
# 1
Мило мамче, аз не съм се сблъсквала с този проблем, а с нещо по-различно. Моят син до скоро плачеше само за баба си - моята майка, която го гледаше около година и нещо, а после го взимаше от ясла. Не искаше никой друг и с часове истеризираше, след като тя си тръгваше от нас. Как се промениха нещата? Оказа се, че всички наоколо сме били много неспокойни от цялата тази ситуация, изнервени. Един ден тя цял ден му говорила вкъщи, че не може така, че трябва да върши нещата и с мама, и с тати, че баба трябва да си отиде при деди и утре пак ще дойде. Аз съответно започнах да ставам по-спокойна спрямо него и ситуацията и много плавно нещата се нормализираха. Не зная дали при теб подобен подход би помогнал, но може би причината не е в детето, а в останалите хора. Може би на тях им липсва подходът, с който да привлекат вниманито му и желанието му да бъде и с тях, а не само с мама. На мен лично дълго ми е липсвал явно. Но сега всичко е наред. Желая същото и на теб   Peace
Виж целия пост
# 2
Проблемът се състои в това, 4е само аз я разбирам и двете много се забавляваме, понякога дори прекаляваме. Баща и е много по резервиран и строг. Просто не виждам как можем да променим подходите си към нея?
Виж целия пост
# 3
При нас е обратното - търси баща си!Дани го гледа детегледачка, но по цял ден повтаря само "тати", сутрин се буди с тази дума, когато плаче, пак него вика. CryНе мога да разбера.Нито се държа лошо с него, даже напротив, по цял ден не ме вижда и кагота се прибера от работа, порадва ми се 10-на минути и пак търси баща си.Започвам да се чувствам неспособна майка и се питам дали не обича него повече от мен? Sad
Виж целия пост
# 4
И дъщеря ми е е в такава фаза....сигурно е нормално за тази възраст, нека кажат майките с по-големи деца. Но е много уморително, наистина.
Но ние имаме някои правила и колкото и да се тръшка тя, не отстъпвам - къпе я баща й, това е моето време за почивка, ако аз съм заета или си пия кафето да речем, я храни баща й. Много е важно таткото да прекарва време с детето си, в което са само двамата и си имат техните занимания...Да речем да излизат двамата на разходка през уикенда, да ходят на басейн и т.н.
Виж целия пост
# 5
FlutterИ така моето детенце е на 4 год. В момента го гледа баба му, а аз съм по цял ден на работа. Като се върна вечерно време при него иска само мене - аз да му сервирам /храни се сам/, като ходи до тоалетна аз да го доопаша, като му се пие вода аз да му налея, само с мене си играе, абе все едно че баба му и дядо му не съществуват. Ако някой от тях тръгне да излиза навън не ги търси при условие че мама е останала вкъщи при него. Но ако аз тръгна да излизам да си ходя, леле настава един ужас, едни ревове ако ме е видял. Затова се крия като си тръгвам. Като е у дома е по-спокойно- и с баща си си играе и с мене. Но излизането и тука е проблем, всеки може да излезе спокойно но не и мама. Единствено за мене плаче. Незнам защо е така - общо взето прекарва повече време с баба си и дядо си отколкото с нас, но към мене е най -привързан. На мене това не ми тежи, че иска основно мене, напротив даже.  Party
Виж целия пост
# 6
На мен ми е тежко, защото по цял ден съм с нея и ве4ер се надявам баща и да ми помогне малко, но тя като каже не, искам мама и край, оставам без по4ивка. Знае как да се храни сама, но иска мама да и слага в устата, което за мен е недопустимо. Ве4ер като се събуди и  запо4ва веднага да реве за мама. Ами не мога пове4е, ве4е дори си мисля да отида някъде на по4ивка за една седмица и да я оставя при баща си сама, но съм 4увала, 4е малките деца могат да се травматизират при липсата на любимия родител. Просто не знам. За мен това е трудна фаза и се надявам да мине скоро.
Виж целия пост
# 7
Ние сме по същия начин ,само че моите са две-от малки си ги гледах аз и са много привързани към мен-сега вече ходят на градина,но щом се приберат се започва-искат да стоя до тях-не мога дори да си взема душ-често те са с мен и ме"гледат" и в банята , а вече са доста големи.Сега обаче времето,което прекарвам с тях е по-малко и не съм толкова изнервена,макар че когато съм много изморена ми се иска да ме оставят поне за малко на спокойствие-но здраве да е-ще пораснат и после и да искаме,няма да ни търсят и да стоят при нас.Наслаждавай се на миговете ,прекарани с детето ти-знам,че не е лесно по цял ден да си с него ,но все пак нали те са нашата най-голяма радост.Поздрави     bouquet  ДЖУЛИ-07.01.2003   ГАБИ-29.12.2003
Виж целия пост
# 8
Детето винаги има предпочитание към определен близък
човек, който се грижи за него (най-често мама).
Мисля, че пикът на тази зависимост е някъде докъм 2,5 - 3 години.
Затова и именно това е най-подходящото време за тръгване на детска градина.

При нас положението е същото - дъщеря ми ме предпочита и все реве за мене,
а се налага да посвикне с баба си, защото тя ще я гледа известно време
Виж целия пост
# 9
И моята дъщеря е такава. Понякога  всичко ми идва малко в повече, но се успокоявам като се замисля, че това няма да е вечно и че ще дойде един момент когато тя ще е вече самостоятелна и няма да има нужда от мен, няма дори да ми дава да я гушкам така както я гушкам сега и само ще си спомням за всичко това и може би ще искам да върна времето назад.
Виж целия пост
# 10
Мисля, че поведението на детето е напълно обяснимо, при положение, че бащата е по-строг и резервиран. За да се оправят нещата, трябва той да се промени - неусетно да направи така, че като играе с дъщеря си, на нея да й е толкова забавно, че да забрави за теб!
Виж целия пост
# 11
На мен ми е тежко, защото по цял ден съм с нея и ве4ер се надявам баща и да ми помогне малко, но тя като каже не, искам мама и край, оставам без по4ивка. Знае как да се храни сама, но иска мама да и слага в устата, което за мен е недопустимо. Ве4ер като се събуди и  запо4ва веднага да реве за мама. Ами не мога пове4е, ве4е дори си мисля да отида някъде на по4ивка за една седмица и да я оставя при баща си сама, но съм 4увала, 4е малките деца могат да се травматизират при липсата на любимия родител. Просто не знам. За мен това е трудна фаза и се надявам да мине скоро.


Трудно е, но все пак се радвай имаш близоста и. При нас е обратно Силви търси за всичко баща и, а мен ме отхвърля...Много боли...Какво ли не правя...Подаръци, нежни думички, гушкане...Временно...
Виж целия пост
# 12
Период е. Ще дойде време когато ще бяга от теб.
Виж целия пост
# 13
на 16 год няма да те търси, гледай положително на нещата Grinning
Виж целия пост
# 14
Много се радвам, че нямаме такъв проблем (сина ми изобщо не ме търси, спокойно може без мен, предпочита да играе и да се занимава сам, при положение, че основно го гледам аз).  Rolling Eyes
Има ли някой друг освен мен не ме поглежда с часове, незнам как го постигнахме.

Обаче племенницата ми е много провързана към майка си, ужас. Направо незнам, следя темата за да им дам съвет, то е адска досада.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия