Случвало ли ви се е...?

  • 2 349
  • 24
Бе то не е много за хилене, ама...

Значи седите си ей така, почти нищо видели от живота, нищо кой знае какво препатили... Случва ви се нещо - тръшкате се циврите... Идва някой, казва ви "Ей туй да ти е проблема!"... Седите, гледате, мигате "Абе тоя не ме чу ли, не разбра ли? То си е голям проблем?!"...

Минава време, случва се друго, трето, пето, кое от кое по-кофти... Връщате се назад и си мислите "Бах'ти (сори за езика, ама по-цветущо така) аз за к'во съм се вайкала и тръшкала...)...

Питам, защото на мен лично ми се наложи да завъртя светогледа си на 180
о за по-малко време, отколкото някога съм си предствяла, че е възможно. Късно е за "извини ме, сбърках", важно е да го проумееш рано или късно...
Колко от вас са минали през това?
Случвало ли ви се е..?[/color]
Виж целия пост
# 1
Аз лично, кат цяло, съм оптимист и гледам да не се тръшкам за щяло и нещяло, но... да.
Случвало ми се е. За огромно съжаление. И дори, без изобщо да влагам благородни помисли, искрено завиждам на хора, които не познават някой аспекти от живота.
1000-ди пъти предпочитам да се вайкам за глупости (примерно, че мъжът ми е закъснял, защото е отишъл на бира с приятели; че съм спукала гума на колата; че заплатата ми е закъсняла с 2 дни; че домашната ми помощница не е измила добре прозорците или нещо подобно), отколкото дори само да си спомням някои неща от личен опит.
И въпреки това, още см "боса" по житейските въпроси и се моля да не ми се налага да си уча уроците по трудния начин.
Виж целия пост
# 2
О, да. Точно ей така си живеех нищо лошо невидяла от живота и в рамките на няколко години получих толкова жестоки удара, че самата аз незнам как преживях всичко. Все си мислех, че човешкото сърце неможе да понесе толкова болка, но явно е можело. И въпреки всичко съм оптимист и си мисля, че всичко хубаво предстои Peace А сега си мисля, за какви идиотщини преди това съм се впрягала...Научаваш се да се радваш на малките неща  Hug
Виж целия пост
# 3
  Случвало ми се е да,да се ядосвам и тръшкам за маловажни неща.Но напоследък често си мисля ,че има и много по-страшни неща от това,че не съм си купила еди -какво си,че не съм платила някоя сметка.....като болните дечица например.Гледах вчера Нова тв за Цвети....от това мисля ,че по-страшно няма.
Виж целия пост
# 4
от толкова опит в живота си станах филисоф и много помъдрях, просто прекалено, никога не съм била дребнава за проблемите, но имам някои инат4ета, просто съм оби4ала преди нещата да следват план, ама то стана една ,не на 180, а 720 градуса се завъртяха нещата! и много болка и трудни решения и нищо, както го мислех, но ако това е съдба, ве4е не ритам! кахъря се за  големите неща и се моля да не са толкова близо до мене!искам просто лошото да е дале4е! радвам се даже на дребнотии, 4е малката ме е прегърнала то4но сега,защото тя е решила, или големите са споделили нещо тяхно си, доверили са се! или мъжете( екс и сегашен) се държат кавалерски и казват просто добра дума!
Виж целия пост
# 5
Не само ми се е случвало, но сега май съм и в най-тежкия период от живота си дотук. Чета си форума и си казвам "Ама да им имам проблемите!" Peace.
За съжаление хората са прави, че колкото повече се трупат годините, толкова повече стават и проблемите. Навремето бях непоправим оптимист и усмивката не слизаше от лицето ми.
Виж целия пост
# 6
  Случвало ми се е да,да се ядосвам и тръшкам за маловажни неща.Но напоследък често си мисля ,че има и много по-страшни неща от това,че не съм си купила еди -какво си,че не съм платила някоя сметка.....като болните дечица например.Гледах вчера Нова тв за Цвети....от това мисля ,че по-страшно няма.
И аз така. Напоследък се моля само да сме живи и здрави. Човек винаги има проблеми, проблемчета, проблемища, но всичко изглежда незначително, съпоставено с горното.
Виж целия пост
# 7
Случвало ми се е естествено...даже се чудя как може да съм се ядосвала за такива неща-даже смешно ми става...
Сега съм по-мъдра и по-разумна и не толкова дребнава и гледам на живота от друг ъгъл, за което се гордея...
Виж целия пост
# 8
да. то май за  по-голямата  част от нещата , за които се ядосваме, не си струва да трошим нерви.
Виж целия пост
# 9
Работата е там, че всяко едно материално нещо, всяка една вещ има замяна. Счупила ти се някоя старинна и скъпа ваза - много важно - ще купиш нова или някоя още по-оригинална; свършило е онова хубаво костюмче (при това с намаление) в любимия ти магазин - майната му - след седмица ще пуснат някое още по-шик и на половин цена; спряли са ти топлата вода за ремонт - хммм - слизаш до магазина и си купуваш минерална вода, за да се позамиеш/1-2 дни няма да умреш без топла вода и т.н.
Но... човешки живот, здраве, приятелство, обич и доверие трудно можеш да спечелиш, купиш, залепиш или намериш на улицата. А за тези неща, за съжаление, дори да се ядосваш и тръшкаш... нищо не можеш да направиш. Факт.
Затова съм го сложила и в подписа ми - присъдите на живота не подлежат на обжалване и напоследък все повецв се ръководя от този принцип и гледам да не се ядосвам на нищо и да се радвам на малките неща.
Виж целия пост
# 10
Не само ми се е случвало, но сега май съм и в най-тежкия период от живота си дотук. Чета си форума и си казвам "Ама да им имам проблемите!" Peace.
За съжаление хората са прави, че колкото повече се трупат годините, толкова повече стават и проблемите. Навремето бях непоправим оптимист и усмивката не слизаше от лицето ми.

Мисля и се чуствам точно по същия начин Hug
Виж целия пост
# 11
Че на кой не се е случвало?!
Виж целия пост
# 12
Че на кой не се е случвало?!

Разбира се, че ми се е случвало и на мен  Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Естествено, че да. Нали сме човешки същества и имаме чувства ! Laughing
Виж целия пост
# 14
Случвало ми се е и то колко пъти!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия