Мъжът ми започва да става паталогично ревнив и ме тормози с това псичхически,не мога да се справя,чувствам се ужасно зле!Какво да правя?
Виж целия пост
Ревнив мъж,как да се справя?
- Публикувана: 8 фев. 2007, 19:30 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2007, 12:18 ч.
# 1
8 фев. 2007, 19:34 ч.
За съжаление нищо успокоително не мога да ти кажа. Аз лично гледам да бягам надалеч от такива хора. 
Виж целия пост
# 2
8 фев. 2007, 19:35 ч.
И аз.Не мога да съжителствам с такива хора. 
Виж целия пост
За съжаление нищо успокоително не мога да ти кажа. Аз лично гледам да бягам надалеч от такива хора.
# 3
8 фев. 2007, 19:38 ч.
Ревнувай го и ти 
. Имаш чувство за хумор надявам се 
.
Давала ли си повод? Винаги ли е бил такъв?
Поговорете си, питай го, какво го провокира?
Дано се изясните и е временно , или в някакви граници поне, защото ако е патологично няма лек
Виж целия пост
. Имаш чувство за хумор надявам се .Давала ли си повод? Винаги ли е бил такъв?
Поговорете си, питай го, какво го провокира?
Дано се изясните и е временно , или в някакви граници поне, защото ако е патологично няма лек
# 4
8 фев. 2007, 19:41 ч.
11 години ни е разликата,от 15 сме женени!От както се роди детето започна този ад,разделяхме се 2 пъти до сега,но няма къде да ида с малкият,а и той му е баща,детето боледува често,няма кой да ми помага,имам нужда от него!Уж не е лош,а изведнъж нещо лошо се събужда в него и ме плаши!Не чува,не проумява,не разбира!Много ме плаши,а искам да сме заедно!
Виж целия пост
# 5
8 фев. 2007, 19:53 ч.
Все пак 15 години не са никак малко. Би трябвало да го познаваш добре и да имаш някакви предположения поне защо го прави.
Колко е голямо детето?
Виж целия пост
Колко е голямо детето?
# 6
8 фев. 2007, 19:58 ч.
Може и да няма причина, познавам такъв случай. Моя съвет- ако намериш начин измъквай се докато е време. Не искам да споделям подробности, защото става въпрос за моя много близка, но заради тормоза при нея има трайни увреждания. Това е ад, който никой не би трябвало да търпи. И тя така си мислеше, заради децата и т.н., но се оказа че децата като станаха по-големи започнаха да я обвиняват ( защото тя ставаше все по-зависима) за това, че баща им тормози и тях.
АКо си мислиш, че сега е трудно да се откачиш, помисли си след 10-тина години колко по-трудно ще ти е. АКо си решила, че нещата са стигнали до там- действай! Един ден детето ти ще е благодарно за това!
Виж целия пост
Все пак 15 години не са никак малко. Би трябвало да го познаваш добре и да имаш някакви предположения поне защо го прави.
Колко е голямо детето?
Колко е голямо детето?
Може и да няма причина, познавам такъв случай. Моя съвет- ако намериш начин измъквай се докато е време. Не искам да споделям подробности, защото става въпрос за моя много близка, но заради тормоза при нея има трайни увреждания. Това е ад, който никой не би трябвало да търпи. И тя така си мислеше, заради децата и т.н., но се оказа че децата като станаха по-големи започнаха да я обвиняват ( защото тя ставаше все по-зависима) за това, че баща им тормози и тях.
АКо си мислиш, че сега е трудно да се откачиш, помисли си след 10-тина години колко по-трудно ще ти е. АКо си решила, че нещата са стигнали до там- действай! Един ден детето ти ще е благодарно за това!
# 7
8 фев. 2007, 20:04 ч.
Ако няма повод и до сега не се е държал така ,може да е някакво заболяване .Дано не е .
Виж целия пост
# 8
8 фев. 2007, 20:09 ч.
Никак. Не можеш да се справиш, ако той не го иска. Ще се тормозите, доколкото ти стигнат силите... внимавай.. може И да ти стигнат мнооогооо време .
Ясно ми е , че ще се появят мнения след мен , обсипани с цветя и рози и "Хватки" .
Ревността е болест, ако мъжът/ жената не го осъзнае.. и не се опита / има си лекари и терапии/... сори.
Не говоря наизуст--- за съжаление.
Но, слава богу , това е минало.
Виж целия пост
Ясно ми е , че ще се появят мнения след мен , обсипани с цветя и рози и "Хватки" .
Ревността е болест, ако мъжът/ жената не го осъзнае.. и не се опита / има си лекари и терапии/... сори.
Не говоря наизуст--- за съжаление.
Но, слава богу , това е минало.
# 9
8 фев. 2007, 20:16 ч.
Не знам, дали някой би могъл да ти даде смислен съвет.
Аз с моят се разбрах още като гаджета, че почне ли да ревнува,
трябва да забрави за мен и тогава беше убедително. И той спря.
А го бях казала, защото даваше признаци на ревнивец.
Но сега след 10 години заедно, от които 5 в брак, не би ме взел
на сериозно, ако му кажа, че си тръгвам.
Може би само с разговор от типа:
Много ме натъжаваш, когато ме ревнуваш. Има ли някаква причина,
която да те провокира.
Все пак мъжете са чувстителни деца и определено
не си казват, когато имат проблеми.
Виж целия пост
Аз с моят се разбрах още като гаджета, че почне ли да ревнува,
трябва да забрави за мен и тогава беше убедително. И той спря.
А го бях казала, защото даваше признаци на ревнивец.
Но сега след 10 години заедно, от които 5 в брак, не би ме взел
на сериозно, ако му кажа, че си тръгвам.
Може би само с разговор от типа:
Много ме натъжаваш, когато ме ревнуваш. Има ли някаква причина,
която да те провокира.
Все пак мъжете са чувстителни деца и определено
не си казват, когато имат проблеми.
# 10
8 фев. 2007, 23:54 ч.
m_mm е права - мъжете не си признават. Но пък жените сме хитри. Дори да не си признава какво става, при един открит разговор след толкова дълъг брак би трябвало да е много лесно за теб да разбереш какъв точно е проблема при него, какво го провокира да се държи така, и има ли наистина основание. Ако няма причини, а си ревнува "профилактично" - спасявай се. Защото нещата в един момент излизат от контрол, и тогава ще съжаляваш горчиво, че не си била по-смела и по-твърда.
Но! Дано е нещо поправимо - все пак за голкова години сигурно те познава и трябва да е нещо моментно
Виж целия пост
Но! Дано е нещо поправимо - все пак за голкова години сигурно те познава и трябва да е нещо моментно
# 12
9 фев. 2007, 10:29 ч.
броих от профила годините, не го правя, да не се сърди авторката, защото при мене около 40 г на екса запо4на такава параноя, може и преди да я е имало, но аз да съм я парирала! тогава стана гадно! 15г брак си е сериозно! а ти си била на 18 г , моми4е, а сега жена в разцвет, а той е на залез, както и да го погледнем той комплексира с годините пове4е!
Виж целия пост
# 13
9 фев. 2007, 10:35 ч.
Мислите ли наситина че възрастта е определяща за ревността?! Моят мъж е с 10г. по-голям от мен, никак не е ревнив, ама никак (засега). И не искам това да се променя.
От друга страна имах едно гадже, което много ме ревнуваше, правеше опити да ми забранява разни неща, да ме разпитва, да държи сметка... Обичах го, но ревността му развали почти всичко, натъжавах се... а и той страдаше, изобщо ревността е голяма разсипница и няма никакъв лек. Дори разговорите... говорим, говорим, после има малка промяна за 2-3 месеца и след това всичко постарому... Много лошо!
Виж целия пост
От друга страна имах едно гадже, което много ме ревнуваше, правеше опити да ми забранява разни неща, да ме разпитва, да държи сметка... Обичах го, но ревността му развали почти всичко, натъжавах се... а и той страдаше, изобщо ревността е голяма разсипница и няма никакъв лек. Дори разговорите... говорим, говорим, после има малка промяна за 2-3 месеца и след това всичко постарому... Много лошо!
# 14
9 фев. 2007, 10:50 ч.
Търсих дълго такава тема,а не смеех аз да я пусна.
Ревноста не идва с годините,тя си е в 4овека.Знае какъв е,иска да бъде оби4ан и ако не е по на4ина,по който той си го представя,неЩата загрубяват.Говоря от ли4ен опит.В една друга тема се говореШе,4е обЩо взето трябва да се бяга от такъв 4овек.Не винаги оба4е неЩата са толкова прости.А и в твоя слу4ай 15г брак не се захвърлят с лесна ръка.Може би ревнува от детето.......и това рефлектира върху теб.Разговора може и да помогне.НиЩо не ти струва да опитаШ.А ако не намерите реШение,сама трябва да реШиШ какво да правиШ.
Успех.
Виж целия пост
Ревноста не идва с годините,тя си е в 4овека.Знае какъв е,иска да бъде оби4ан и ако не е по на4ина,по който той си го представя,неЩата загрубяват.Говоря от ли4ен опит.В една друга тема се говореШе,4е обЩо взето трябва да се бяга от такъв 4овек.Не винаги оба4е неЩата са толкова прости.А и в твоя слу4ай 15г брак не се захвърлят с лесна ръка.Може би ревнува от детето.......и това рефлектира върху теб.Разговора може и да помогне.НиЩо не ти струва да опитаШ.А ако не намерите реШение,сама трябва да реШиШ какво да правиШ.
Успех.
Препоръчани теми