Преди 4 години и три месеца загубих сина си който беше на шест години. Загина при катастрофа.Излязъл с колелото и повече не се върна.Когато това се случи сякаш земята под краката ми се отвори погълна ме и се затвори над главата ми.Никоя майка не трябва да преживява това което аз преживях и все още преживявам.Човек се научава да живее с тази мисъл но болката не намалява. Отнети ми бяха толкова нужни човешки радости като това да прегръщам детето си ,да го гледам как расте ,да мога с ъс спокойно сърце да се радвам на семейните си празници.Можех да сложа край на мъките си като отида при сина си,но на кого щях да оставя осем годишната си дъщеричка?!
Единственият изход от тази безнадежност беше да си родя друго детенце.Това е единственото нещо което може да те зарадва след такава загуба.
Година и половина след трагедията се роди дъщеря ми Александра. Тя отново пусна слънцето в дома ни.
Сега е на две години и десет месеца и е щастлива защото чака да се роди братчето и. Още съм в първи месец но тя е сигурна че ще е братче. Децата са богатство не ги приемайте като даденост.
Но едно е истина както се пееше в една песен ПОСЛЕ ДАЖЕ СТО ДА ИМАШ ПАК ЩЕ ТИ Е ЖАЛНО!!!
Виж целия пост
Единственият изход от тази безнадежност беше да си родя друго детенце.Това е единственото нещо което може да те зарадва след такава загуба.
Година и половина след трагедията се роди дъщеря ми Александра. Тя отново пусна слънцето в дома ни.
Сега е на две години и десет месеца и е щастлива защото чака да се роди братчето и. Още съм в първи месец но тя е сигурна че ще е братче. Децата са богатство не ги приемайте като даденост.
Но едно е истина както се пееше в една песен ПОСЛЕ ДАЖЕ СТО ДА ИМАШ ПАК ЩЕ ТИ Е ЖАЛНО!!!
