Из "Да бъдеш осиновен" - Средното детство (6-12 г.)

  • 2 123
  • 7
СРЕДНОТО ДЕТСТВО (6-12г.)

Детето, което тръгва на училище, най-накрая става част от света. То вече има значими емоционални контакти с хора извън дома (приятели, учители). Неговата вселена вече не зпочва и не завършва с мама и тати. През този период детето развива интелекта си. Овладява различни умения, все повече се доближава до способността да мисли логично.

Взаимоотношенията с връстниците също стават много важни. Детето повече от всякога има нужда да се чувства част от групата. Ако то не е като другите деца, му се подиграват и в него остава усещането, че е странен.

Средното детство обикновено е периодът, когато детето за пръв път възприема осиновяването си по малко по-различен начин. На този етап от развитието си то започва да вниква в смисъла на осиновяването, което често го кара да се чувства объркан, странен и различен. Именно в този момент, поради нарастналата способност да мисли логично, детето започва да осъзнава, че любимата му „история” за неговото осиновяване има и обратна страна – т.е че преди да бъде „избран”, е бил изоставен.

Чувството за Аз

Между 6-12 години за детето стават актуални две неща:

1. Аз-концепцията – когнитивната осъзнатост на човек като уникално същество
2. Самооценката – степента, в която човек оценява тази уникалност

Или с други думи Аз-концепцията е свързана с начина, по който детето вижда себе си, а самооценката е степента, в която харесват това, което виждат.

Осиновяването може да усложни формирането на Аз-концепцията и самооценката, особено в случаите, когато децата не приличат на родителите си (например при международните осиновявания). Да се гледаш в огледалото всеки ден и да виждаш един тип черти, после да гледаш другите членове от семейството с друг тип черти, може да бъде много разстройващо, особено за дете под 8 г., което е склонно да възприема себе си в конкретни термини.

С израстването си детето все повече осъзнава смисъла на осиновяването и как осиновяването е част от появяващата се самоопределеност. :

„Знам, че съм осиновен – това е част от това, което съм”.
„Мразя, че съм осиновен. Това ме кара да се чувствам различен. Искам да бъда като всички останали. Искам моите родители да са истинските ми родители. Да бъдеш осиновен е все едно да бъдеш наказан”.

Самооценката и чувството за компетентност

Начина, по който детето оценява себе си, е пряко свързан с емоционалната му адаптация.

Основната криза на развитието в този период според Ериксън е чувството за компетентност („Аз мога”, „Аз ще се справя”) срещу чувствово за малоценност („Аз не мога”, „Аз няма да се справя”). За да развие детето положителна самооценка, първо трябва да е изградило чувство на компетентност. По колкото повече начина едно дете казва „Аз мога да го направя!”, „Аз разбирам”, толкова повече самочувствие придобива. Колкото повече провали преживява, толкова по-ниско е самочувствието му.

Децата в тази възраст се опитват да интегрират в появяващия се Аз-образ факта, че са осиновени, заедно с опитите им да овладеят различни умения в училище, спорта, социалното общуване. За семействата с осиновено дете това може да е сравнително труден период – както за родителите, така и за детето.

Именно в тази възраст родителите могат да забележат значими промени в адаптацията на детето спрямо осиновяването. Колкото повече порастват децата, толкова повече положителните им чувства спрямо осиновяването се изместват от амбивалентни чувства. Промяната настъпва по-осезаемо около 8-мата година. Въпреки че продължават да имат положителни чувства спрямо осиновяването, по-големите деца започват да разпознават и преживяват по-трудните и объркващи аспекти от факта, че са осиновени, свързани с:

- чувството на загуба
- чувството, че си различен
- тъгата и гнева от време на време
- по-голямата несигурност по отношение на себе си

Развитие на логическата мисъл

Според изследване на Броджински на 6-7 години осиновеното дете разпознава 2-та начина за създаване на семейство – раждането и осиновяването. То знае, че има две двойки родители.

В начална училищна възраст децата се справят изключително добри с разрешаването на всякакви „проблеми”/ задачи. И съответно започват да прилагат това си умение спрямо осиновяването:

„Ако не е знаела как да бъде майка, защо не е отишла някой да я научи? Например в училище?”

„Ако не е имала достатъчно пари, защо не е започнала работа?”

„Чудя се защо майкa ми и баща ми не са се оженили. Така може би са щели да се грижат за мен, а не да ме дават за осиновяване”.

Тези прости детски разрешения на сложните проблеми на големите, представляват усилията на детето да разбере осиновяването и да преодолее чувството на объркване и загуба, свързани с осиновяването.

Две са основните неща, свързани с осиновяването, през този период:

1. Детето осъзнава, че преди да бъде осиновен/ „избран”, е бил изоставен.
2. Детето разбира, че осиновяването означава не само „да създадеш семсйвто”, но и „да загубиш семейство” – семейството на биологичните си родители.

Тези нови разбирания, които са резултат от новите когнитивни умения на детето, поставят началото на някои проблеми с адаптацията.

Тъгуване за изгубеното семейство

След като в училищна възраст детето започва да разбира последствията от осиновяването, то започва и да тъгува за родителите си и за семесйтвото, което никога не е познавало. Дори когато детето е осиновено веднага след раждането си и никога не е виждало майка си, то преживява чувство на загуба.

При някои деца тази тъга се появява по-късно във времето. Детето, осиновено веднага след раждането си или дни след това, което никога не е виждало биологичното си семейство, не може да страда за тази загуба. Докато не е формирало ментална репрезентация за това, което е загубило. Тази ментална репрезентация може да се изрази в мисли, образи, фантазии за биологичните родители и миналото. След като веднъж тези ментални репрезентации са се формирали на около 6-7 години, основата за тъгуването вече е налице. На този етап детето не тъгува за конкретния биологичен родител, а за репрезентацията или фантазията за този родител.

Децата, осиновени през първите няколко месеца след раждането си, обикновено не проявяват симптомите на децата, осиновени на по-късна възраст (вок, дълбока депресия, неконтролируем плач, интензивен гняв). За тях е по-характерно да изразят тъгата си чрез объркване, тъжно настроение от време на време, социално оттегляне, моментни изблици на фрустрация и гняв.

Появяването на загубите, съпътстващи осиновяването, през средното детство, имат важна роля в разбирането на това какви специфични неща се случват с адаптацията на детето. Те обясняват внезапното натрупване на проблеми при 6-7 годишните деца, които преди това са били много добре адаптирани. Оказва се, че набедените за „трудни”, „създаващи неприятности” деца всъщност преминават именно през период на тъгуване.

Реакциите на скърбене при осиновените деца

В реакциите на скърбене при осиновените има голямо разнообразие, дори сред осиновените като много малки бебета. Някои деца се натъжават само от време на време, когато стане въпрос за осиновяването, за други – болката е по-честа и разстройваща. Различна е не само болката, различен е и начинът, по който децата се справят с нея. Някои деца реагират много защитно, разчитат на стратегии като отричане или отбягване, за да могат да се справят с чувствата си. Други са по-отворени и директни, с готовност признават чувствата си спрямо осиновяването и сами търсят възможности да говорят за тях.

По-малка е групата на осиновените, при които чувството на загуба е маскирано от силен гняв и разрушително поведение. Именно това са децата, които най-често са водени на психотерапия. Те обикновено се държат много отворено, всеки техен жест изразява „С нищо не можете да ме трогнете!”. Те са предизивикателни, провокативни, изключително гневни, а понякога и физически агресивни, заплашващи живота на близките си.  Въпреки че тези деца обикновено отричат осиновяването да има кой знае какъв ефект върху тях, зад желязната бронясе крие едно малко дете, което е било дълбоко наранено от живота.

Пример: „Дори собствената ми майак не ме е искала”.
Фасадата може да е гняв, защита, емоционална дистанция. Това са най-уязвимите деца, най-трудно доверяващите се.

Всеки човек преживява различни загуби в живота си. Но осиновяването е по-различна загуба. То е от една страна много всеобхватна загуба (много често при раждането си осиновеното дете дори не е имало контакт с биологичната си майка), а от друга страна – осиновяването е загуба, която трудно се приема за постоянна (тъй като детето се надява, че възстановяването на контакта с биологичната майка е поне една възможност). Тези факти, придружени от липсата на социално признание на загубите на осиновяването, могат да бъдат много болезнени за осиновения. Често осиновеното дете дори не знае зщао е тъжно или ядосано – възможността тези негови чувства да са свързани с тъга и скръб е твърде сложна за него, за да може тъо да я осъзнае. И така, детето изтрадва емоциите си, без да може да ги назове с име.

Фантазията за семейния романс

За детето, което ходи на училище, е изключително важно да се установи във външния свят – света отвъд уютната защитеност на дома.
Между 9-12 години детето се подготвя за независимостта, чийто връх се постига в юношеството. То прави това, като се учи да се отделя от родителите си, от семейството си. Връстници, учители, треньори, спортисти, певци, актьори се съревновават с родителите за вниманието на детето им.

Този процес често води до конфликт с родителите. Защо? Детето се опитва да се изплъзне от техния контрол във време, когато родителите вярват, че то все още се нуждае от подкрепа, структура и напътствия.

„Теорията за семейния романс”, създадена от Фройд, е един от възможните изходи при създалите се конфликти между детето и родителите. През този семеен романс минават много деца, незвисимо длаи са осиновени или не. Но при осиновените деца разрешаването на конфликта е по-сложно, защото всъщност фантазията е реална.

Биологичните деца на тази възраст тайно си фантазират, че са били осиновени. Това обикновено се случва след конфликт с родителите. Тези фантазии са начина, по който детето се справя с тревожещия го факт, че изпитва едновременно любов и омраза към родителите си. Обикновено децата си представят, че са били осиновени, отвлечени или откраднати. Във фантазиите им „истинските им родители” са много по-добри от родителите, с които детето живее – те не наказват, позволяват всичко и т.н. „Според Фройд „усилието да замениш реалния баща с баща-герой е израз на копнежа на детето за онези безвъзвратно отлетели щастливи дни, когато баща му е бил най-силният от всички, а майка му – най-прекрасната от всички жени. Детето се отвръща от днешния си баща и търси всемогъщия си баща от детството. Фантазиите не са нищо повече от носталгия по онези щастливи дни”.

Как се случва фантазията със семейния романс?

Детето се скарва с родителите си. Затваря се в стаята си и си милси: „Как може да са толкова несправедливи? Как може да потъпват така с мен? Те не ме обичат. А родителите би трябвало да обичат децата си. Може би те не са моите родители. Може би истинските ми родители са някъде другаде. Може би съм осиновен или някой ме е откраднал от тях. Един ден те ще дойдат и ще ме спасят от тези ужасни хора, които ме карат да уча, да си пиша домашните и да си изяждам всичко в чинията”.

За определен период от време, тъй като не може да разбере амбивалентността, детето ще дава цялата си любов на „измислените си родители”, като в същото време насочва целия гняв към майка си и баща си. С настъпване на когнитивната зрялост, детето постепенно се учи да толерира амбивалентността в отношенията с близките си,. Когато това се случи, любовта към измислените родители и омразата към реалните започват да се сливат. Детето постепенно разбира, че в определни моменти може да обича родителите си,а в други – да ги мрази.

Осиновеното дете по време на фантазията за семейния романс

Когато детето е осиновено, за него е трудно да достигне до осъзнаване и толериране н амбивалентността. При осиновените деца тези други, митични родители НАИСТИНА съществуват. В много случаи детето им приписва положителни характеристики, а на родителите си – отрицателни.

Тъй като осиновените деца преживяват осиновяването като първоначално отхвърляне от биологичната майка, след което са били спасени от осиновителите си, за някои от тях изглежда много страшно да изразяват чувствата си на гняв и разочарование към осиновителите си (чувства, които всяко дете изпитва в определени моменти към родителите си). Всеки изразен гняв носи в себе си заплахата за повторно изоставяне. В този случай детето приписва всички отрицателни характеристики на биологичните си родители.

Според Броджински, фантазиите на осиновените деца не са толкова ясно разграничени и разцепени между „добри” и „лоши”. Балансът на положителните и отрицателните качества, приписван на биолоогичните родители, варира в зависимост от конкретното дете, а понякога е различен при едно и също дете в различните моменти. За Броджински доминиращата фантазия, особено сред осиновените деца, които по-късно започват да търсят биологичните си родители, е просто вариация на типичната фройдистка тема – биологични родители от скромен произход, но изключително добри и грижовни. 

Относно детският гняв, насочеността му зависи в голяма степен от начина, по който детето възприема изоставянето си:

1. Осиновените деца, които се чувства изоставени отхвърлени , изпитват гняв към биологичните си родители
2. Осиновените деца, които смятат, че са били откраднати или „купени”, изпитват гняв към осиновителите си.
3. Осиновените деца, които вярват, че са били дадени за осиновяване, защото нещо не е било наред с тях самите, изпитват гняв към самите себе си.

Според фройд фантазията за семейния романс отшумява по време на пубертета. При осиновените деца обаче този период може да се удължи във времето.

„Търсенето” започва във въображението

„Често ме питат – какъв процент от осиновените търсят родителите си?
Отговорът ми е 100 %”
Броджински

Опитът на Броджински и други световно известни екперти в областта на осиновяването показва, че ВСИЧКИ осиновени се ангажират в процес на търсене. Търсенето може да не е в буквалния смисъл на думата, но въпреки това това е търсене на смисъл и значение. Търсенето започва в момента, в който детето за пръв път си зададе въпросите:

„Защо осиновяването се е случило точно на мен?”
„Кои са те? Кои са ми родителите?”
„Какви са?”
„Къде са в момента?”

Тези въпроси могат да бъдат изричани на глас или детето да си ги задава, когато е само. Универсалното търсене започва още в училищните години, подпомогнато от все по-нарастващата когнтивна осъзнатост на детето за осиновяването. В този момент търсенето може да се превърне в комплексен, емоционално натоварен процес. Това е период, в който детето се бори за отговори – то ТЪРСИ причините да се стигне до осиновяването, както и ТЪРСИ начин да интегрира в Аз-а си факта, че  е осиновено. Този процес е усложнен от това, че докато на когнитивно ниво детето развива нов тип разбиране за света, в емоционален и психологичен аспект, то все още е дете. И все още е много зависимо от родителите си – хората, които най-много биха  могли да бъдат наранени от вътрешните му търсения.

Изключително важно за родителите е да знаят, че децата на тази възраст (6-12г.) чувстват силна потребност да си обясняват своя свят и как той функционира. Ако осиновяването е част от този техен свят, те ще искат обяснения за него. За някои деца, осиновяването не е нищо повече от интелектуално упражнение, за други деца то е всичко: „Основният въпрос на живота ми е ЗАЩО МЕ Е ИЗОСТАВИЛА?”

Някои осиновители реагират на детското любопитство по начин, който превръща невинните им въпроси в огромни тайни.

Болката да си различен

Средното детство е периодът, в който децата стават много чувствителни на тема „различие”. Всичко може да бъе категоризирано като „различно” от самоосъзнаващия се пред-пубертет – луничките, носенето на обеци,не-носенето на обеци, татуировките и т.н. ако детето се чувства различно заради осиновяването си, това може да е източник на стрес. Възможно е децата да отричат, че се чувстват различно поради факта, че са осиновени. Възможно е да се ядосват на този факт, да го преувеличават.

Завистта  и ревността са едни от доминиращите емоции в средното детство. Завистта може да бъде дефинирана като болезнената осъзнатост, че ти липсва определено предисмтво в сравнение с другите, а ревността – като чувството, което изпитваме, когато предимството, което имаме, е заплашено от конкурентност. Според Броджински завистта и ревността са неизбежни при осиновените – те обикновено се появяват за пръв път в средното детство:

„Винаги съм завиждал  на биологичните семейства, които си приличат по между си”

„Искам да знам всички онези неща, които неосиновените приемат за даденост и за които никога не се замислят. Чувствам се така, сякаш по някакъв начин съм бил ограбен от нещо важно”.

Устойчивото дете

Ако осиновяването е толкова стресово преживяване, защо не всички соиновени деца имат сериозни проблеми?


1. Осиновяването обикновено не е остър стрес – Повечето родители започват да обсъждат осиновяването  си през предучилищна възраст. Преди децата умствено да са развили онези когнитивни структури, които са им необходими, за да разберат осиновяването, те вече дълго време са живели с идеята за него като нещо, придаващо им уникален статус. Те са свикнали с това, макар и да не го осъзнават напълно. Децата, осиновени на по-късна възраст, както и децата, разбрали в по-късна възраст за осиновяването си, са изложени на риск от по-силен и интензивен стрес.

2. Качеството на домашната среда води до формирането на ефективни стратегии за справяне на стреса от осиновяването. Родителите, които открито признават различията между биологичните семейства и семействата с осиновени деца, създават в дома си атмосфера, коятопомага на детето да преодолее страховете и вината, свързани с търсенето на биологичната майка. Излседванията показват положителна корелация между признаването на различията и ранната и успешна адаптация на детето. Семействата, които отказват да преимат различията съзнавано или несъзнавано, предават на детето посланието, че осиновяването е нещо, което трябва да си остане в тайна. Вероятността техните деца да има проблеми с адаптацията е голяма.

3. Някои деца се разждат усточйиви. Те имат вътрешно присъщи черти, които им помагат по-лесно и ефективно да се справят със стреса, включително и стреса от осиновяването. Те са спокойни, рефлективни, умеят да контролират поведението си. Тези деца са по-малко засегнати от стреса на осиновяването в сравнение с лесно раздразнителните и импулсивните деца. Те не отричат отрицателните чувства, свързани с осиновяването, които понякога преживяват, но намират здравословни начини да ги интегрират в Аз-образа си.

„Няма нищо кой знае какво толкова специално в осиновяването. То просто е нещо, което ми се е случило, част от моя живот. Разбира се, че мисля за биологичнат си майка от време на време, но сега не толкова често... Знам, че за някои деца осиновяването им е голям проблем, но за мен не е.” (момиче на 11 години)

Разбира се, че и устойчивите деца преживяват своите трудни моменти (тъга, гняв), свързани с осиновяването, но това, което прави тези деца устойчиви, са стратегиите за справяне със стреса, комбинирани с положителния им Аз-образ и наличието на емоционална подкрепа от страна на родителите им.


Виж целия пост
# 1
Tea, какво да кажа, нямаш грешка

и друг път съм го писала - признавам, жадна съм за всяка дума, за всичко, което ще ми помогне да бъда близо до света на моя син


Нико е далеч от възрастта, за която пишеш, но пак четох с интерес

знам, че не е по темата, но се гордея с познанството ни

благодаря ти, много Heart Eyes
Виж целия пост
# 2
Теа, знаеш  какво мисля по въпроса  Wink
И друг път съм писала, че си изключителен човек и ние всички се нуждаем от теб в даден момент. Моят момент настъпи .....и съм ти изключително благодарна, че те има!/въпреки,че последно време нещо ни се губиш Laughing/
Повечето мами имат мънички дечица или очакват своите слънчица, но Април е права ,че този момент с обесненията и тягостите на нашите деца ще настъпи и ние трябва да сме подготвени за това! Confused
Благодаря ти, че те има  bouquet
Виж целия пост
# 3
Тея-за теб  bouquet
искам да попитам, дали ма материали за случаите когато има осиновено и рожденно дете Thinking при мен случаят е такъв и някъде бях чела, че при такива ситуации, осиновеното изживявало по-тежко съдбата си Thinking
Виж целия пост
# 4
Здравей,Теа и всички от форума!Аз самата осинових дете преди 4 месеца и половина.Сега се радвам на страхотен син Цвети,който е на 9 месеца и половина,но непрекъснато си мисля за деня,в който ще трябва да му обясня по някакъв начин за неговото осиновяване.Мисля си,че това трябва да стане между 5-тата и 7-та година,но не съм сигурна,както не съм сигурна точно и за начина.
Виж целия пост
# 5
Shoni, навсякъде из литературата споменават за отношенията между братя и сестри, нежду биологични и осиновени деца в семейството, но досега не ми е попадал материал, в който акцента да е само върху това. Днес специално ти потърсих и намерих няколко неща, които мисля, че ще са ти полезни. Дай ми само малко време, защото в момента съм много ангажирана и няма как веднага да ти ги преведа. Или ако знаеш английски, мога директно да ти ги пратя Simple Smile

Mts, във форума има доста литература и обсъждани теми за това кога и как да се каже на детето, че е осиновено. Йосариан е направила "Библиотека" на форума, където са почти всички материали, които съм поствала тук. В много от тях се разисква това, което теб те тревожи. Моето лично мнение е, че 5-7 години е малко късно. 7-мата година е особено неподходяща, защото тогава детето тръгва на училище -  непознато за него преживяване в живота му, което като всяко ново нещо, е свързано с определен стрес и преодоляването му. Препоръчва се казването на детето, че е осиновено, да не е в моментите, когато то преживява стрес по какъвто и да е повод. Добър вариант е например от 2-3 годишен да му поднесеш истината под формата на приказка (която със сигурност ще му стане любимата вълшебна приказка) или да изчакаш въпросите от типа "Мамо, аз как съм се родил?". Тук във форума има много мами, които вече са минали по този път и също биха могли да ти бъдат много полезни с опита и преживяванията си Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Теа, сигурно си права- има резон в думите ти.Самата аз смятам, че е по-добре да го научи от мен, а не от улицата.Ще вляза в "Библиотека" , за да прочета различни мнения.Благодаря ти!
Виж целия пост
# 7
Теа, ще чакам Peace
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия