Надничам тук често.И аз съм в групата на искащите и надяващите се.
Най-малкото изчетох важните теми и научих доста интересни и важни неща, за които никога не съм намирала място в автомобилно-ергенската си глава преди.Шапка свалям на момичетата,които са си направили труда на поднесат толкова много информация в такъв подреден вид и на разбираем език.
С моят приятел опитваме вече 3 месеца да си направим бебе.В момента тече третия и се съмнявам в резултата.Ние още не живее заедно и сексуалните ни контакти не са толкова редовни както ако бяхме заедно всеки ден.Мисля си,че това би могла да е една от причините за неуспеха ни.
Но всъщност дали е само това.
Тук всяка втора тема е "Бременна ли съм или не съм?".Чета ги.Обикновено тези теми ме изнервят много и вече се нервирам изобщо,че ги чета.
В тях момичетата споделят как правят опити от 3-4 месеца или някакъв такъв период и изброяват някакви купища неща,които правят.А аз сядам после и се чудя:"Малееее,глей хората какво чудо творят и не става,пък аз нищо не правя и се надявам".
От години имам редовен цикъл.Само тази години на морето ми закъсня с 2 дни и слава богу-изкарах си морето спокойно.Нямам си идея кога ми е овулацията,но най-лошото е,че не правя нищо да разбера.Не меря температури,не правя графики,не броя дни,не правя тестове преди деня на цикъла.Вече два пъти не се получи и не се почувствах зле от това.Мои приятелки,които вече имат бебета,са ми разказвали как са правили опити по много месеци и като че ли това ме успокоява.
Та въпросите ми са два:
Наистина ли искам бебе,след като не се чувствам като другите разочарована и тъжна,когато не се получи?
А така бебе ще стане ли изобщо без никакви допълнителни действия от моя страна?
Не искам да тормозя главата си,не искам това да ми става фикс-идея,не искам да се надявам силно и това да ме разочарова после също толкова силно.
Виж целия пост
Най-малкото изчетох важните теми и научих доста интересни и важни неща, за които никога не съм намирала място в автомобилно-ергенската си глава преди.Шапка свалям на момичетата,които са си направили труда на поднесат толкова много информация в такъв подреден вид и на разбираем език.
С моят приятел опитваме вече 3 месеца да си направим бебе.В момента тече третия и се съмнявам в резултата.Ние още не живее заедно и сексуалните ни контакти не са толкова редовни както ако бяхме заедно всеки ден.Мисля си,че това би могла да е една от причините за неуспеха ни.
Но всъщност дали е само това.
Тук всяка втора тема е "Бременна ли съм или не съм?".Чета ги.Обикновено тези теми ме изнервят много и вече се нервирам изобщо,че ги чета.
В тях момичетата споделят как правят опити от 3-4 месеца или някакъв такъв период и изброяват някакви купища неща,които правят.А аз сядам после и се чудя:"Малееее,глей хората какво чудо творят и не става,пък аз нищо не правя и се надявам".
От години имам редовен цикъл.Само тази години на морето ми закъсня с 2 дни и слава богу-изкарах си морето спокойно.Нямам си идея кога ми е овулацията,но най-лошото е,че не правя нищо да разбера.Не меря температури,не правя графики,не броя дни,не правя тестове преди деня на цикъла.Вече два пъти не се получи и не се почувствах зле от това.Мои приятелки,които вече имат бебета,са ми разказвали как са правили опити по много месеци и като че ли това ме успокоява.
Та въпросите ми са два:
Наистина ли искам бебе,след като не се чувствам като другите разочарована и тъжна,когато не се получи?
А така бебе ще стане ли изобщо без никакви допълнителни действия от моя страна?
Не искам да тормозя главата си,не искам това да ми става фикс-идея,не искам да се надявам силно и това да ме разочарова после също толкова силно.
Отпуснете се и не мислете:Сега ще стане ли? или НЕ?При мен това желание се беше превърнало във фикс-идея,не допускай и при теб да стане това!!! 
При нас,когато вече не очаквахме,то тогава стана и не мога да опиша какво почуствахме и двамата 
Това са и моите думи 
?"