Много много голям страах се е насъбрал в мен. Вместо да желаяа бебе аз се казвам другйя месец. 
Виж целия пост
След аборт- Страх от забременяване.
- Публикувана: 7 фев. 2007, 20:01 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2007, 17:55 ч.
# 1
7 фев. 2007, 20:11 ч.
Анина, прочети тази тема. 
Явно много жени са изпитвали твоите чувства.
Може би Деси е дала най-близкия до чувствата ми отговор.
Аз самата също се лутам между несигурността и огромното желание.
Виж целия пост
Явно много жени са изпитвали твоите чувства.
Може би Деси е дала най-близкия до чувствата ми отговор.
Аз самата също се лутам между несигурността и огромното желание.
# 2
7 фев. 2007, 20:19 ч.
Всички сме така - веднъж минали през ада, страха е неизменен спътник. И понеже от него никога няма да се отървем е важно да накараме желанието за дете да надделее.
Виж целия пост
# 3
8 фев. 2007, 00:24 ч.
Страх ще има винаги и преди и след като забременееш,но както е казала Весето по-горе когато желанието за дете надделее макар и за малко страхът изчезва.Но наистина е за малко.
Желая ти успе скоро да преодолееш страха си и да ни се похвалиш
Виж целия пост
Желая ти успе скоро да преодолееш страха си и да ни се похвалиш
# 5
8 фев. 2007, 11:14 ч.
мен пък не ме е страх от забременяване,страх ме е естествено -дали ще стане първо(защото при мен нещата не стават лесно),дали ще се задържи,дали всичко ще е наред и т.н.,но не и от забременяване.Единствено нова бременност ,може да заглуши до някъде мъката.А със страх,единствено бих се отдалечила още повече от мечтата си.
Виж целия пост
# 6
8 фев. 2007, 17:48 ч.
Здравейте! И аз като Анджи се страхувам повече от това дали ще се получи (и при мен нещата стават мнооого трудно). По-малко ме е страх да не се повтори. Но се моля, и по-важно е да забременея, пък после ще се тревожа за останалото.
Виж целия пост
# 7
9 фев. 2007, 17:05 ч.
Момичета
Щом веднъж една жена загуби бебе няма как да не се терзае и страхува това да не се повтори. Колкото и студено да звучи - такива неща се случват. Опитайте се да погледнете философски на нещата, помирете се сами със себе си, приемете болката, изживейте я и после я скътайте някъде дълбоко в сърцето си, където да остане вечно, заедно със спомена за загубата на едно желано и чакано дете. Разчистете своята душевна пътека напред и си наложете да сте поне малко спокойни. Мислете позитивно. Вярвам, че човешкото съзнание е много силно и само може да влияе върху ставащото с човека. Така, че стимулирайте положителните емоции, за да ви се случват красиви неща.
И накрая малко по-прагматично - намерете лекар, на който да имате доверие - това много помага. Ходете при него/ нея и се обаждайте с въпроси, колкото често ви се налага - действа успокоително.
Пожелавам ви много щастие.
Виж целия пост
Щом веднъж една жена загуби бебе няма как да не се терзае и страхува това да не се повтори. Колкото и студено да звучи - такива неща се случват. Опитайте се да погледнете философски на нещата, помирете се сами със себе си, приемете болката, изживейте я и после я скътайте някъде дълбоко в сърцето си, където да остане вечно, заедно със спомена за загубата на едно желано и чакано дете. Разчистете своята душевна пътека напред и си наложете да сте поне малко спокойни. Мислете позитивно. Вярвам, че човешкото съзнание е много силно и само може да влияе върху ставащото с човека. Така, че стимулирайте положителните емоции, за да ви се случват красиви неща.
И накрая малко по-прагматично - намерете лекар, на който да имате доверие - това много помага. Ходете при него/ нея и се обаждайте с въпроси, колкото често ви се налага - действа успокоително.
Пожелавам ви много щастие.
# 8
9 фев. 2007, 17:44 ч.
Напъно съм съгласна с теб. Аз като гледам доста бързичко се възстановявам, а и желание за
не ми липсва та не мисля да чакам 6 м. Може би 2 - 3м. Е, все пак ще се консултирам с гинеколожката.
Виж целия пост
мен пък не ме е страх от забременяване,страх ме е естествено -дали ще стане първо(защото при мен нещата не стават лесно),дали ще се задържи,дали всичко ще е наред и т.н.,но не и от забременяване.Единствено нова бременност ,може да заглуши до някъде мъката.А със страх,единствено бих се отдалечила още повече от мечтата си.
Напъно съм съгласна с теб. Аз като гледам доста бързичко се възстановявам, а и желание за
не ми липсва та не мисля да чакам 6 м. Може би 2 - 3м. Е, все пак ще се консултирам с гинеколожката.
# 9
9 фев. 2007, 18:31 ч.
и на мен не ми се чака,но е нужно на организма да се възстанови.Трявба и самата лигавица да се възстанови,защото иначе и да има оплождане,то няма да може да се инплантира.
Виж целия пост
# 11
10 фев. 2007, 10:13 ч.
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът. 
Виж целия пост
# 12
16 фев. 2007, 19:43 ч.
И при мен е така, не искам да zабременея, zа6тото имам 4увството 4е сте полудея от притеснение дали няма пак да го zагубя. Много съм раzдвоена и не zнам какво да правя. Толкова много искам бебе, а така ме е страх 4е отново 6те преживея наиъло6ият ко6мар в живота ми.
Виж целия пост
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът.
И при мен е така, не искам да zабременея, zа6тото имам 4увството 4е сте полудея от притеснение дали няма пак да го zагубя. Много съм раzдвоена и не zнам какво да правя. Толкова много искам бебе, а така ме е страх 4е отново 6те преживея наиъло6ият ко6мар в живота ми.
# 13
17 фев. 2007, 18:19 ч.
Все едно аз съм го писала с тази разлика,че аз загубих бебето си в края на 5 месец и при следваща бременност до последно ще се притеснявам.
Виж целия пост
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът.
# 14
17 фев. 2007, 18:55 ч.
и аз бях в 5-ти месец-с близнаци,а ми е и втори аборт.Просто не е честно,че ни е отнета възможносста поне веднъж да се порадваме на бременността си,като повечето жени.Аз ниокога няма да бъда спокойна бременна,пазаруваща от рано,хвалеща се навсякъде и много щастлива-еми не е честно!
Виж целия пост
Препоръчани теми