Имате ли такъв проблем?Ние уж имаме някакъв доход 650лв. всичко и винаги сме си без пари.Както и да ги въртим и смятаме нещата-не стигат.Живеем в малък град,имаме жилище и на фона на заплатите тук този доход не е съвсем нисък.Омръзна ми да се ограничаваме.Преди малко четох тема за депресията.И ще кажа ,че наиснина ме обзема такава от непрекъснатото смятане на финансите и до коя дата ще стигнат.Аз съм учителка и имам свободно време 3 часа следобед и мисля вече какво да правя по въпроса.И пак стигам до извода ,че май-на този етап не мога да направя нищо с дете на 2 години ,което се разболява непрекъснато като изкара и седмица на ясли.Имате ли такъв проблем и как се справяте?
Виж целия пост
БЕЗПАРИЧИЕТО
- Публикувана: 4 фев. 2007, 14:34 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2007, 14:57 ч.
# 1
4 фев. 2007, 15:26 ч.
Имам приятелка, която живеят с такъв доход в София+това, че са под наем.
Тя не е депресирана или поне не показва това..въпреки, че винаги ми казва как се чуства. Просто не го мисли и гледа напред....
От много мислене боли глава
Виж целия пост
Тя не е депресирана или поне не показва това..въпреки, че винаги ми казва как се чуства. Просто не го мисли и гледа напред....
От много мислене боли глава
# 2
4 фев. 2007, 15:27 ч.
И ние сме със същия проблем. И аз се сдухвам понякога. Така ще е ...... 
Виж целия пост
# 3
4 фев. 2007, 15:38 ч.
Напълно те разбирам. Ние единствено се караме когато започнат да свършват парите. Нашият доход също е към 600-650лв. и ние живеем в собствено жилище но колкото и да ги разпределям все за нещо не стигат. Като започнат едни сметки - парно, вода, ток, телефон и то до там. Аз съм от хората които гледат всичко в розово, но от известно време розовото взе да потъмнява и при мен.
Виж целия пост
# 4
4 фев. 2007, 16:28 ч.
и аз понякога се сдухвам от това. Нашият доход е някъде към 500 лв., живеем отгоре на това на квартира, имаме бебе......единствено ме боли,когато заради сметки не можем да пътуваме - нищо друго не ми липсва, освен планината или разходката до някое хубаво, ново, непосетено местенце........
Опитвам се в момента (нали съм по майчинство) да изкарвам от вкъщи някакъв допълнителен доход, но не става. Не знам как е в другите провинциални градове, но тук е направо кошмар. Пуснах обяви по вестниците, че правя преводи, досега никой не се е обадил. Обиколих всички преводачески фирми и агенции още докато бях бременна, но като видят, че нямаш филологическо образование по съотвения език - никъде не те щат.
ето днес се сдърпахме с мъжо по тоя повод....т.е. не за пари, ами за това, че се скапвам и че ми е писнало да "свързваме двата края". Той ме кара насила да се чувсвам така, все едно нищо не ми липсва, един вид, не ми дава да се чувствам гадно.......и аз му се разкрещях, че няма право да ми казва как да се чувствам и какво да мисля. Според него да признаеш, че не ти стигат парите е пораженчески начин на мислене - може и да е прав, но това не ми помага, нито да се чувствам по-добре, нито да намеря нещо допълнително......не че това е основното нещо в живота, но когато понякога имаш само стотинки в джоба си, а детето ти е останало само с два-три памперса, си е направо страшничко.
Виж целия пост
Опитвам се в момента (нали съм по майчинство) да изкарвам от вкъщи някакъв допълнителен доход, но не става. Не знам как е в другите провинциални градове, но тук е направо кошмар. Пуснах обяви по вестниците, че правя преводи, досега никой не се е обадил. Обиколих всички преводачески фирми и агенции още докато бях бременна, но като видят, че нямаш филологическо образование по съотвения език - никъде не те щат.
ето днес се сдърпахме с мъжо по тоя повод....т.е. не за пари, ами за това, че се скапвам и че ми е писнало да "свързваме двата края". Той ме кара насила да се чувсвам така, все едно нищо не ми липсва, един вид, не ми дава да се чувствам гадно.......и аз му се разкрещях, че няма право да ми казва как да се чувствам и какво да мисля. Според него да признаеш, че не ти стигат парите е пораженчески начин на мислене - може и да е прав, но това не ми помага, нито да се чувствам по-добре, нито да намеря нещо допълнително......не че това е основното нещо в живота, но когато понякога имаш само стотинки в джоба си, а детето ти е останало само с два-три памперса, си е направо страшничко.
# 5
4 фев. 2007, 16:36 ч.
Нашият доход е 400 лв, от тях 70 лв даваме за издръжка. Не ме питайте как се сдухвам. Добре, че има добри хора, които ми помагат за детенцето. Пипинка
Виж целия пост
# 6
4 фев. 2007, 17:03 ч.
Несе от4айваите моми4ета,колкотои голям доxод да имаме пак парите няма да стигат.Нашият доxod e 1800lw.При това само моят съпруг работи и понякога пак нестигат.Но всеки се простира според 4ергатаси.
Виж целия пост
# 7
4 фев. 2007, 17:14 ч.
В началото, когато купихме апартамента сме живяли и с по 50 лв. на месец!!!
След това го ремонтирахме и всяка изкарана стотинка я влагахме в материали!
Сега живеем със сравнително висок доход, нямаме кредити като преди, направихме си страхотни удобства и подобрения! Но понякога паричките и при нас не достигат!
Така че съм съгласна, че кучето скача според тоягата!
Сега да ме вържеш, с 50 лв. не мога да изкарам седмица, а камо ли месец
Виж целия пост
След това го ремонтирахме и всяка изкарана стотинка я влагахме в материали!
Сега живеем със сравнително висок доход, нямаме кредити като преди, направихме си страхотни удобства и подобрения! Но понякога паричките и при нас не достигат!
Така че съм съгласна, че кучето скача според тоягата!
Сега да ме вържеш, с 50 лв. не мога да изкарам седмица, а камо ли месец
# 8
4 фев. 2007, 18:35 ч.
ами не, не страдаме от безпаричие в никакъв случай, но не може да се каже, че съм без мисъл какво купувам, кога и тн. т.е нямам пълна свобода да си харча.... ей така.
на мен ми харесва да спестявам, да съм в рамки... рядко купувам нещо ( храна), което не е на промоция, обичам да съм на 'далавера'.
доста дълго съм живяла безразборно и без да ценя парите и сега реда ми харесва.
и така. доходът ви не е малък, просто имате нужда от повече дисциплина.
Виж целия пост
на мен ми харесва да спестявам, да съм в рамки... рядко купувам нещо ( храна), което не е на промоция, обичам да съм на 'далавера'.
доста дълго съм живяла безразборно и без да ценя парите и сега реда ми харесва.
и така. доходът ви не е малък, просто имате нужда от повече дисциплина.
# 9
4 фев. 2007, 19:12 ч.
Не съм съгласна! Дисциплината е едно на ръка, но каквото и да си говорим гореспоменатите доходи са ниски. Нищо лично към Lennie, просто изказвам своето мнение!
Виж целия пост
Доходът ви не е малък, просто имате нужда от повече дисциплина.
# 10
4 фев. 2007, 19:45 ч.
Има много семейства в това положение.И ний неправим изключение,с доход 650лв.,на квартира/която е 200лв/,с две малки деца,живеем в голям град........,но не съм се отчаяла.
Виж целия пост
# 11
4 фев. 2007, 20:42 ч.
Не зная в кой град си, но си мисля.. няма ли вариант да се преместиш в частно училище например, в някои от тях заплатите са доста добри. Или пък, да даваш уроци - нали така и така учителите все ги набеждават с тези уроци, все едно че правят милиони от тях 
явно е, че си интелигентен човек - и ако не държиш да работиш точно по специалността ти, може да опиташ в друга сфера, с по-добро заплащане..
Но преди всичко, имай предвид, че "проблем, който се решава с пари, не е проблем". Наистина е така.
Виж целия пост
явно е, че си интелигентен човек - и ако не държиш да работиш точно по специалността ти, може да опиташ в друга сфера, с по-добро заплащане..Но преди всичко, имай предвид, че "проблем, който се решава с пари, не е проблем". Наистина е така.
# 12
4 фев. 2007, 20:48 ч.
Само моята заплата е по-голяма от тези суми, дето сте ги написали, че ги имате в семействата си на месец, но доста трудно ми стигат парите. Живеем на квартира с приятеля ми, разходите в София са големи, изплащам кредит и така... Ще имам още един заем - от приятелка, заради скъпо лекарство и ми е адски трудно да се оправям с парите. Ще излязат и новите данъци...
От омагьосания кръг няма да изляза поне още няколко месеца, за мое огромно съжаление. Притеснявах се много, но през последните 2 седмици се поуспокоих. Знам, че ще се справя някак, макар и да ми е трудно. 
Виж целия пост
От омагьосания кръг няма да изляза поне още няколко месеца, за мое огромно съжаление.
Притеснявах се много, но през последните 2 седмици се поуспокоих. Знам, че ще се справя някак, макар и да ми е трудно. 
# 13
4 фев. 2007, 20:57 ч.
Хайде моля те не се изказвай неподготвена!Много лесно е да се дават съвети.С този доход, сметки и малко дете парите едвам стигат.
Виж целия пост
и така. доходът ви не е малък, просто имате нужда от повече дисциплина.
# 14
4 фев. 2007, 21:04 ч.
650 лв. не е никак висок доход на днешно време. Ние живеем с около 1200 лв. на месец и доста трудно се справяме. Живеем на квартира, мъж ми е студент и само таксата му за семестър е 2000 лв. за учебници да не говорим и сме с малко дете. Понякога се сдухвам много от факта, че не можем да отидем никъде да починем като хората. Аз си гледам детето сама и тук нямам баби да ми помагат. Не можем и на една кръчма да излезнем. Абе трудно е, но ме крепи мисълта, че остават още две години студенстване и после ще имам мъж зъболекар и белким сме по-добре финансово тогава.
Та мисълта ми беше, че е нормално да се сдухваш и да се депресираш. Лошото е, че безпаричието води до разпри у дома. Разпри, които при друго положение няма да съществуват въобще.
Виж целия пост
Та мисълта ми беше, че е нормално да се сдухваш и да се депресираш. Лошото е, че безпаричието води до разпри у дома. Разпри, които при друго положение няма да съществуват въобще.
Препоръчани теми