Ще се опитам да бъда максимално кратка,макар 4е ще ми е трудно!Преди 7 год.когато родих дъщеря ми...така и незнаех при4ината защо собственният ми баща няма интерес да види вну4ето си 
!Оптвах се да се успокоявам с това 4е за 4 год беше виждал племенницата ми само 2-3 пъти,а живее на 50 км. от Варна!След като дъщеря ми навърши 6 месеца реших да му я ,,занесе,,на крака за да я види!Нямаше го у дома,само баба(майка му) ми беше там и каза да го из4акам 4е щял да дойде всеки момент...по4аках,а детето спи в коли4ката!Когато той дойде...мина на сантиметри от мен и ме подмина... 
,сърцето ми се сви на топка,разбрах 4е съм сгрешила като съм си мислила,4е така е правилно!Тръгнах!Баба ми ме догони с думите,,4акай де,4акай..то в4ера се родиха зай4ета и той сега бърза да ги види...върни се аз ще го извикам да те види.."Зай4ета а?Зай4етата бяха по-важни от детето ми 
!Така се изтъркулиха годините,като през това време я е виждал 3-4 пъти и то защото аз им я водех и веднъж той дойде-трябваше да подпиша някъкви документи..ина4е едва ли щеше да ми по4ука на вратата-която всъщност винаги е била отворена за него!Сега 4акам втората си дъщери4ка да се появи само след 4 седмици 
!От година и половина живея в София!Миналата година,когато разбрах 4е съм бременна,реших 4е кръвта вода нестава...и отидох да му съобщя добрата новина!Пътувах до Варна..отидох у дома,нямаше го!Казах на баба новината и след като реакцията беше...никаква,тоест само поклати одобрително глава..!Отново тръгнах смазана и неомжех да проумея каква може да е при4ината да си толкова безсърде4ен!Сетих се 4е на скоро племенницата пита сестра ми,,Абе мамо,как се казваше оня дядо...баща ти,той що не идва да ме види?"Тя ве4е не го помни!Дъщеря ми е на път да го забрави!А скоро той ще има още една вну4ка...Кажете ми,струва ли си да си при4инявам пак вси4ко това!Трябва ли да му ,,занеса,,и товя беб4е да го види...ами ако пак ме подмине,ако пък са се родили котенца този път ...и те са по-важни от детето ми 
!Незнам какво да правя!Опитвала съм се много пъти да му званна по тел.-но е изклю4ен!Ходила съм толкова пъти да го видя,а го няма!Забравих да отбележа 4е от 10 год.баща ми има втори брак!И приблизително от тогава...той забрави 4е има три деца!Ох,малко объркано стана,но то и няма как да не е!Немога да го забравя,баща ми е все пак...но явно той ме е забравил!Имаме голяма 3-етажна къща..преписа я на децата на втората си съпруга след развода с майка ми!Аз и нищо неискам от тази къща...но и да немога да вляза...ве4е е прекалено!Все пак е мой дом!Първият път когато отидох да го видя,баба ми ме посрещна на вратата,и каза да го из4акам на вън,4е нямам право ве4е да влизам,4е ве4е друга жена живеела там...4увствах се като дете оставено сред път!Питаща,мислеща..и до днес незнаеща,трябва ли да продължавам да се питам ,,защо?,,или ведъж завинаги да се примиря 4е при жив баща...съм без баща!Скоро беба ще се появи...а аз изживявам целият този кошмар отново... 
Как да постъпя...да го търся ли?Има ли смисъл?Дали му пука поне малко за мен?И ако не го потърся...може би никога няма да го видя!И как да обясня на децата 4е дядо е жив...но неиска да ги вижда!Кажете ми..какво да направя? 
Виж целия пост
!Оптвах се да се успокоявам с това 4е за 4 год беше виждал племенницата ми само 2-3 пъти,а живее на 50 км. от Варна!След като дъщеря ми навърши 6 месеца реших да му я ,,занесе,,на крака за да я види!Нямаше го у дома,само баба(майка му) ми беше там и каза да го из4акам 4е щял да дойде всеки момент...по4аках,а детето спи в коли4ката!Когато той дойде...мина на сантиметри от мен и ме подмина... ,сърцето ми се сви на топка,разбрах 4е съм сгрешила като съм си мислила,4е така е правилно!Тръгнах!Баба ми ме догони с думите,,4акай де,4акай..то в4ера се родиха зай4ета и той сега бърза да ги види...върни се аз ще го извикам да те види.."Зай4ета а?Зай4етата бяха по-важни от детето ми !Така се изтъркулиха годините,като през това време я е виждал 3-4 пъти и то защото аз им я водех и веднъж той дойде-трябваше да подпиша някъкви документи..ина4е едва ли щеше да ми по4ука на вратата-която всъщност винаги е била отворена за него!Сега 4акам втората си дъщери4ка да се появи само след 4 седмици !От година и половина живея в София!Миналата година,когато разбрах 4е съм бременна,реших 4е кръвта вода нестава...и отидох да му съобщя добрата новина!Пътувах до Варна..отидох у дома,нямаше го!Казах на баба новината и след като реакцията беше...никаква,тоест само поклати одобрително глава..!Отново тръгнах смазана и неомжех да проумея каква може да е при4ината да си толкова безсърде4ен!Сетих се 4е на скоро племенницата пита сестра ми,,Абе мамо,как се казваше оня дядо...баща ти,той що не идва да ме види?"Тя ве4е не го помни!Дъщеря ми е на път да го забрави!А скоро той ще има още една вну4ка...Кажете ми,струва ли си да си при4инявам пак вси4ко това!Трябва ли да му ,,занеса,,и товя беб4е да го види...ами ако пак ме подмине,ако пък са се родили котенца този път ...и те са по-важни от детето ми !Незнам какво да правя!Опитвала съм се много пъти да му званна по тел.-но е изклю4ен!Ходила съм толкова пъти да го видя,а го няма!Забравих да отбележа 4е от 10 год.баща ми има втори брак!И приблизително от тогава...той забрави 4е има три деца!Ох,малко объркано стана,но то и няма как да не е!Немога да го забравя,баща ми е все пак...но явно той ме е забравил!Имаме голяма 3-етажна къща..преписа я на децата на втората си съпруга след развода с майка ми!Аз и нищо неискам от тази къща...но и да немога да вляза...ве4е е прекалено!Все пак е мой дом!Първият път когато отидох да го видя,баба ми ме посрещна на вратата,и каза да го из4акам на вън,4е нямам право ве4е да влизам,4е ве4е друга жена живеела там...4увствах се като дете оставено сред път!Питаща,мислеща..и до днес незнаеща,трябва ли да продължавам да се питам ,,защо?,,или ведъж завинаги да се примиря 4е при жив баща...съм без баща!Скоро беба ще се появи...а аз изживявам целият този кошмар отново... Как да постъпя...да го търся ли?Има ли смисъл?Дали му пука поне малко за мен?И ако не го потърся...може би никога няма да го видя!И как да обясня на децата 4е дядо е жив...но неиска да ги вижда!Кажете ми..какво да направя? 
Трудно е, защото все пак ти е баща, но той сам си го е заслужил. 
Любов на сила не става, в крайна сметка няма смисъл и ти и децата ти да се разстройват. 
Не се терзай заради хорската глупост, па била ли тя и от страна на близък човек. 