Наистина ли оценяваме това, което губим?

Публикувана: 24 ян. 2007, 10:29 ч.
Последно мнение: 27 ян. 2007, 14:13 ч.

1 182
11

24 ян. 2007, 10:29 ч.

Темата ми е за човешките взаимоотношения.
Напоследък все по-често има теми за раздели, временни или постоянни. Доста често също така се оказва, че след раздялата изведнъж хората осъзнават колко се обичат или ценят.
Наистина ли оценяваме това което загубим или се задейства копнежа по това, което не можем да имаме?
Опита ми сочи, че тези, които са решили да се събера отново не са променили отношенията си, нито са ги оправили. Продължили са както и преди това, ако не и по зле.

Виж целия пост

azaf

# 1 24 ян. 2007, 11:46 ч.

Зависи от причините.
Примерно, при нас проблемът беше предизвикан от външни обстоятелства, които не можехме да променим, но ни влияеха на нервите, а оттам и на отношенията. Любовта, привързаността и други "вътрешни обстоятелства" не себяха променили. Просто минаха няколко дни, в които успяхме да приемем неприятните събития, без да се влияем от другия.
Същевременно, мисля, че ако е загубена "вътрешната спойка" между двама души, доверието, способността за компромиси, добронамереността и (най-вече) любовта... И една, и 2, и 100 раздели няма да им помогнат да се върнат истински един към друг.
Лошото е, че наистина има хора-егоисти и комплексари, които вярват, че другият не бива да е щастлив, ако те самите са нещастни; както и такива, които ги е страх да започнат нещо ново и упорито преследват старото; или просто такива, които не знаят какво искат... ooooh!

Май нямам конкретен отговор. Лично за мен отношенията между хората си остава загадка. Как, примерно, години наред наричаш 1 шовек приятел (особено ако сте заедно на маса), а после си готов да го захвърлиш, когато има най-голяма нужда от човек до себе си Thinking

Виж целия пост

Verdad

# 2 24 ян. 2007, 12:57 ч.

Не приемам временната раздяла като лекарство за проблемни взаимоотношения.
Подобни опити не бих правила.

Виж целия пост

Stun

# 3 24 ян. 2007, 13:07 ч.

Не става въпрос за временна раздяла, а за раздялата по принцип.
Дали помага да видим по добре човека на спокойствие и отдалече или почваме да идеализираме това което нямаме и да искаме да го върнем.

Виж целия пост

azaf

# 4 24 ян. 2007, 13:34 ч.

В такъв случай, най-често човек "изтрезнява" и вижда нещата в далеч по-реална светлина.
В повечето случаи - мисля, че раздялата носи повече обективност в оценката за другия човек.

Но пък е и въпрос на характер - някои хора цял живот идеализират бившите си гаджета, а други след време се чудят какво са намерили в този човек (давам го като най-прост пример).

Виж целия пост

Случи

# 5 24 ян. 2007, 13:59 ч.

Цитат на: Stun в ср, 24 яну 2007, 13:07

Дали помага да видим по добре човека на спокойствие и отдалече или почваме да идеализираме това което нямаме и да искаме да го върнем.

Цитат на: azaf в ср, 24 яну 2007, 13:34

Бих казала че и двете изказвания са верни.
За да се стигне до раздяла винаги има изострени отношения,някой е наранен и обиден,в състояние на афект казваме и правим неща за които после съжаляваме.
Дистанцията на времето позволява страстите да поутихнат и проблемите да се видят от друг ъгъл.

Виж целия пост

Гигова

# 6 24 ян. 2007, 15:05 ч.

При всички случай е различно, зависи какво губим(мъж,приятелка..), зависи от чувствата които имаме когато се разделяме и т.н.
Понякога този израз звучи като клише, но понякога важи с пълна сила. Всеки случай е различен и зависи от много обстоятелства. Нормално е ако си прекарал определено време с даден човек, след раздялата да ти липсва той или пък моментите прекарани с него, обикновено след раздялата започваш да го идиализираш, но много зависи от причините поради които сте се разделили и дали ако отново се съберете всичко ще бъде същото или по-добро или по-зле-относително е Thinking

Един прост пример: моя позната изостави мъжа си защото много кръшкаше, сега естествено той и липсва, липсват и моментите прекарани с него и т.н., но това е нормално впредвид че са прекарали доста време заедно, това все пак е страница от нейният живот и дори и да е зле или добре написана трябва да я затвори и по някакъв начин да продължи да върви напред и само отвреме навреме с носталгия да си припомня хубавите моменти. Ако тя се върне при него нещата няма да станат по-добри, всичко пак ще се повтори и за нея пак ще настъпи мъчителен период на носталгия и огорчения и ще завърти в много лош кръговрат.
Така че, когато изгубим някого, колкото и да ни е трудно трябва само да се насладим на спомените от хубавите моменти с него и за добро или за лошо да продължим напред.

Виж целия пост

Chanel

# 7 24 ян. 2007, 18:34 ч.

Тази максима при мен веднъж не е проработила!Каквото губя си го губя най-спокойно,дори с облекчение.И после никога не съм съжалявала,какво остава пък и да го оценявам!

Виж целия пост

dessy_a

Гост

# 8 24 ян. 2007, 20:02 ч.

ТОЛКОВА МЕ Е СТРАХ ДА НЕ СЕ РАЗМИНА С ТЕБ, ЧЕ СЕ РАЗМИНАВАМ СЪС
СЕБЕ СИ ВСЕКИ ДЕН. ИСКАМ ДА СПРА. НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗМИНАВАМ С ТЕБ, САМО С ТЕБ ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ НЯМА ДА ПОНЕСА ДА СЕ РАЗМИНА
Аз оцених и успях да го върна,после се оказа ,че не съм го губила Simple Smile

Виж целия пост

Panther

# 9 26 ян. 2007, 18:54 ч.

Няма правила в живота. Само ти можеш да решиш. Късмет.

Виж целия пост

Вярра

# 10 27 ян. 2007, 11:47 ч.

Преди да се счупи нещо то се пропуква. Последващо "залепяне" за мен смисъл няма, кръпките винаги ще си личат. Да, хората винаги оценят какво са имали, когато вече са го изгубили.

Виж целия пост

Flora

# 11 27 ян. 2007, 14:13 ч.

Цитат на: azaf в ср, 24 яну 2007, 13:34

Като има случай на идеализиране една среща за мен винаги е идеалния лек - много бързо си пропомням всичко, заради което съм се разделила и на ум повече не ми минава, да се обръщам назад. Naughty

По темата:
Всеки заслужава втори шанс, но не и трети!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бащата ме изостави

1 486
64

Лични и семейни отношения

Бебеправене, но без много правене

30 336
820

Лични и семейни отношения

Защо искате деца ?

29 882
964

Лични и семейни отношения