имам ли следродилна депресия??

  • 1 739
  • 25
 Мили мам4ета , моето беб4е Мария се роди преди 21 дни Имах 15 4аса контракции и накрая родих със цезарово.Мисля 4е си бе6е трудно раждане.Та от както съм родила прекрасната си дъ6тери4ка не спирам да пла4а.Първо за6тото ни задържаха в болницата после за6тото нямах кърма заради операцията ,сега ака зелено .Вси4ки ме  уверяват 4е вси4ко е наред , а детето си е спокойно и изглежда доволно но аз не спирам да пла4а.Това ли е следродилна депресия и имам ли нужда от лекар??Аз наистина се 4увствам зле .някой бил ли е така ?Кога 6те ми мине?? Tired
Виж целия пост
# 1
Мила Чори, много е вероятно да е следродилна депресия, но е възможно просто да си много изтощена, напрегната, а ако не си и доспиваш. Аз също се чувствах така, опитай се да се наспиш, вземи душ, направи си топла напитка, обади се на някой когото не си чувала отдавна. Скоро ще отмине.  Hug
Виж целия пост
# 2
Най вероятно е това.
Аз също като теб плачех постоянно дори и без причина.Плачех заедно с   Мими когато и почнаха коликите Cry/заради което може би твоето бебче ака зелено/
Това с плача не е само от депресията а и от преумора.Явно доста ти се е насъбрало.
Не се притеснявай, скоро трябва да отмине всичко Hug
Виж целия пост
# 3
Миличка, и аз бях така. С тази разлика, че родих с планово секцио. Това състояние е от хормоните, минава време и влизат в норми, колко обаче точно - не знам....  Изревах реки още преди операцията, продължих по време на престоя в болницата, като се прибрах първите дни пак бях така - бебето не искаше да суче, мислех че не съм му нужна, щом всеки може друг да го храни, а почнаха ли коликите се депесирах още повече. Имах много хора около мен, които ми помагаха, но и това ме караше да чувствам вина, че не съм доволна и не съм щастлива. Не знам какво да те посъветвам - просто сама реших вече да не е така и да се взема в ръце, защото Той има нужда от спокойна мама, пък било то и на АМ. Не знам кога ми мина и дали ме е напуснало това съвсем - и сега изпадам в подобни настроения понякога - самообвинявам се и мисля глупости. Не съм ходила на лекар, но тук съм чела за майки, които са търсили лекарска помощ и са доволни. Може би ще те дадат някакъв практически съвет. Аз мога само да ти пожелая да мине по-бързо и да не се предаваш на тъгата и меланхолията! Случило ти се е най-хубавото нещо!   bouquet Hug
Виж целия пост
# 4
нормално е да си объркана  и да ти се вижда  всичко ново , някак непознато , но дали е депресия  немога да кажа , не съм доктор, ако се пртесняваш попитай такъв....направи си една консултация да се успокоиш... Hug
Виж целия пост
# 5
Мила Чопи, и аз имах такъв период. Моето раждане мина много леко, но оперираха сина ми когато беше на 25 дни. Плачех непрестанно, независимо, че детето се оправи много бързо. Сега като се замисля - беше от умората. Нещата се нормализираха щом почнах да спя малко повече. И сега като се уморя повечко ми се доплаква и вече си знам - давам детето на таткото или някоя баба за 5-6 часа и се понаспивам. После съм нов човек.
Виж целия пост
# 6
 :thinking:Zdr.az sam psiholog i smqtam 4e informaziqta koqto dava6 e nedostata4na za da se kage dali e depresiq ili ne.Depresiqta e seriozno zabolqvane i moge da se postavi kato diagnoza samo ot specialist.Ima6 li apetit,kak si sas sanq-depresiqta ne se harakterizira s 4uvstvo na taga,a s bezrazli4ie,toest ne si tagna a po skoro bezrazli4na kam predi6nite si interesi.vagna  e rolqta na blizkite ti.Predi vsi4ko spodelqi otkrito kak se 4uvstva6,ne trupai v sebe si.Ne se opitvai da bade6 vesela samo za6toto okolnite smqtat 4e taka e redno.Pozvoli si da bade6 takava kakvato si i ako smetne6 4e ne moge6 da se spravi6 sama potarsi pomo6t.Uspeh!
Виж целия пост
# 7
Нормално е това състояние. Дължи се на резкия спад на хормони -нещо такова ми се върти като спомен ,защото четох за това състояние. Родих нормално ,но още от втория ден в родилното започнах да плача,защото си мислех ,че детето не наддава достатъчно,макар че ми обясниха ,че  е съвсем нормално след раждането първите дни теглото на детето да спадне. Изобщо не можех да се контролирам и ревях  дори пред сестрите ,а аз не плача пред непознати хора.След като се прибрах в къщи продължих да плача ,защото  се чувствах щастлива и объркана ?! Simple SmileИ така бях около месец ,но не ревях така интензивно ,както в началото.За щастие това състояние с времето премина. Не мисля,че си в  някаква тежка форма на следродилна депресия. Всичко ще премине ,не се безпокой.Ако нещата се задълбочат с времето - тогава ще имаш повод за притеснения,но сега няма причина за това.
Радвай се на бебето и плачи ,когато ти се плаче .Нека близките ти помагат повече ,защото имаш нужда и от почивка.    
Виж целия пост
# 8
Между другото -акото на бебето  може да е зелено от АМ. Някои АМ дават такъв цвят.
Виж целия пост
# 9
Има две състояния на родилката, които се характеризират с плаченето - едното е депресията, а другото е много по-лека форма, по-скоро е тъга, не депресия или т.нар. baby blues. Мисля си, че при теб е второто, но ако искаш пиши ми на лични и ще ти дам координати на психоложката, която ми помогна много да се преборя със следродилната си депресия.
Виж целия пост
# 10
Здравей миличка,и аз бях така в депресия и само плачех и плачех....,но това беше само докато бях в болницата,защото ме държаха там 10 дена,5 преди раждането и 5 дена след това,голям рев изревах, всичко беше наред с бебка,но аз постоянно плачех и може би затова сега нямам кърма много и се дохранваме,но наистина трябва да се успокоиш и да се опиташ да поспиш,всичко ще е наред,мисли за бебка и за това,че си най-щастливата мама на света  Peace
Виж целия пост
# 11
Леле аз що сълзи изревах... В болницата с мацката в която бяхме в стая само чаках ме едната да ревне и почваше и другата Laughing Лекарите и акушерите бяха супер,и  постоянно ни успокояваха Embarassed После се прибрх вкъщи и още от вратата му ударих един рев. МИналия ден мерих ме бебо и се оказа че е качил малко за 21 дена --360гр. - и айде пак рев. Явно висчко е напълно нормално и се надявам скоро да мине Peace Praynig
Виж целия пост
# 12
не знам какво е,но аз още си поплаквам Cry
Виж целия пост
# 13
Аз ях на същото дередже.В болницата си изревах сълзите и то за глупости.Все пак ми е първо бебче и имах нужда от малко наставлениа а аз си мислех че трябва да съм перфектна.Рева ми също беше предизвикан и от това че родих секцио(от глезотия Simple Smile) и ме държаха там 5 дена а аз толкова много имах нужда от мъж ми да е до мене.А после пък като се прибрахме...И бебо като му удари един рев (така и не разбрах за какво бее тоя рев) и той реве и аз рева, а таткото го гледа кво е малко и как с нищо не можеме да му помогнеме, та си поревахме и двамата (а иначе той ме усокояваше Grinning).Така че споко всичко ще се оправи.Радвай се на бебчо.Той най-голямото ти щастие!
Виж целия пост
# 14
Почти всяка родила жена минава през този период. Аз също не бях изключение. Държа ме около един месец. Понякога плачех без причина, ей така седя си и си плача и не мога да спра, а друг път почваха да ме гонят едни мисли, че таткото ще почне да спи в другата стая и ще се отчуждим и разни такива работи. Е, това не стана, но ми трябваше време да се съвзема. Вече всичко е наред и ти също ще откриеш колко е хубаво да си майка. Винаги ще се притесняваш, в това няма спор, но плача без причина ще отмине от само себе си. Не мисля, че имаш нужда от лекар, освен ако не продължи прекалино дълго разбира се. Успокой се и гледай позитивно. Всичко ще се подреди. И знай, че ти си най-добрата майка за твоето дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия