От една седмица нашето момиче е вече в къщи и сме много щастливи!
Първите дни бях като пребита.От притеснение да правя нещата правилно,не хапнах нищо.Падна голяма борба с памперсите,но вече и там задобрявам.Деничка-Звездичка беше не по-малко стресната.Нова къща,нови хора.Всички я прехвърлят ,гушкат.Първата нощ не спа ,а плака.Втората нощ също се беше разстроила.Тогава я взех при нас в леглото и тя се укроти и заспа.На сутринта като се събуди ,погледна първо мен, после баща си,подаде ни по една ръчичка и се засмя до уши.Това явно беше нейният поздрав за нас.От този момент нататък нешата тръгнаха по-гладко.Дай боже да продължава така
Виж целия пост
Първите дни бях като пребита.От притеснение да правя нещата правилно,не хапнах нищо.Падна голяма борба с памперсите,но вече и там задобрявам.Деничка-Звездичка беше не по-малко стресната.Нова къща,нови хора.Всички я прехвърлят ,гушкат.Първата нощ не спа ,а плака.Втората нощ също се беше разстроила.Тогава я взех при нас в леглото и тя се укроти и заспа.На сутринта като се събуди ,погледна първо мен, после баща си,подаде ни по една ръчичка и се засмя до уши.Това явно беше нейният поздрав за нас.От този момент нататък нешата тръгнаха по-гладко.Дай боже да продължава така
И моята приятелка Мародиди чакат всеки момент да си приберат Таничка у дома!
и да изживеете много щастливи мигове заедно! Ти, че не си яла е бял кахър. И аз минах през това, въпреки, че Ники си ядеше нормално, просто времето не ми стигаше, а мъжа ми направо го забравях. Сега вече всичко така се нормализира, че не мога да повярвам че сме заедно от месец. Имам чувството, че винаги си е бил при нас. Ще видиш, че и при теб ще стане същото след 3-4 седмици. 
