Не мога да бъда непрекъснато с него, а така много искам. Това е човека, за който съм мечтала винаги. Имам си семейство. Не искам и не мога, въпреки проблемите да напусна семейството си. Семейството е свято и не може да се пренебрегва. Никога няма да забравя човека, който най-много обичам. Той ще бъде винаги в сърцето ми. Просто исках да споделя.
Виж целия пост
Много го обичам
- Публикувана: 26 ян. 2007, 21:45 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2007, 20:15 ч.
# 1
26 ян. 2007, 22:05 ч.
ако е само това, да споделиш и не искаш да си разваляш семейството прекрасно! аз не съм толкова силна, май! признавам си!ама пък да се живее платони4ески с един и реално с друг, леле, ще стане каша!
Виж целия пост
# 2
26 ян. 2007, 22:14 ч.
Ти си много объркана,хем много го обичаш,хем не искаш да си постоянно с него 
??????Поне за мен е малко объркващо всичко това,но дано всичко се оправи и се почувстваш по добре! 
Виж целия пост
??????Поне за мен е малко объркващо всичко това,но дано всичко се оправи и се почувстваш по добре!
# 3
26 ян. 2007, 22:20 ч.
Аз не успях да се откажа и не съжалявам, че избрах по-трудния път.
Виж целия пост
# 4
26 ян. 2007, 22:25 ч.
Ами след като го обичаш въпросният човек толкова много и не си щастива в брака ти не трябва да продължаваш да живееш така . Все пак си достатъчно възрастна за да решиш какво искаш . 
Виж целия пост
# 6
26 ян. 2007, 23:03 ч.
Хм, много са ти страстни чувствата. Харесва ми как мислиш. И аз на твое място бих постъпила така. Щом си държиш на семейството, няма смисъл да се разделяш с мъжа си. Още повече, че така копнеейки за другия си изграждаш идеален образ за него. Както навремето може би е било с мъжа ти преди да създадете семейство и да попаднете в рутината на брака. Носи си го в сърцето дори и пътищата ви да се разделят. Така винаги в момент на мъка ще можеш да си го викаш като скъпо споменче в съзнанието си. Аз самата съм изживявала нещо подобно преди време.
Виж целия пост
Не мога да бъда непрекъснато с него, а така много искам. Това е човека, за който съм мечтала винаги. Имам си семейство. Не искам и не мога, въпреки проблемите да напусна семейството си. Семейството е свято и не може да се пренебрегва. Никога няма да забравя човека, който най-много обичам. Той ще бъде винаги в сърцето ми. Просто исках да споделя.
Хм, много са ти страстни чувствата. Харесва ми как мислиш. И аз на твое място бих постъпила така. Щом си държиш на семейството, няма смисъл да се разделяш с мъжа си. Още повече, че така копнеейки за другия си изграждаш идеален образ за него. Както навремето може би е било с мъжа ти преди да създадете семейство и да попаднете в рутината на брака. Носи си го в сърцето дори и пътищата ви да се разделят. Така винаги в момент на мъка ще можеш да си го викаш като скъпо споменче в съзнанието си. Аз самата съм изживявала нещо подобно преди време.
# 7
26 ян. 2007, 23:15 ч.
Да, съгласна съм.
Идеализирането на невъзможната любов е нещо много често срещано. Почти винаги ако се събереш с него се оказва, че не е толкова прекрасно, колкото когато просто мечтаеш за него.
Аз пък съм се научила да не вярвам на халюциногена, наречен влюбване. Той те кара да мислиш и чувстваш какви ли не неща, които много скоро се изпаряват. Човек понякога така си въобразява и се самонавива, че не е истина...
Понеже всеки от нас има копнеж по идеалната любов с идеалния любим, винаги се стремим да вкараме текущата връзка в тази рамка на идеалност.
Виж целия пост
Хм, много са ти страстни чувствата. Харесва ми как мислиш. И аз на твое място бих постъпила така. Щом си държиш на семейството, няма смисъл да се разделяш с мъжа си. Още повече, че така копнеейки за другия си изграждаш идеален образ за него. Както навремето може би е било с мъжа ти преди да създадете семейство и да попаднете в рутината на брака. Носи си го в сърцето дори и пътищата ви да се разделят. Така винаги в момент на мъка ще можеш да си го викаш като скъпо споменче в съзнанието си. Аз самата съм изживявала нещо подобно преди време.
Идеализирането на невъзможната любов е нещо много често срещано. Почти винаги ако се събереш с него се оказва, че не е толкова прекрасно, колкото когато просто мечтаеш за него.
Аз пък съм се научила да не вярвам на халюциногена, наречен влюбване. Той те кара да мислиш и чувстваш какви ли не неща, които много скоро се изпаряват. Човек понякога така си въобразява и се самонавива, че не е истина...
Понеже всеки от нас има копнеж по идеалната любов с идеалния любим, винаги се стремим да вкараме текущата връзка в тази рамка на идеалност.
# 8
27 ян. 2007, 09:51 ч.
Аз пък не си представям да живея с един, а да мечтая за друг. Ама всеки си е башка луд.
Виж целия пост
# 9
27 ян. 2007, 10:14 ч.
И аз не мога. Мога да пробвам, но мъжът ми ще усети и то...какъв е смисълът, щом няма да си е така прекрасно семейството ми както сега...
Виж целия пост
Аз пък не си представям да живея с един, а да мечтая за друг.
# 10
27 ян. 2007, 14:47 ч.
Много ме е срам ,но трябва да си призная че и аз обичам един мъж ,а съм омъжена за друг... 
Виж целия пост
# 12
27 ян. 2007, 17:07 ч.
Това сигурно е ужасно и мн.трудно 
Виж целия пост
Много ме е срам ,но трябва да си призная че и аз обичам един мъж ,а съм омъжена за друг...
# 13
29 ян. 2007, 18:20 ч.
трудно е,трябва да вземеш решение,защото не може да продължаваш така.
АКО ИСКАТЕ ДА ВИДИТЕ МОЙТЕ СЕМЕЙНИ СНИМКИ:http://apps.rockyou.com/rockyou.swf?instanceid=53054314
Виж целия пост
АКО ИСКАТЕ ДА ВИДИТЕ МОЙТЕ СЕМЕЙНИ СНИМКИ:http://apps.rockyou.com/rockyou.swf?instanceid=53054314
# 14
29 ян. 2007, 18:24 ч.
Виж целия пост
Аз пък не си представям да живея с един, а да мечтая за друг. Ама всеки си е башка луд.
Препоръчани теми