Здравейте!
Не знам как да започна. Преди да родя не пропусках седмица без фризьор и козметик, нито ден без да си лакирам ноктите, нито час без да си погледна как ми е червилото... Сега обаче е съвсем различно. Косата ми е вечно на "балерински" кок, защото всеки неволно изпуснат косъм е безмилостно отскубнат, ноктите ми са до дъно изрязани, със стърчащи кожи по пръстите от непрекъснато миене със сапун, ходя без грим, защото Мартин вече си маже ръцете по лицето ми, и ме е страх като ги лапа после да не се натрови с някоя помада. За облеклото да не говорим-пробвах да изляза на разходка с високи ботуши-то не става-докато я вдигам тая количка почти си счупих тока...Сега съм с анцунг и маратонки. ДА, очаквах всичко това, ЕСТЕСТВЕНО, че си заслужава! Само като си погледна прекрасното момченце, и спирам да мисля за всичко гореизброено. Ама освен майки, нали сме и жени. Не стига, че всяка вечер заспивам, кърмейки малкия, не готвя, само гладя и мия със стирка-останалото таткото го прави, пак не ми стига времето(може би трябва да уточня, че ми е много ревливо и незаспиващо детенцето...). Почвам вече да се притеснявам докога този чудесен човек до мен ще ме изтрае такава занемарена. Ще се намерят хора да кажат, че за всичко си има време, въпрос на организация е-да, и аз така мислех като гледах майките от балкона да си разхождат децата в градинката по терлици, анцунг и чехли... Ама сега като ми е на главата...Вие как се справяте?
Виж целия пост
Не знам как да започна. Преди да родя не пропусках седмица без фризьор и козметик, нито ден без да си лакирам ноктите, нито час без да си погледна как ми е червилото... Сега обаче е съвсем различно. Косата ми е вечно на "балерински" кок, защото всеки неволно изпуснат косъм е безмилостно отскубнат, ноктите ми са до дъно изрязани, със стърчащи кожи по пръстите от непрекъснато миене със сапун, ходя без грим, защото Мартин вече си маже ръцете по лицето ми, и ме е страх като ги лапа после да не се натрови с някоя помада. За облеклото да не говорим-пробвах да изляза на разходка с високи ботуши-то не става-докато я вдигам тая количка почти си счупих тока...Сега съм с анцунг и маратонки. ДА, очаквах всичко това, ЕСТЕСТВЕНО, че си заслужава! Само като си погледна прекрасното момченце, и спирам да мисля за всичко гореизброено. Ама освен майки, нали сме и жени. Не стига, че всяка вечер заспивам, кърмейки малкия, не готвя, само гладя и мия със стирка-останалото таткото го прави, пак не ми стига времето(може би трябва да уточня, че ми е много ревливо и незаспиващо детенцето...). Почвам вече да се притеснявам докога този чудесен човек до мен ще ме изтрае такава занемарена. Ще се намерят хора да кажат, че за всичко си има време, въпрос на организация е-да, и аз така мислех като гледах майките от балкона да си разхождат децата в градинката по терлици, анцунг и чехли... Ама сега като ми е на главата...Вие как се справяте?
Не можех да се организирам за нищо! 
Все още косата ми е вързана, защото е изтощена и се сипе на кичури навсякъде, а навън задължително съм със шапка с козирка, за да не ме докопа диваненцето като го взема на ръце! 
За козметик и фризьор да не говорим... за каквото остане време вкъщи - това е. Лак не знам какво е от 1 година! 
Обаче усещам как нещата се променят лека-полека... вече влизам в час бавно, но славно... 
Аз не съм майка-маниячка, но наистина нямам време за почти нищо друго. Радвай се, че бебето ти е по-спокойно, ние почти цял ден сме на ръце, откакто почнаха зъбите, а и нощем не спи - нямам сили за нищо. 