Не знам това човече ли да сложа - , или по-скоро това - . А може би това - ?
Когато се заприказвам с някое дете, темите се въртят около едно и също нещо - какво си били купили, колко било струвало и какво още щели да си купят.
На мен ми е ясно, че съвременното общество живее, за да купува. Познавам много хора, за които едничка цел в живота е да си купят по-хубаво, по-нов модел някакво си нещо. Нека, милите. Не мога и да си сложа ръка на сърцето и да кажа, че аз самата не съм засегната...
Но ми се вижда някак неестествено едно малко дете да проявява толкова жив интерес към това, каква марка ви е колата, кухнята и имате ли сметка в банката.
Това означава едно - че у дома не се говори и не се прави нищо друго. Че най-голямата радост и купон, най-готиното семейно забавление е посещението в Мола, Хит-а, Била. Че ти става едно хубаво и празнично на душата едва тогава, когато напълниш количката до горе с прах за пране и колбаси.
И ако напира логичния ви въпрос: "Какво, аджеба, искаш с тази тема, Василисо?", ще си призная. Искам нормални деца, не малки възрастни.
Ама май много искам.