с диагнозите, които се поставят от лекари...
Преди близо месец свекър ми беше болен от прословутия грип, който заля страната. Първо започна самолеение, но се влошии отиде на лекар. Джипи-то му му постави диагноза, назначи му лечение, даде му АБ, той уж се оправи, върна се на работа...
Остана обаче едно покашляне. Всички си мислехме, че се чисти от кашлицата след грипа. Излязохме с мъжа ми отпуск, ходихме на планина с детето и свекър ми, 1 седмица бяхме там...Абе направи ми впечатление, че се изморява много бързо този човек и нещо не яде, но той нямаше оплаквания някакви освен покашлянето чат пат и бяхме уж спокойни. До момента, в който се прибрахме миналата събота и той в неделя се тръшна болен, на легло, страхотна слабост, не яде НИЩО, не може да стане, абе зле. Отива на лекар и джипи-то му започва да му дава някакви бонбонки за смучене и някакви сиропчета и глупости някакви, той не се подобрява от тях грам. Всички вече сме доста обезпокоени, всички освен джипи-то му . В четвъртък мъжът ми го подгони да си поиска направление за изследвания, кръв, урина за да се види цялостното му състояние и защо е тази слабост, защо не може да мръдне и защо не се влияе от лекарствата. Излизат му изследванията и тази.....незнам как да я нарека(лекарката) му поставя диагноза Хепатит и му дава направление за хоспитализация в инфекциозна болница. излишно е да описвам паниката, която ни обзе всички и как се уплашихме за детето защото сме били заедно до преди няколко дена на почивка и той ми е гледал детето все пак...Пуснахме веднага изследвания на Калоян и се оказа чист. В същия момент свекър ми му оформят документите за прием в инфекциозна болница за лечение от Хепатит. Той звъни от там да ни каже, аз задържам нещата защото една приятелка казва, че може да съдейства да не влезе в Инфекциозна, а във Военна болница, но на другата сутрин, т.е. в петък. Отиваме в петък сутринта във Военна болница и лекарите там казват, че не са убедени, че това е Хепатит! Започват нови изследвания, но те препоръчват и СНИМКА, рентгенова. Отива се пак при джипи-то му за направление за снимка и съпругът ми изказва предположението, че това може да е пневмония, тази, която не се чува на слушалка, а се вижда само на снимка. Лекарката категорично отхвърля тази вероятност, не било възможно!!!
Правят снимката, излиза и се оказва, че не само е пневмония, а петното на дроба е колкото човешка длан и той си я е влачил от близо есец и накрая просто е рухнал и тази 1 месец го лекува от какви ли не глупости...
Приеха го веднага в Пирогов, лекарите са се хванали за главата като са видяли снимката, на системи е и вече е по добре.
Задавам си въпроса, ами ако не бяхме спрели приема му в Инфекциозна, ако го бяха приели там и бяха започнали да го лекуват от Хепатит, тогава какво щеше да стане??? И защо има толкова некомпетентни лекари? И защо трябва да сме информирани почти колкото тях, когато отиваме при тях да ни лекуват за да не ни уморят???
Извинявам се ако е станало дълго, просто исках да споделя и да ви предупредя!!!
Виж целия пост
Преди близо месец свекър ми беше болен от прословутия грип, който заля страната. Първо започна самолеение, но се влошии отиде на лекар. Джипи-то му му постави диагноза, назначи му лечение, даде му АБ, той уж се оправи, върна се на работа...
Остана обаче едно покашляне. Всички си мислехме, че се чисти от кашлицата след грипа. Излязохме с мъжа ми отпуск, ходихме на планина с детето и свекър ми, 1 седмица бяхме там...Абе направи ми впечатление, че се изморява много бързо този човек и нещо не яде, но той нямаше оплаквания някакви освен покашлянето чат пат и бяхме уж спокойни. До момента, в който се прибрахме миналата събота и той в неделя се тръшна болен, на легло, страхотна слабост, не яде НИЩО, не може да стане, абе зле. Отива на лекар и джипи-то му започва да му дава някакви бонбонки за смучене и някакви сиропчета и глупости някакви, той не се подобрява от тях грам. Всички вече сме доста обезпокоени, всички освен джипи-то му . В четвъртък мъжът ми го подгони да си поиска направление за изследвания, кръв, урина за да се види цялостното му състояние и защо е тази слабост, защо не може да мръдне и защо не се влияе от лекарствата. Излизат му изследванията и тази.....незнам как да я нарека(лекарката) му поставя диагноза Хепатит и му дава направление за хоспитализация в инфекциозна болница. излишно е да описвам паниката, която ни обзе всички и как се уплашихме за детето защото сме били заедно до преди няколко дена на почивка и той ми е гледал детето все пак...Пуснахме веднага изследвания на Калоян и се оказа чист. В същия момент свекър ми му оформят документите за прием в инфекциозна болница за лечение от Хепатит. Той звъни от там да ни каже, аз задържам нещата защото една приятелка казва, че може да съдейства да не влезе в Инфекциозна, а във Военна болница, но на другата сутрин, т.е. в петък. Отиваме в петък сутринта във Военна болница и лекарите там казват, че не са убедени, че това е Хепатит! Започват нови изследвания, но те препоръчват и СНИМКА, рентгенова. Отива се пак при джипи-то му за направление за снимка и съпругът ми изказва предположението, че това може да е пневмония, тази, която не се чува на слушалка, а се вижда само на снимка. Лекарката категорично отхвърля тази вероятност, не било възможно!!!
Правят снимката, излиза и се оказва, че не само е пневмония, а петното на дроба е колкото човешка длан и той си я е влачил от близо есец и накрая просто е рухнал и тази 1 месец го лекува от какви ли не глупости...
Приеха го веднага в Пирогов, лекарите са се хванали за главата като са видяли снимката, на системи е и вече е по добре.
Задавам си въпроса, ами ако не бяхме спрели приема му в Инфекциозна, ако го бяха приели там и бяха започнали да го лекуват от Хепатит, тогава какво щеше да стане??? И защо има толкова некомпетентни лекари? И защо трябва да сме информирани почти колкото тях, когато отиваме при тях да ни лекуват за да не ни уморят???
Извинявам се ако е станало дълго, просто исках да споделя и да ви предупредя!!!
Дано човека се въстанови по-бързо.
Допреди да родя съм смятала лекарите за едва ли не всемогъщи,но покрай болестите на детето и аз почнах да ставам половин доктор.Сега при боледуване чета,питам,ходя на лекар и аз решавам как ще се лекува детето и се надявам че постъпвам правилно. 
НИЩО НОВО 
РЗЧИТАМ НА СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ЗАГУБИХ ДЕТЕ И БЕЗМАЛКО И ВТОРО...
Пневмонията не се улавя лесно понякога. Именно отпадналостта ми накара майка ми да се усъмни, но късно. В крайна сметка лежах 10 дни във Военна на АБ венозно.