Не издържам вече сама

  • 4 064
  • 59
Скъпи, мамчета, напоследък се чувствам ужасно.Вече съм много изморена.Моята бебка по цяла нощ се буди и плаче и това ми коства ставане по 30 пъти нощем.Сънят ми е на пресекулки.Сутрин се събуждам и не знам на кой свят се намирам. smile3507
По цял ден съм сама с нея.Мъжа ми е на работа, прибира се в 22.00ч. вечер, а нощем изобщо не я чува, за да става той /аз докато го събудя по-добре да стана аз/.Изобщо няма кой да ми помага дори за малко. smile3518
В началото беше много кротичка и не ми тежеше, но от 2-3 месеца е доста палава и като всяко бебе си има своите капризи, понякога плаче без да има причина, иска да я взема , да съм постоянно до нея.Плаче дори, ако изляза за малко от стаята.Няма на кого да я оставя дори за 1 час, или някой да дойде вкъщи да ми помогне.Направо на моменти не издържам. ooooh!
Има дни, в които забравям, че не съм яла, тресе ме постоянно главоболие и болки в гърба.Малката вече освен на ръце не ще да спи по друг начин, а плаче ужасно, когато й се спи.Понякога нервите ми не издържат, отивам в другата стая и оставям малката да плаче.После ми е много гадно.Страхувам се да не помисли, че я изоставям и че не може да разчита на мен.Понякога й се ядосвам, може дори да й се скарам, а тя ме гледа с големите си очи и ме кара дълбоко да съжалявам, че съм й се скарала.А и какво като й се скарам като тя нищо не разбира /освен може би че съм невъздържана/  Sad Обичам я повече от всичко на света, но имам болезнена нужда от почивка и от зрънце развлечение.Чувствам се като робот, а не като жена.
Виж целия пост
# 1
Добре дошла в отбора Hug!И аз съм така,само,че гледам да си въздържам нервите спрямо детето и се успокоявам,че няма да е  до първи клас така.И Божа като ме погледне с големите си сини очи забравям,че ми се спи или че ръцете са ми изтръпнали от умора.Едва ли от моя пост ще ти стане по-добре,но повярвай ми няма нищо по-хубаво от едно здраво дете!Дано скоро при вас нещата се урегулират!
Виж целия пост
# 2
Просто исках да споделя...
и може би мъничко се надявах, че някой ще ми каже как да се справя сама.
Виж целия пост
# 3
Същото е и при нас.Период е - ще отмине, няма страшно.Бъди силна и знай, че всичко е в името на детето.Някой ден дори няма да си ги спомняш тези моменти, ще остане само хубавото - удовлетворението, че имаш прекрасно дете и обичта помежду ви.
Виж целия пост
# 4
Стискай зъби! Това е! Трябва да си силна и да издържиш! Този период все някога ще отмине! Освен това не се притеснявай, че понякога викаш на детето: според мен всички майки го правим. Лично аз съм му се карала на висок глас да спре да мрънка и да каже какво иска! Не че от бебе на почти 8 месеца се очаква да ми отговори, но.. Shocked Да му креснеш веднъж-два помага да свалиш напрежението. Освен това аз на моя му се карам уж- той ми се хили... Twisted Evil Друго лекарство е да споделиш с някой (както сега си писала във форума).
Самотата е най-големия проблем: ако успееш да намериш някоя мама с малко дете, дето живее на близо и двете да прекарвате деня или на гости, или по паркове или дори само да си общувате по ICQ или Skype  денят ти няма да е толкова мрачен и скучен. Дори нощните ставания няма да изглеждат толкова ужасни.
Лично аз след контакт с други хора се "зареждам" за дни напред.
Пожелавам ти по-ведри дни от сега нататък! Hug Peace
Виж целия пост
# 5
Мила и аз по цял ден съм сама с бебо,няма на кого да разчитам да го оставя през деня за малко Ние живеем в Пловдив,а всичките ни роднини са в Русе,са винаги сама се справям с всичко,е татито и той ми помага но милия работи много и е доста уморен,но въпреки това помага когато може
Незнам какво да те посъветвам,тъй като и аз съм в това положение,но те прегръщам силно и знай че не си сама   bouquet
Виж целия пост
# 6
Според мен, трябва да помолиш за един ден отпуска и да оставиш бебето на баща му. Мисля, че една събот аили неделя, прекарана в шляене по магазините (дори и само ако гледаш витрините), среща с приятелка, която няма дете или ходене на кино, или каквото и да е развличащо те удоволствие, ще ти помогне да се почувстваш отново човек.
Виж целия пост
# 7
Аз съм в същата ситуация. В това време не мога дори да го изведа на разходка и по цял ден вкъщи полудявам. А пък и като го изведа на разходка той спи, но аз не. И после, аз съм още по-уморена, а той се е наспал и тормоза почва с нови сили.
Понякога съм го оставяла да си мрънка в кошарата, а аз мия шишета, гладя, разсейвам се.
Освен това, много помага, ако поне един ден в седмицата го оставяш на таткото, докато ти чистиш, спиш или каквото ти се прави. Аз например, съботата съм я обявила за пазаруване. Пазарувам храна за седмицата, но отивам до някой по-далечен магазин с колата. Такапоне за час и половина никой не ми надува главата Simple Smile
Иначе през седмицата спя, когато и той заспи. По час, по два, колкото спи. Пак си е нещо. Вярно не е като да легнеш и да спиш 10 часа, но пак помага.
А в неделя сутрин, таткото е отговорник по храненето в 8. Аз си спя, до 10 поне, за да съм се наспала преди отново да започне седмицата Sad. Ако мъжа ми не се събуди го ръчкам, докато го разбудя и пак заспивам.
Виж целия пост
# 8
Пробвай вечер да я взимаш при теб на леглото, така поне няма да ставаш по цяла вечер, а само ще я гушнеш и така...
Моята мома беше абсолютно същата, взимах я при нас, и така поне не кръстосвах по цели нощи стаята.
Успех, знам колко изморително е това! Hug
Виж целия пост
# 9
Поговори с таткото,кажи му как се чувстваш,измислете някъкъв вариант за да може да си почиваш.помоли приятелка да гледа бебо за 1,2 часа, отиди по магазините, на фризиор.кани приятелки за по кафе.
Успех,знай,че този период ще мине Peace
Виж целия пост
# 10
Май-май всички сме на този хал. Аз също на моменти през деня откачам. Влезна в банята да се изкъпя, а той се надува и засинява от рев. Щом му се покажа на вратата, сякаш му пресъхват сълзите и започва да ми се смее. Стопля ми душата, ама ме и изнервя максимално. Не мога да се отделя за 5 мин. А и вече не спи като в началото от хранене до хранене, а само по максимум 45 мин. И аз в това време съм като робот/стремя се да акумулирам малко сили или да свърша нещо по себе си/. А когато му се скарам, той ме гледа с такива едни очи, че ме наляга гузната съвест. Страхувам се да не му остане това в паметта-една крещяща и изнервена мама Sad
Виж целия пост
# 11
Е и аз съм в отбора .Тъй като не мога да ставам постоянно я взех на спалнята .Успявах да си поспя така поне малко , но сега дори и това не помага , защото отскоро тя си прекарва ноща на цицата ми. Rolling Eyes
Точно тази сутрин добре се наревах.И аз съм с болки в гърба и главата ... и не се чувствам на себе си. Tired
Обичам я и знам че не е завинаги ...не ти помогнах никак , но те разбирам. Hug
Дано скоро се наспиш Praynig
Виж целия пост
# 12
Мила,не си сама-много майки сме така...
Аз ,също сама си гледам детето...отначало имахме такива периоди...спа до 2-я месец в кошарата,после 1 седмица спа в количката(вечер),и след това при мен!Тати се измести в другата стая,защото работи и става много рано,а като бебо плачеше той неможеше да се наспива!Така спим и до ден днешен,но на мен ми е удобно и приятно даже да се гушкаме!После колики...които също трудо минаха...Общо взето-сама ли си-ще ти е трудно,но се свиква!
И аз съм повишавала тон,не се обвинявай,на никой не могат да му издържат нервите понякога!
А по въпроса,че бебковците са малки и не разбират-не съм съгласна!Всичко си разбират те...аз съм се убедила в това,просто понякога се правят,че не чуват и не разбират!!!
Аз свикнах,вече знам как да си организирам моята работа и кога да си я върша!
Наистина е трудно,но ще свикнеш и ще видиш,че е по-добре,отколкото някой да ти се бърка!
Това е период!
Поговори с татито,когато почива той да го гледа за час-два-пак е нещо!
Излез с приятелки,разходи се из магазините...
Всичко ще мине и след време ще си спомняш какво е било!
Много търпение ти желая и сили!
Гушни си бебенцето-нима за него не си готова на всичко???
Виж целия пост
# 13
И аз бях така 3 месеца - всяка нощ се будеше през 15 мин до 2 часа и мислех че ще откача, мислех че ще я хвърля в ъгъла на стаята и толкова, да спре да реве - така докато не й порастнаха горните 2 зъба.
В един момент просто се примиряваш и свикваш....
Виж целия пост
# 14
Мила,и аз ще ти кажа-стискай зъби!
Аз също съм по цял ден сама с моята прицеса.Разбирам колко е трудно да нямаш никаква помощ или отмяна поне за малко,защото и аз си мечтая за това,но уви...
Този период ще премине,повярвай!Опитай се да не показваш лошото си настроение на детенце,ако трябва излизай в другата стоя в състоянията на афект,докато се поуспокоиш,защото те са толкова чувствителни и крехки,че приемат отрицателните емоций и страдат,макар и по свой начин.
Вярвам,че периода на безсънните нощи ще премине и тогава ще се чувстваш по-спокойна.
Прегръщам те. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия