Имам проблем с дъщеря ми

Според мен е вариант 1, но не те наказва, а с поведението си те пита "обичаш ли ме?" А защо сега? - може би сега й липсваш повече, сега усеща , че има нужда от теб и обичта ти. Пробвай да имате повече зрителен и физически контакт.
Моята дъщеря примерно до скоро не протестираше, че сядам на компютъра, от седмица обаче става ужасна щом ме види, че съм се настанила пред него. Започва да мрънка, да нервничи и веднага се настанява в скута ми, хваща ми ръцете и не ми дава да пипам клавиатурата и мишката. Ако я преместя става още по-лошо, ако обаче си поиграем на някоя от любимите й игри се умилостивява.

Детската градина не е лош вариант   

това с пийването на биричка не виждам нищо лошо.
с йога е по-добре, но пътят е по- труден.
колкото до собствените ти възприятия за поведението на бонбона като наказание?
Може просто да е преуморено, да е натъпкано със шоколад или ненахранено, знаеш ли. Не се обиждай- сигурна съм, че баба й полага страхотни грижи, но въпреки... може нещо да убягва от погледа.
Детска градина е доста добър вариант- изискванията са различни от тези в домашна обстановка ,но са относително еднакви за микро обществото там .Плюс това Търновският университет е близо и смятам, че има достойни кадри.
Много търпение, много куражи... дай боже повече деца в семейството- ще видиш,че това са "бели кахъри"

Били, без да претендирам за правота, мисля че Ния не става по- нервна, а просто расте и много повече разбира нещата отколкото преди. Да не би просто да ревнува за малкото време което й отделяш?! Да не си по- изморена от работата през деня, от ангажиментите навън, от домакинстването вкъщи, детето усеща всичко?! А защо само на Теб ли? защото Ти си таз която в крайна сметка завършва денят й и която взема решенията за нея. Ти си най- важната инстанция за която всички говорят през другото време на деня с уважение и респект. Така че стисни зъби и потърси необходимото търпение в Теб, Ти го имаш само трябва да се поразровиш по навътре в себе си, когато си с Ния й принадлежиш и в тез моменти освободи съзнанието си от другите грижи. А колкото до йогата, намери сили да я продължиш, не толкова заради детето си, колкото заради себе си/ явно си в доста стресов момент а това е начин да редуцираш натрупаното напрежение/. Успех Ти желая.

Ох , толкова добре си го казала.

писах снощи и се сбъгяса форумът та така и не си пуснах мнението.
ЗА биричката и ЗА детската градина. от опита ми с частна и държавна не открих предимства на първата пред втората. може и да е въпрос на късмет.

Били, и ние сме миналите през такъв проблем. Голямото ми дете беше с гледачка, но когато се пенсионира майка ми не го пое, остана си гледачката, а тя само наобикаляши и следеше работата. Това определено изнервя детето- имам предвид действително начина на гледане на детето. Вредно е когато за него се грижат най- различни хора, вредно е когато някоя баба го разглезва или някой е прекалено придирчив към него. На бабите рядко можеш да се намесиш и да ги накараш да се придържат към установения от теб начин на отглеждане на детето. Затова и ние ограничихме "достъпа" на баби и си карахме с гледачка до 2 г. и половина. След това детето отиде в детска градина, държавна, но попаднахме на изключително свестен "комплект" учителки.
Много важно е да отбележа, че до този момент живеехме в моите родители и това именно позволи на бабата да полага "грижи", които не търсехме, гледачката си беше всеки ден в къщи. Точно това доведе до изнервяне на детето- прекомерно внимание, то никога не е бивало полезно. След това си купихме жилище и този период съвпадна със записването в градина. В началото, говоря за 1 месец, детето всякак се опъваше, нервничеше в къщи, не искаше на градина и т.н. и т.н. все познати неща. Не сме го "дресирали", нито сме го "подкупвали" и глезотили. Просто проявихме твърдост, градината се посещаваше редовно, никой не му готвеше специално нито сме поощрявали гневните изблици, след което детето разбра за какво става въпрос и кротяса. Баби обаче се допускат и до днес само на гости, второто ми дете отново го поема гледачка.
Забравих да ти предложа и друг вариянт, ако не можеш да си позволиш гледачка, а няма места в градините от тази година стартира програма към Агенцията по заетостта и там можеш да попиташ как стоят нещата- безработни лица могат да отглеждат деца на работещи родители с парично подпомагане от страна на държавата /това съвсем накратко, попитай си сама как стоят нещата там/. Програмата е озаглавена "В подкрепа на майчинството".
Само едно ще ти кажа със сигурност- не е въпрос на период, нито на възраст. Просто в България това е често срещан проблем- гледане на деца от бабите им. Не че са лоши бабите, но тяхното вмешателство често е голям минус, който някои хора смятат, че компенсират с факта, че по този начин спестяват пари. Светът, не говоря за арабския, естествено, е доказал, че това не е удачен вариянт. Ако имаш проблеми просто търси начини за разрешаването им, никога не се успокоявай, че нещата са временни, че ще си отшумят и т.н. Често проблемите, на които не се обърне внимание на време се задълбочават, те рядко се решават от самосебе си.

И аз съм ЗА биричката и ЗА детската градина. От личен опит!

Всички проблеми при нас се решиха, кохгато аз тръгнах на работа, тя на ясла. 

Аз бих ти предложила да пробвате с детска градина, стига да можете да я запишете в този момент. Ще ти кажа какво наблюдавам при моя син, а ти си направи изводите. Преди да навърши 2 години беше гледан от детегледачка, с която така и не се сработи на 100%, вечно искаше мен и трудно се разделяхме, когато аз трябваше да излизам. През този период тъкмо започнаха гневните изблици и истерични изпълнения, които в един момент бяха зачестили застрашително. След като се разделих с детегледачката имаше период от 1 месец, в който го гледах само аз. За този един месец полоожението беше станало още по-нетърпимо. Независимо че аз се грижех за него нон-стоп, най-големите изпълнения бяха точно за мен. Може да е било точно поради обратната причина, че съм му омръзнала. След това, точно когато навърши 2 години, започна да ходи на ясла. Имаше голям рев и големи драми, но аз бях непреклонна. Устисках периода в началото и след 2 седмици вече всичко в яслата тръгна нормално. От септември до средата на декември, когато е ходил непрекъснато на ясла, със съвсем малки отсъствия от по 1-2 дни, кризите му отшумяха напълно. Просто не мога да си спомня и 1 случай на истерия.

От средата на декември до сега аз го гледам вкъщи, първо беше болен, сега все още го задържам заради варицела в градината. За тези около 2 месеца детето започна отново да проявява необясними капризи, истерии, тръшкания и то за неща, които на моменти аз просто не съм способна да му осигуря (реве за някакви пълни небивалици). Та в моя случай градината е точното решение. Там той има съвсем различно поведение и никой не може да повярва на нещата, които аз разказвам за поведението му.

Момичета,благодаря за отговорите ви
Shoshi,в сравнение с други работещи майки,аз все пак съм доста време с нея,затова и още не почвам работа на пълен работен ден.Ще пробвам с повече зрителен контакт,чела съм за това,но като че ли забравям на моменти.
Kalida,не мога по никакъв начин да си освободя съзнанието от други проблеми,явно тя усеща Не съм преуморена,по-скоро пренапрегната.Но когато сме заедно,се занимавам изцяло с нея,не говоря по телефон,не домакинствам,не сядам на ПЦ-то,само си играем,опитвам се да си завръщам мисълта и да се концентрирам,но не винаги успявам.Така ми се иска да си открия търпението!
Judy,мога да си позволя детегледачка,но реших,че с майка ми по-лесно ще се разберем,някак си по-безрисково ми се видя.Сега вече е време за градина,не ми се иска отново да свиква с друг човек.
Yanita(как ме е яд за отговора ти),Pandora,давате ми косвени доказателства,че не съм сама в порока си,така е по-успокояващо И аз май съм вече съм ЗА детската градина
Kali,все едно моята дъщеря описваш.Мога да я запиша в момента на детска градина,но няма ли просто там да я дресират и...как да кажа,да заключат тоя гняв и недоволство в нея?Външно да е добричка и кротка,а иначе?Не знам,нещо се обърквам тотално,иска ми се по-малко детска психология да бях чела

Майка ми не е от глезещите баби,напротив-при нея има войнишки ред.Затова си мисля,че като си дойде у дома,Ния просто се отпуска,след като през деня не е смеела.Често чувам майка ми да и казва-не плачи,само бебетата плачат;не викай така,заболява ме главата;не съм доволна от теб,отивам в другата стая.Много пъти сме говорили,тя уж обещава да се промени,но...А в градината не е ли същото,т.е едва ли са чували за Монтесори,за мъдра обич,за.....прочие светулки дето ми напълниха главата.

Bili, ако подобно поведение на детето не е прекалено често може би се опитва по този начин да изрази гнева си от нещо - било от престоя му при бабата, било от нещо друго и в това няма нищо лошо. Не било хубаво да се подтиска гнева у децата, защото се формира пасивно-агресивно поведение, което е описано доста неприятно.
Варианта да го дадеш на детска градина е най-подходящ според мен. С детегледачките много се рискува, трудно се намират добри, поне моят опит е такъв. Сред деца ще се чувства добре, а ти вечер ще запълваш емоционалния й резервоар и всичко ще е на ред.
Успех!

Bili, гневът и недоволството не е задължително да са насочени към теб. Имам усещането, че изпитваш прекалена вина в себе си, че ходиш на работа, а това е съвсем излишно. Много по-важно е не колко време, а как го прекарваш с детето. Относно детската градина, това е нова социална среда, в която детето ти ще демонстрира съвсем друго поведение. Там има изграден режим, който в домашни условия по-трудно се спазва, но не бих го нарекла дресировка. Никой там няма да я пази с пръчката, за да не си изявява емоциите, ако ще и гняв и недоволство. Всъщност най-важното е детето и ти да се чувствате по-добре, пък ако ще и ходенето на градина да го наречем "дресировка". Но това можеш да установиш само, ако я пуснеш на градина.

Bili, аз мисля, подобно на повечето отговорили, че дъщеричката ти просто изисква цялото ти внимание, иска доказателство за обич и подкрепа. Истерията е нейният начин да ти го покаже.
Напълно е възможно това да е съчетано и с реакция на отпускане от "военния" режим на баба, очаквайки, че с мама може да се поглези, може да го кара малко по-лежерно, защото мама ме разбира и мама ще ми прости.
Забелязала съм ,че при дъщеря ми подобни емоции вземат връх, когато нещо друго я тревожи и тя по този начин изпуска парата. Така беше когато се роди братчето й, когато тръгна на ясла, когато се премести на градина, когато сменихме градината....Всичко това е стресово за детето и то търси начин да неутрализира този стрес.
Също така много полезно е инфото в "тръшкащата се тема", където тези изблици майките обясняват по един или друг начин. Мисля, че е възможно и да минава в някакъв такъв период.
Така или иначе, дразнители детето има, и се опитва да ги преодолее.
Мисля, че е малка за градина, освен ако не навършва тази година 3. Тогава през юни или септември тя ще е "ученичка" и бъди подготвена за нови емоции.
Относно впечатленията ми от педагозите в дг. Със сигурност не са чели неща от рода на мъдра обич, нито пък знаят коя е Монтесори, още по-малко нейният метод. Но със сигурност има такива, които са много човечни, много мили с децата (каквито бяха първите учителки на дъщеря ми) и които помагат на децата да се справят със стреса на новото място. Дано да попаднете на такива!
Не се тревожи, продължавай с йогата (макар аз лично да не я намирам за нещо велико) и наздраве!