След развода- в общо жилище

  • 4 446
  • 12
Моля, споделете ако имате преки наблюдения по въпросната ситуация. Очаквам след делото да ни постановят /на мен и детето/ да живеем/делим общо жилище с таткото.  Че дори и наем можело да ме карат да плащам...
Виж целия пост
# 1
Значи ще има и други случаи като моя. Явно семейното право трябва да се усъвършенства.   umnikuu   на мен при развода ми оставиха да съжителствам с бившия си.......ако мога да го нарека "мъж". Значи ние като семейство не можахме да живеем в това жилище, а като разведени, ще можем. newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78
Все пак аз останах с децата, нооооооооооооооооооооооо, при какъв тормоз от негова страна argue  phoneuu blahblah. Направи ни живота, меко казано ад от дистанция. така си извоюва и правото да не плаща издръжка, като и до ден днешен не плати и лев от мизерните 40 лв - по 20 лв за дете. В един момент намери другата форма да ни тормози, като реши, че вече няма къде да живе и ще дойде в неговата част/?????/ smile3501 smile3514 И така, се наложи, за да се отърва от мрънкането му, на което е спец и половина / #2gunfire #2gunfire/ да се съглася да се продаде апартамента. Та сега, извинявам се за израза, "яж на кучето главата" Hands Fist     Изпапа си парите, и пак мрънка, и пак издръжка не плаща fight fight Така, че внимавай! Милост и съчувствие - само в социалните грижи, ако те преценят.  newsm62 newsm62
Виж целия пост
# 2
 Rolling Eyes ние живяхме под един поклив повече от година след като се разведохме, просто докато ми стане жилището готово.
явно е просто въпрос на отношения - вярно имахме и период, в който всеки си купуваше отделно за ядене *даже и хляб*, ама след като си деляхме режийните всичко си се намести - факт е, че минаха месеците

приятна вечер  Peace
Виж целия пост
# 3
Да, ние живяхме така близо година. При нас развод нямаше, а просто се стигна до момент, в който не бяхме двойка, а генетичния материал 2-3 пъти седмично си ходеше в неговата къща. През другите дни уж помагаше за бебето, уж нещо се опитвахме да видим дали ще ни бъде като двойка или не...и най-вече да се похрантути още малко на аванта докато почуква новата девойка. Та в един момент ми кипна и му показах вратата ама еднопосочно да я премине! Сега не бих си и помислила да живеем заедно разделени! Би било истински ужас за всички нас...и войната на семейство Роуз може само куфарите да ни носи! А така всеки като си живее неговия си живот - суперска работа, хем малката доволна, че баща й я вижда...хем аз доволна че в тез мигове мога да си почина малко и така Wink
Виж целия пост
# 4
Rolling Eyes ние живяхме под един поклив повече от година след като се разведохме, просто докато ми стане жилището готово.
явно е просто въпрос на отношения - вярно имахме и период, в който всеки си купуваше отделно за ядене *даже и хляб*, ама след като си деляхме режийните всичко си се намести - факт е, че минаха месеците

приятна вечер  Peace

 newsm10
Виж целия пост
# 5
Ето това не съм допуснала до сега.
За над 8 години стаж и над 60 развода нямам двама разведени в общо жилище.
Като дете майка ми имаше приятелка-разведена и живееше в едно жилище с децата си и бившият съпруг. Бях свидетел на постояния им тормоз. Знам какво преживяха и как се отрази на синовете й.
Не бих го пречинила на никого.
Има 1 000 варианти това да не се случва. Просто трябва да попаднеш на добър адвокат с повече опит. По добре е да се продаде жилището и всеки да си тръгне по пътя отколкото тозмоза да продължи до безкрай. Веднага му предложи да продадете апартамента или заведи дело за делба (но това не е решение, може да се проточи с години) след развода.
Виж целия пост
# 6
Ето това не съм допуснала до сега.
...Просто трябва да попаднеш на добър адвокат с повече опит. По добре е да се продаде жилището и всеки да си тръгне по пътя отколкото тозмоза да продължи до безкрай. Веднага му предложи да продадете апартамента или заведи дело за делба (но това не е решение, може да се проточи с години) след развода.
smile3516 но защо
това според мен се налага само тогава, когато отношенията между родителите са нечовешки, груби, некултурни...
Оправдавам го, особено ако са се разбрали съжителството след развода да има срокна давност.
Не разбирам - Защо да се държим като говеда и да храним адвокатите /моля за извинение тук присъстващите, чиито съвети ползваме понякога/?!
Виж целия пост
# 7
Такива отношения, като описаните от Мила са наистина като "паднали от Марс", толкова голяма рядкост са и, повярвайте, случват се и при културни хора и от двете страни. Аз също имам редица такива случаи в практиката и също никога- настаняване след развода в едно жилище. Това е ненормална ситуация, погледната от всякъде. Когато двама души са решили да се разведат, това означава, че съвместното съжителство не е най- уместният вариант. Затова при развод винаги се следи разрешаване на основните въпроси: родителски права, издръжка и семейното жилище.
На преждеговорящите по отношение определяне "наем" за ползване на съсобствено жилище от страна на ползващия бивш съпруг ще кажа, че това е нещо нормално- жилището е съпружеска имуществена общност, т.е. съсобственост, която след развод при неподелена съсобственост си остава собственост и на двамата, независимо на кого съдът е присъдил децата и правото на ползване върху семейното жилище. Другият бивш съпруг си остава също собственик и никой не може да го лиши от тези му права. Не само в нашата правна система, но и в други по света щом от двама или повече съсобственици само един или някои ползват общата вещ те дължат обезщетение на неползващите. За това въпросът със собствеността е добре да се реши овреме, тъй като нерешаването му е бомба със закъснител.
Виж целия пост
# 8
smile3516 но защо
това според мен се налага само тогава, когато отношенията между родителите са нечовешки, груби, некултурни...
Защото: колкото и да са страхотни отношенията, мисля че няма да ми е приятно аз завряна в едната стая с детето, а той в другата стая с приятелката си (просто пример). И защото когато двама човека са решили да се разделят нека да е раздяла 100%, а не 40%. Развода е нещо, с което слагаш край на брака, а не начало на едно всеобщо живеене по отделно.

В 95 % от случайте на преден план при развод се "излива" нашият балкански манталитет.
Ако човека до теб е супер, то не се знае в какъв ще се превърне накрая.
В моята практика само един мъж (много богат) дойде в Съда без адвокат. Призна си изневярата и остави доста на жена си (кола, апартамент, вила, издръжка за нея, за децата и т.н.)  Беше страхотно, никога няма да го забравя. После дълго се коментира из коридорите на съда. Истински мъж от всякъде. Пред съдийката се мотивира, че жена му никога не е работела, че има нужда от почивка, а и децата и от пари и т.н.
Други съм нямала.
Затова се старая, да не допускам. Защото това би било предмет на още едно дело за делба, което може да минат години, докато се реши. Ето при такива дела се "хранят" адвокатите. Аз лично към настоящият момент гледам дело за делба само на свекър ми. WhistlingСтарая се в развода да изчистя всичко и да осигуря спокойствие на разведението.

И честно вообще не ми хареса тона ти Мила. Аз лично се чувствам засегната, защото нямам клиент, на които след развода да съм водила дело за делба. Водила съм на други клиенти, но не и на мои разведени. И то защото добре съм си свършила работата за платеният хонорар. По тази логика "храниш" и магазинера, като си купуваш от него сирене и хляб, и продавачката на обувки и т.н.

Всеки се нуждае от помощ. Лошото е  в БГ, че търсим такава когато "ни е стегнала примката около врата". Във форума всеки има възможност да попита и да получи адекватна помощ без да плаща (аз взимам за консултация 20 лева за половин час). Тук понякога за ден давам над 5-8 консултации. Много от хората ми пишат на л.с., защото се страхуват и не искат другите да знаят за проблемите им. Молят ме за дискретност и т.н. Пишат ми отново и отново с още въпроси. Отговорям, понякога веднага понякога след дни. Няма човек, на които да не съм отговорила.
А знаеш ли, колко пъти се скапва нещо и се налага да пиша втори път консултацията. По този начин, дори и да отидат при адвоката си те вече знаят какво и как трябва да се направи. Могат да проследят работата на адвоката си и да го контролират, дали и как защитава правата им и т.н.
Написаното остава и е много по трудно да се даде писмена консултация, отколкото устна.
Виж целия пост
# 9
/моля за извинение тук присъстващите, чиито съвети ползваме понякога/?!
  bouquet
относно
И честно вообще не ми хареса тона ти Мила. Аз лично се чувствам засегната,
  Blush   bouquet
Мъчно ми е, когато двама души посветили част от живота си един на друг в един момент започнат да си общуват единствено чрез адвокатите си.
Разводът на zarzala явно не е по взаимно съгласие и тя очаква постановяване на нещо, което не одобрява,
 надявам се всичко да мине безпроблемно.
Виж целия пост
# 10
Мъчно ми е, когато двама души посветили част от живота си един на друг в един момент започнат да си общуват единствено чрез адвокатите си.
И на мен ми е мъчно. Затова винаги преди да започна консултацията за развод подробно разпитвам, дали няма начин нещата да се оправят особено в името на децата.
Приключвам и давам поне 1-2 седмици, в които да си помисли и да вземе решение за развод.
Надълго и нашироко му разказвам, за това какви са последиците и пред какво ще се изправи и т.н.

Знам, че всеки се жени заради чувствата и лщбовта си към другият човек и на мен ми е тъжно когато любовта си отива, но предпочитам да помогна и всичко да се уреди с развода. Бързо лесно и качествено, а не да се мъкнат с години по съдилищата.
Поздрави.
Виж целия пост
# 11
При "моите" бракоразводни дела обикновено отношенията са ясни отдавна, рядко ми се случва някой да реши да разведе импулсивно, от дне за утре. Напротив, по- често е налице дълга, често дългогодишна, фактическа раздяла или дългогодишни тежки проблеми със съвместното съжителство и т.н.
Е, поради каква причина тези хора да останат заедно и то под един покрив? Ами често пъти днес хората се женя дори не "по любов", ами защото бебето е на път, което за мен е ужасно основание да сключиш брак.  Колко жени не са били бременни на свадбата си? Естествено, не казвам, че това е така при всеки, аз лично, например взех решение заедно със съпруга си за дете едва след като година живяхме заедно и още една- след като се оженихме. Но ние сме направо прецедент, сравнявам с множеството други случаи на сключени бракове.
Поради тази причина в случая изобщо по настоящата тема не обсъждам въпроса дали е зле или добре хората да се разделят, а отговарям конкретно на въпроса- ако са стигнали до това решение е най- добре да си оформят посочените по- долу спорни въпроси, а поне бъдещият им самостоятелен живот да е възможно най- малко натоварен с проблеми от такъв характер.
Виж целия пост
# 12
Искам да попитам адвокатката от Варна,тъй като отношенията с мъжа ми клонят също към развод,но аз засега се въздържам да го предприема,защото ме интересува следният въпрос:
Живеем в жилището на свекъра и свекърва ми/по документи е тяхно и те живеят на село/.То е голямо-120 кв.м и преди 3 г.го разделихме на две самостоярелни части с отделен вход-по-малката част за брат му/който е ерген/и по-голямата за нас.Ако се разведем,аз или трябва да се върна при нашите/в гарсониера, с брат ми и детето ми ставаме 5 човека/, или да живеем заедно.
Не мога да си представя,дори и с отделни входове-той си води к....и в едната част, а аз в другата с детето.Не можем да го продадем,защото свекъра и свекървата няма да се съгласят.
Има и 3-ти вариант-кандидаствала съм вече за общинско жилище, и като разведена,ще имам по-големи шансове,но не се знае колко години ще минат,докато го получа.
Какво да правя-не искам да се върна при нашите-бяхме там с детето за 1 месец-можете да си представите-5 човека+1 куче+заека ми в 2 стаи.Аз трябваше да спя на походно легло,а детето с майка ми-на другото,брат ми-на третото.
Благодаря Ви предварително за отговора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия