Как се справяте с упорството при 2 годишните

Ох, същата работа сме и ние. Голям инат, голямо 4удо  Прави ме на див петел. Всеки ден иска да се къпе, 4е някой път и по два пъти. И ако не и угодя по4ва един рев  За преобли4ането, по 10 пъти гащите сменяме. Боса ходи, постоянно крещя след нея  Ве4е незнам кво си мислят комшийте 
radda Ти пак имаш няква по4ивка с яслата, а аз 

Ако е детски пубертет ще го израсте до 3г. Но не трябва да и позволяваш да се противопоставя явно на авторитета ти като родител, също така да те удря, обижда и гони. Моя син ако сме двамата е писано яйце ( в повечето случаи), но появи ли се баба или дядо на хоризонта (или публика), настава ад, но ние сме непоклатими в изискванията и той и да се тръшка и да реве, само го гушкам обяснявам, че го разбирам, но не мога да му позволя това и той мирясва. Като, че ли го успокоява факта, че го разбирам. Ако се изнервя и започна да му викам става по зле. При сериозните тръшканици и отказа да ме чуе, го игнорирам, правя се че го няма и нищо не виждам. Той като види, че никой не му обръща внимание и се примирява. Ако се противопостави на авторитета ни или посегне да ни одари или да ни казва да се махаме, или леко го удряме по ръчичката или наказание. Рядко изпадам в ситуации в които да вдигна ръце от него. За сега се разбираме с говор, стига да иска да ме чуе. Най лошо става когато има много хора (не искам да го излагам пред хората и не искам да му крещя и да го наказвам или удрям пред публика) и той, като, че ли го усеща и злоупотребява. Но ще измисля как да се справя в тези ситуации.   Някой да има идеи?

Като си помисля, че преди да стана и аз родител при вида на такова дете си мислех - ле ле, каква майка, как е разглезила детето, и чесно казано такива деца ми бяха неприятни  И по закона на Мърфи и ме стовари точно същото на главата 

Radda,

Докато не й покажеш, че ти си майката, а тя е детето и че не ти трябва да слушаш нея, а тя - тебе, няма да имаш успех. (С други думи - покажи й кой командва! ) Просто си смени тактиката все едно, че не я чуваш и виждаш, когато вземе да се тръшка и да реве. Обърни се спокойно (колкото и да ти идва да гръмнеш! ), отиди в друга стая, или просто й обърни гръб - не я гледай!
Но тази тактика предприемай заедно с таткото, баби, дядовци, с цялото семейство едновременно. Да не стане така, че ти искаш едно, а бабите я глезят и й позволяват да ги командва, (което е твърде възможно, за да ти прави така напук! ), че тогава става страшно!
Бъди търпелива - ще мине след време, но кога ....  ... когато мине кризата на 2 годишното дете!
Успех!   

Когато голямата ми дъщеря караше този пуберитет, аз много й се връзвах и го изживявах тежко, което, обаче, само задълбаваше нещата. Децата усещат, когато ние се чувстваме безпомощни и се възползват от ситуацията да ни смачкат съвсем 
Сега малката ми дъщеричка кара някаква критическа, но аз съвсем "дебилно" подхождам към кризите й това дава невероятен резултат. Просто не й обръщам внимание 

Във форума съм намирала много полезни съвети, този че трябва да покажеш, че ти си авторитет ми се струва правилен. Чела съм много мнения за ината и това, че 2 годишните правят напук.
От наблюденията върху моето ми се струва, че нервната им система е несъвършена, нямат задръжки и за това ти и да казваш "не", там едно желание е много по-силно. Не си мисля, че детето ми прави на инат, а че не може да се владее. Обяснявам, че ще се нарани или че ако чупи нещо мама ще ходи на работа, за да купи ново, а тя ще стои сама, че добрите деца не правят така, а мама знае, че тя е добро дете и т.н. и хваща временен ефект. Но поне няколко пъти на ден и се налагам със сила - подръпване, сваляне от опасно място или др. Забелязала съм, че рева след това идва от несигурност и страх, може би понеже най-близкия човек нещо я е отблъснал... Аз я оставям около 20 сек. да реве и след това лекичко я гушвам и обяснявам, че я обичам, но съм и се скарала за нещото конкретно... Не знам дали е правилно, но овладявам за сега в поносими граници. Но зависи от възрастта, моето преди около месец беше много по-неуправляемо, не знам аз би се постарах да намеря начин как да й обяснявам или тя запачна да разбира повече, но явно и възрастта има значение.

А аз правя точно обратното, ако изобщо се стигне до рев и тръшкане го гушкам и повтарям като латерна, че мама не разбира всичко, което той иска да ми каже и го карам да покаже например къде иска и какво иска.
Не позволявам тръшкане и въргаляне по земята. Противно на всички съвети, които раздават местните. Не игнорирам и не прекъсвам контакта, ако не съм разбрала за какво е недоволството.
Неща, които съм преценила, че не са опасни позволявам да се пипат, разглеждат и опознават. Това, което е опасно е скрито или отвличам веднага вниманието с нещо друго.
Вярно, че ми костваше време, за да се науча да разбирам дечко, но инвестицията си заслужава. На мен просто ми беше интересно да тествам на практика това, което съм учила/ прочела на теория.
Предпочитам да комуникирам, отколкото да командвам, късайки си нервите (повече са ми нужни, за да изтърпя ежедневието в бачкането и ученето 

 

Ние си мислим, че щом вече говорят и разбират са пълноценни хора, но те все още не са...

Дариа е много чувствителна към промени. Пролетта мина през такъв период. Близо месец, че и отгоре ревеше и се тръшкаше непрекъснато, по всяко време и навсякъде, за всичко. С удряне, хвърляне и подобни. После всичко отмина и аз го забравих. От 10 дни същото. 

Ако се опитвам да я прегърна или успокоя още по-зле става. Спокойствие е най-важното и да си подготвен да те 'излагат' навсякъде. Тази седмица започна ужасно с рев по всяко време и за всичко и тръшкане и...

Първо - гледам да разрешавам възможно най-много неща.
Второ - ако за нещо кажа 'не', то е 'не' каквото ще да става. Ако кажа, че си тръгваме от площадката, тръгваме/ в събота я изнесох на ръце, докато ме удряше, хапепше и крещеше "Искам татиииииииии"/.
Трето - Не налагам наказания, за които не съм предупредила. Пример - "Ако не тръгнеш веднага - няма да слушаме песните ти в колата." Наказанието е кратко като времетраене, следва провинението без времеви паузи.
Четвърто - След края на 'тръшканицата' не й натяквам и не я упреквам - държа се все едно нищо не е станало. Така не й насаждам чувство за вина и срам /при моята девойка това е особено в сила/ - те не са виновни за пристъпите си... просто не могат да се владеят достатъчно добре.
Пето/това ми е ново/ - Светкавична смяна на тактиките. От твърдото "не и толкова" след 5 мин. минавам на - "Ела да те гушна" и обяснения, със спокоен глас и по възможност с по-сложни думи, за да се заслуша в опита си да ме разбере. Обикновенно дрънкам колк е сложен живота и как не винаги става каквото искаме...
Шесто - Лично мен ме дразнят думи като: "трябва да слушаш", "не си послушна", 'бъди добричка' и прочие... И не ги казвам, защото отново се изисква тип поведение, което няма ясни критерии.
Седмо /най-важното поне при моето дете/ - Режим и твърди правила. Всяка вечер се следва един и същ или възможно най-близък режим. В случай, че нещо се промени - очаквам и не се ядосвам много на 'изненадки'.

В този момент от живота си те са в някакво нестабилно състояние му бебе и дете и всеки допълнителен стрес разклаща везните им още повече. 

П.С. Стига сме се оплаквали от 'бебешкия пубертет' - ще видите като дойде истинския. 

Здрасти,

Като леко успокоение и моят е същият всичко прави на инат. В момента е на 2 и 10 м. От 2 годишен ходи на детска градина и от тогава някакси се родих. В детската градина получават някакси респект и стават малко по дибри... а иначе по темата .... забелязала съм че единственият начин да се справиш е с добро... отивам при него и с мили думи го питам... защо маме, защо правиш това...това не е добро... Най-лошотш е да  избухнеш или да му се накараш... Трябва да отидеш при него и да говориш... в някои случай си седи и наказан до стената...и от време на време го питам дали ще слуша.... От както се е родил успява да ме прави луда и направо от спокойното момиче се превърнах в голяма нервоза... но свекърва ми като го гледаше (1 месец) забелязах, че тя не му се кара а говори с него... или го гушка от там където прави белята и му казва: това не е хубаво...ела бабе... да видим какво прави ..... и така успява... а аз виках крещех и нищо не постигах... така, че трябва много говорене... знам , че е доста трудно но това е единственият начин

А как, мили мами, показвате на детето, че вие сте авторитет. Напоследък лудвам с моя 2 годишен син. И не знам как да се държа вече, положението е извън всякакъв контрол  ОТКАЧАМ!
Давам пример: вечер, къпем се, мием зъби и лягаме.
Започва се: искам чай, искам сок, имам пиш, имам сопол, имам ако, искам книжка... От всичко това - давам чай и книжка, с условие, че прочетем ли книгата затваряме очи и заспиваме. Прочитаме книгата и се почва едно ставане от леглото, скачане, разходки.... ужас някакъв, а аз постоянно дърдоря, че трябва да спим вече, че е тъмно, че всички спят, изреждаме цялата рода и всичките приятелчета, обаче това не променя нещата. Сърдя се, излизам от стаята, слагам го в леглото без да го поглеждам, без да му говоря, излизам пак и така по 10-15-20 пъти    Мминават 2 часа, накрая като види, че съм се отчаяла ляга и за 2 мин. заспива    Снощи това стана в 12.30 
И понеже сме така повече от месец, вече си позволявам и да го ударя по дупето, а той ми вика - пак 
А сега, вие кажете как да му покажа, че аз съм Авторитет 

Същата работа и при нас. По тази причина не съм взела решение да махна бибата 
В момента е на тема чорапи и пантофи. По цял ден се събува боса и стой на плочките. Аз говоря, обяснявам ама как да я чакам да се навие да обуя чорапите, като това ще отнеме време и крачетата ще замръзнат  Така че говоря говоря и накрая я грабвам обувам насила и чакам да й мине гневът след това. Лошото е, че започва да ги дърпа отново надолу и да почервенява от яд че не става нейното. 

Абсолютно съм съгласна с това - майка ми живее временно при нас, за да я гледа докато тръгне на градина и когато Калина отиде в нейната стая, я прави луда /защото майка ми излъчва точно безпомощност/, а когато дойде при нас с баща й и се пробва да се налага, да крещи и даже да ме удря, бива или игнорирана или наказана да стои 1-2 минути в коридора и забелязвам, че много бързо се ориентира с кого до къде може да стигне...



В такива случаи, след като съм обяснила защо едно нещо трябва да се или не се прави, но без ефект, я лишавам от нещо, на което държи - например, събула се е и се е съблякла, предупреждавам я, че ще спра детското, ако продължава така. В повечето случаи ме пробва, но аз действително го спирам, съответно настава драма и рев, но вече е склонна да се облече, за да пуснем детското отново...

Това с детското го изпробвах, но резултата не беше кой знае какъв. Не прояви самоинициатива доброволно да обуе чорапките пак беше насила. Нищо не позволява да се прави без да е по нейна воля. Става като струна и почва да се дере като луда. Не дай си боже да бързам за някъде и да се налага да я водя с мен    Първо като види че ще я обличам за излизане категорично отказва, след това не ще да пишка, след това не ще ботушите, после якето.............  Направо бесните ме хващат докато излезем (не че не й се излиза, но го прави защото видиш ли не тя го е решила, а аз). Днес съм стояла облечена 10 мин в коридора за да я навия да си облече якето.    Какъв авторитет да покажа в тоя случай? Ако й го навлеча на сила, ще се разреве и ще е кисела навън поне 30 мин. ще мрънка и ще иска само на ръце, да я изкарам без него и да го облеча навън като й стане хладно пак не става, единствения начин е да я баламосвам с нещо докато усетя че ще се поддаде на желанието ми да й сложа яке  Незнам що за нерви трябва да има човек , за да успее да запазва самообладание  при положение, че има и друг стресов фактор (либса на време)