Как се справяте с учениците, когато ходите на работа

върнах се на работа, когато виктория започна първи клас, а габа беше на 5 месеца. у дома имаше бавачка за бебето, а виктория записахме на занималня. в първи и втори клас си пишеше домашните там. когато стана трети клас, свекърва ми започна да я прибира от училище, а домашните все така си ги пишеше сама. вече е пети клас и мога да кажа, че с много редки изключения, не се е налагало да помагаме за домашни и уроци.
е, все още се учим за отговорностите и организацията, но няма сериозни проблеми.

опитай с награди за написани домашни:
- отбелязвате всеки ден, когато домашните са били готови преди вечеря и в края на седмицата с изрядни домашни отивате на кино, специална разходка, подаряваш й книга...
- в дните с готови домашни отделяте време за нещо специално: игра след вечеря, дъъълга вана... - неща, за които няма да има време, ако трябва да дописва домашните си.

Просто не знам как се справям! Добре, че са си умнички децата!

При нас занималнята се оказа пълен провал. Само игри на открито.
След това минахме на вариант частна учителка за в къщи. Да си научи уроците, да си напише домашноте, да си подреди нещата за другия ден. Две години по тази схема докато разберем, че учителката пише домашните, а нашия блее. Нали трябва да си отиде в определен час? Не й се стои повече от уговорката.  И това беше провал.

Не знам има ли значение детето. Като чета във форума другите как се справят, добивам комплекси. Никой не прави бог знае какво, а децата учат та се късат. И го правят ненасилствено, а по собствено желание. Само моите минават тънко и между капките, не искат да учат и отварят учебника с неудоволствие.

Не знам какъв съвет да ти дам! Ходя на работа от началото. Никога не съм стояла на главата им. Оставила съм ги да се справят сами.  Е, не мисля, че успяват да го правят, но не искат. Не че не могат, просто не искат. И каквото и да направя, ефект няма. Не ми помогнаха нито караниците, нито заплахите и наказанията, нито поощренията.
  Сега имаме уговорка да ни питат, ако нещо не разбират. Ако нещо им е трудно. 

Трудно се справям. Сега дъщеря ми е втори клас. В първи клас изобщо не съм се занимавала с нея. Баба й я гледа следобед и се справяха двете спокойно. Сега, вече във втори клас, е много по-трудно. Тя явно сама си пише домашните. В смисъл, баба й не се намесва много. Досега не е било да не напише домашна по каквато и да е причина. Но пише разхвърляно, не особено пригледно, разсеяна е и това се вижда по тетрадките й. Налага се аз да преглеждам всичко през седмицата и уикендите да я карам да подготвя всичко, което има за следващата седмица. Не бих казала, че помагам кой-знае колко, но й вися на главата и следя какво и как прави. Просто тя е... разхвърляна в тетрадките си. Не знам как по-разбрано да го обясня. Иначе, на тестове и контролни се справя, но всички домашни минават през мен. Това е! Все още й нямам пълна вяра.

Вечер се занимаваме. Тя е на тренировки, те приключват или в 19.30 или в 20.00 ч., значи вкъщи е след 19.45 най-рано. Тогава започваме да преглеждаме какво и как е направила. Много е изморително и за двете ни. Особено за нея предполагам. Но това е положението. Надявам се другата година моята намеса да се сведе до минимум, още повече, че и брат и ще е първокласник. Ох!

Племенникът ми пък е на частна занималня. Две учителки рабоят с 4-6 деца. Много старателни и отговорни са госпожите, но след занималнята задължително го проверяваме и него и често се налага да се поработва и с него. Уикендите също.

Изобщо, не го виждам как такива малки дечица отговорно, съзнателно и самостоятелно биха могли да се справят сами. Или моята група са по-калпави, не знам...

От първи клас дъщеря ми ходи на занималня /при това държавна/ и сама си пише домашните. Аз, обаче, преглеждам вечерно време какво са правили през деня и тя какво е сътворила като домашни. Мога да кажа, че се справя прекрасно сама. Имало е случаи да трябва да й се обясни това или онова, но като цяло домашните за училище не са ни ангажимент. Казвам за училище, защото в събота ходи на английски - е тук нещата се променят. Тъй като домашните се пишат вкъщи, всяко едно домашно е късане на нерви и адско разтакаване.
Разчитай на самосъзнанието на дъщеря ти, защото в занималнята ще се почуства по-голяма. Нещата ще си дойдат на мястото от само себе си.
Що се отнася до стимулите, Янита правилно те е насочила - морални и материални, според нуждите и желанията на твоето дете.

не съм привърженик на занималните, защото имам горчивия опит да се напише готовото домашно на дъската и децата да го препишат.И като питам как стигна до това решение на задачата или дам същата задача вкъщи разбирам, че не е овладял принципа на решение.Когато се поинтересувах, защо така ми каза, че в занималнята заради по-слабите деца госпожата я реши и те всички препишат или от дъската или едно от друго.Веднага приключихме със занималнята.Дано на други места не е така и дано попаднете на добри госпожи по занималня.И сега каквото можем свършим в събота и неделя за цялата седмица, и вечер проверка по всичко.

И аз това се питам, как ще се справя, защото почвам нова работа до 17.30. До сега съм работила до 16.00ч и беше по-лесно да ги прибирам , да учим ,да готвя, но сега незнам. Помолих свекърва ми за помощ и тя прие    Отсега нататък ще я обичам много ако ми помага. 
Занималните на вашите дечица до колко часа са - нашата е максимум до 17.00 ч. ? леле как се справяте, бе хора... (тези, които нямат възможност за детегледачки и имат работещи баби???)

В училището на дъщеря ми има държавна и частна занималня, като частната е до 18 или 18,30 с опция допълнително заплащане при закъснение на родителя.
Иначе ми се е случвало да закъснявам и съм се обаждала на дъщеря ми да ме чака при охраната.

Щерката ходи на занималня вече 3-та година. В 1-ви клас бях доволна, обаче от там нататък - хич. За жалост нямам друг избор за сега  . Опитвам се съботно-неделно да я контролирам и рядко някоя вечер. Тя може да се справи сама, но все пак си трябва контрол, който в занималнята не винаги се осъществява  

Занималнята е частна и работи от 7:30-18:30ч. всеки ден, без официалните празници за Бг.


същото.

Работя на смени, откакто големият стана първокласник, а малкият беше в яслата. Нямам баби и друга помощ, мъжът ми също тръгва рано за работа и се прибира по късно от мен обикновено. Големия по неволя от 1 клас се оправя съвсем сам, често взима и малкият от градина вечер. Опита да ходи на занималня, но тя е смесена от 3 възрасти и не му хареса, предпочита да пише в къщи сам. В началото седях с него докато добие навик , че това е задължение , после почна да оставя за вечерта това, с което не е можал да се справи сам. От тази учебна година сам решава кога да седне да учи и пише, аз даже и не знам какво кога има за домашно, не проверявам и не изпитвам. Явно е дошло времето да осъзнава отговорностите си и да си разпределя времето правилно - факт е, че няма забележки и слаби оценки, което много ме облекчава.  Самото дете обаче е по природа отговорно и съвестно, много се съмнявам, че с брат му няма да е така лесно след време.....

Аз също ходя на училище(учител съм), но за съжаление със сина ми сме различни смени. Обикновено вечер му поглеждам уроците и домашните и пишем и учим това, което мисля, че сам няма да може да се справи, останалото оставям за преди обяд, ако е втора смяна или следобед пише и оставя за мен там, където е срещнал трудност. Вече започна да свиква и почти няма задача или урок, с които да не може сам да се справи. Изпитвам го само да си прочете урока.
Аз също съм против занималните, защото там им пишат домашните и/или им дават всичко на готово.

Мисля, че е работа на учителите да научат децата ни, а не нас родителите. Иначе защо ги пращаме на училище и защо плащат на даскалите.  Освен това си зависи от детето колко е ученолюбиво - насила хубост не става. Нямам ученик, но всички сме били такива и знаем как е. Мен никой насила нищо не ме е карал - сама съм писала домашните от край време. Много рядко съм питала майка ми да ми покаже и то най-вече защото не и разбирах като ми обяснява. Така че сама си блъсках главата обикновено. Имах съученици, които учеха с родителите си ама пак си нищо не знаеха. Мисля, че един ден ако детето ми не ще да учи изобщо няма да го насилвам 

Верно си личи, че нямаш ученик. Като му дойде времето да не стане "каква я мислих аз - каква стана тя".