Как мислите..........

Има работа,естествено.....но аз си мисля,че клошарите са бездомници и това е главния им проблем.Иначе- работа  бол....общи работници например се търсят ежедневно- с надник 15-20 лева при това!

Че и сдружение направили...
Незнам какви времена ще настъпват...
Например циганите не щат заплата 200лв....той толкова помощи взема като си вее атрибутите. Ние искаме да работи за толкова...да не е прост 

Съгласна съм с теб. Днес сутринта гледах по нова тв един от така наречените "клошари". Завършил филология, работил навремето като журналист. Просто не мога да си обясня как е стигнал до това положение.  
Не мога да се съглася, че точно той не е успял да си намери никаква работа. Чак пък никаква....
Вярно, че сред клошарите има и много роми и хора, които не са съвсем добре психически. Такива хора наистина са в неблагоприятна позиция.
За вишистите сред клошарите не мога да си го обясня.  

най-вероятно деградират от нещо- алкохол, наркотиси, комар....иначе няма как от журналист да станеш клошар.

Сега ги гледам по Нова. Интервюираният е с българска филология.

А,той искал да работи каквото можел да работи....значи не е готов на всякаква работа. Ама за създаване на партии и движения- е готов. Абсолютен философ.
Чакат нещо да излезе от европейския съюз.

Този който го гледах по телевизията каза че майка му имала къща и може да спи при нея,но не защо да не си поиска някое апартаменче.Може и помощи да му отпуснат.По-лесно се живее на готово,що да се мъчи човека.
 Но наистина има хора инвалиди,кито са стигнали до там да ровят в кофите,за тях съм сагласна че може да им се помогне.Но хора които са прави,здрави е извинявай....

Социална непригодност - звучи жестоко, но има хора, които излизат от обръщение от пазара на труда и понякога не успяват да се върнат на него. Образованието не е гаранция, че човек знае как да си търси работа или че знае как се работи.

В нашата компания имам следния пример - завършил журналистика, работил по специалността ... години, после дошла една нова власт и го уволнили. От тогава не може да започне нова работа. Мъжът ми непрекъснато му намира по нещо на граждански договор, уж като за начало, но той все повече се скапва и последния път моят мъж трябваше да довършва това, за което онзи вече беше взел парите. Човекът вече е загубил реална представа отношенията и за задълженията на работа, за това какво и колко се работи, какви са правата и задълженията на работника и на работодателя. Вече не търси и работа.

Не е клошар, но го давам като пример за вишист, който не работи, защото няма работа ТОЧНО КАКВАТО ТОЙ ИСКА. Човекът не може да се нагоди към работните места, които са на пазара и това е.

Пък и като се сетя колко пъти съм чувала познати да казват "Аз съм вишистка, откъде-накъде ще ми предлагат работа като продавачка"... 

За мен са хора, които не могат да се приспособяват към промените.
Много от тях не успяха да преживеят прехода.
Има хора, при които, ако животът им не върви в една права линия, просто излизат от релсите.
Не е задължително да са пияници, алкохолици и т.н. Въпрос на психика е.
Да им се дава всичко наготово, не е най-добрия вариант, защото така още повече се настройват психически, че не са способни сами да се справят с живота си, а обществото е длъжно да им дава.
Да, първоначално би било да им се осигури покрив и малко храна, но трябва и да се работи с тях, да се намери начин да се промени житейската им нагласа.

Преди време имаше анкета по ТВ. На ул. 11 август питаха какво е събитието. Забързани бизнесмени и дами в лъскави костюми не можаха да отговорят. Отговори само 1 клошар. Инженер.

Да ви кажа какво се прави за клошарите в Угърчин. Не,
че ги няма, но за повечето от тях такъв тип съществуване
е начин на избор, не на всяка цена изпадане по подразбиране.
И в Угърчин е пълно с работа, но някои предпочитат да кибичат
около централна гара и главната им мечта е да осигурят корна за
закуска. Че и за обяд и вечеря. Това са единият вид клошари.
Другият са млади хора, избрали протеста, ама сто години след
децата на цветята и пънка. Седят по подлезите или на входовете
на S-Bahn-а, протягат ръка и питат за дребни. Понякога си
мислех, абе, кухи лейки, вие имате право да работите тук, имате право
да получавате социални, имате  право даже да гласувате за по-добър
живот, що ви стинат задниците по тия подлези и разчитате на милостиня.
Както и да е. Има и трети вид клошари. Отракани и старателни. Те продават
вестници по транспорта. Качват се, обясняват, че живеят отдавна на улицата,
че няма с какво да се препитават, но искат да имат покрив над главата и
затова, ако някой иска, нека купи по един брой от вестника. Цена 2 евро.
Половината взема клошарът, другата отива за проект за покрив над главите
на бездомните. Много хора си купуват от тези вестници, други просто дават
някой и друг цент. Не всички клошари обаче стават за продавачи на вестници.
Някои са противни, пияни, дрипльовци, други са приветливи, скромни, вдъхват
доверие, сигурно са учили маркетинг, ама не са издържали на напрежението,
а и парите им не са стигнали за кокса, та ето, докъде са я докарали. Както и да е.
Исках само да кажа, че и клошарите имат начин да видят по-добър живот и да си
купуват по-качествен алкохол. Ако искат.

В Холандия е също, както в Угърчин  . Има и специални места, където могат да нощуват и да получават безплатна храна, както и да се включват в интегриращи проекти, но самите те не искат, защото трябва да си чистят и да си готвят.

В България е по-различно. Argun много добре го е написала. Познавам много хора, които не успяха и никога няма да успеят да се пригодят към новите условия. Лесно е да си говорим : има работа и т.н., но за някои е доста трудно да започнат да мислят по друг начин. Почти целият им съзнателен живот е минал в друго време.

И все пак трябва да има организации, които да се грижат за такива хора, защото един спасен човек пак е нещо. Те са хора с проблеми и обществото не трябва да им обръща гръб или да се прави, че не ги вижда, както става най-често. Трябва да има програми, чрез които специалисти да се опитат да ги реинтегрират.

 

Вижте, има разлика между клошари и просяци.
Попадала съм на много горди клошари.