Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете

   Това съобщение,трябва да бъде разпечатано и разлепено в транспорта,по спирките,пред опашките за данъци и...Да се превърне вм десетте божи заповеди на родителите и обществото... 

Хубаво е! Надявам се, децата да виждат само това, а не и грешките ни!

Ttotov,успокой топката.

имам свой отговор на това послание. знам, че в очите на децата си винаги ще съм най-добрата, но имам и свой поглед към онова, което те виждат:

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
когато мисля, че не ме гледаш, изхвърлям по-старите и по-обикновени рисунки, защото просто нямам място да ги складирам всичките. онези, най-специалните, един ден ще сложа в рамки. един ден...

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
когато мисля, че не ме гледаш, пропускам да нахраня нашето собствено куче, защото вече съм на ръба на силите си.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
когато мисля, че не ме гледаш, уж забравям да приготвя любимия ти сладкиш, а всъщност точно този път предпочитам да се излегна с моята любима книга...

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
когато мисля, че не ме гледаш, изливам яда си към бог за болката и трудностите, с които се сблъсквам.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
когато мисля, че не ме гледаш, затварям очите си за чуждите нужди - нали и аз понякога се нуждая някой да се погрижи за мен.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
когато мисля, че не ме гледаш, отказвам да помогна с пари, защото парите никога не са ни излишни и все има още нещо за плащане.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
когато си мисля, че не ме гледаш, пропускам да избърша праха зад мебелите - какво пък, до там и без това никой не стига. правя се, че не чувам стъпките ти рано сутринта - можеш се справиш със закуската и без мен, не ми се става от леглото точно сега.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.
когато си мисля, че не ме гледаш, пропускам да свърша някои дребни неща и се извинявам пред себе си с думичката "приоритети".

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
когато си мисля, че не ме гледаш, стискам зъби, за да не се разкрещя от гняв, от безсилие... сълзите идват едва след това.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
когато мисля, че не ме гледаш, безпокойството ми прераства в объркване, а понякога и в ужас, което показва, че твърде малко се доверявам на бог да се грижи за нас.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
когато си мисля, че не ме гледаш, си давам сметка колко малко всъщност знам за живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
когато мисля, че не ме гледаш, ти стоиш до мен с онзи разбиращ поглед и за теб си оставам най-добрата, най-хубавата, най-любимата МАМА.

един ден ще си дам сметка, че ти виждаш всичко и ще те помоля да ми простиш, защото не съм ти показала само най-доброто от себе си. дотогава... дотогава ще се надявам, че ти не винаги ме гледаш.

yanita, страшно много ми хареса твоята версия! Много точна и истинска! И се покрива напълно с моята, а сигурно и на повечето от нас 

yanita,да това съм аз,колкото и да е тъжно или безотговорно според някои.

присъединявам се,някак си, реална е

yanita, колко си права...и колко мъчно ми става от това...

Това на линка е написано красиво, но на yanita е по-вярно.

За съжаление yanita, това май се отнася за повечето от нас и то с пълна сила.Много жалко.

Аз приемам за нормално, че е така. Никой не е идеален, работещите мами - още по-малко. Не е толкова лошо, че понякога не правим всичко по идеалният начин, важното е, че се стремим към него. И мисля, че все пак децата оценяват и това - че и ние можем да плачем, да се страхуваме, понякога да се проваляме... Важното е да виждат, че се борим, даваме всичко от себе си и това ни води напред  . Поне аз такива оправдания намирам за себе си

Защо да е жалко? Много по-истинско е от другото и поради това - по-красиво. Някак свикнахме да се прехласваме пред парфюмирани фотошопски бози, поднесени с медитативна музика, и пренебрегваме красотата в нас, нашите деца, нашите взаимоотношения... Колкото и да е баналничка, компромисна, изтормозена - има я...
Вярвам, че децата имат по-истински сетива от нашите и усещат, когато просто ги обичаме - дори и да не е по американско перфектния начин.