За 3-годишните момченца ?

Не. Ама моят син обича да си играе с кукли. А за обувките - на мен лично ми се е случвало. Явно ми е бил опак ден, но една сутрин след като обух обувките на Давид разменени, обух си и моите, също разменени и тръгнах. За себе си усетих, че ми е неудобно да вървя та си ги размених. Но Давид си ходи така, докато баща му не забеляза, че са разменени и му ги оправи. 
Забравих да кажа, че за сина си първите 2-3 месеца след като се роди самата аз говорех за него в женски род - нощем като се събудех да го кърмя и все си мислех, че имам момиченце. Мъжът ми много ми се чудеше. И аз си се чудех - чак пък толкова да се откача порай едно бебе 

Моят син до сега не е говорил за себе си в женски род, но пък говори за мен в мъжки род понякога. Например " мама е ял" вместо "мама е яла". За обувките нищо не казвам, тъй като не може да се обува сам. Знае кой крак е левия и кой - десния, но честно казано не съм го оставяла сам да се обува, за да видя какво ще прави. У нас няма кукли и т.н., но като ходим на гости, където има такива момичешки играчки, си играе в тях.  Може би като нови и непознати играчки са му интересни. Не не се притеснявам за тези неща. Мисля си ,че са етап от развитието на детето и ще отминат.

При моя син не сме преживявали такива неща, но съм чела, че е добре на малкото дете да се предлагат разнообразни играчки, включително и кукли на момчета и детето само да си избере. Видях, че имате по- малко момиченце, може би това "допринася" до определена степен за объркването на половата идентификация в момента, сина Ви е малък, дъщеричката също. Като се замисля при нас това не е така вероятно защото си имаме братче и само аз съм "в женски род", но съм мама, за останалите трима се говори все в мъжки, а у вас не е така. Вероятно ще се оправи, но предполагам, че трябва да го коригирате, когато се обърка граматически. Не съм за оставяне нещата на самотек.

Моят син ще навърши 3 годинки през април, но се държи по същия начин, който описваш.
Той все още не говори много правилно, но понякога говори за себе си в женски род. Неща от сорта:"Мамо, дошла съм".
Специално за обувките, не съм правила опити да ги карам да се обува сам. По принцип обича да обува разни чехли или обувките на баща си. Тогава ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ги обува обратно.
Обича куклите на кака си и всичко що се движи, т.е. и колички.

Аз не се притеснявам.

П.С. По повод обувките. Дъщеря ми от малка се обува правилно. Нито веднъж не  е сгрешила. Не знам дали има връзка, но е левичарка.

Моят син е на година и 8 месеца и също от известно време говори в женски род. Баща му много сепритеснява,но аз не толкова. Отдавам го на факта, че през по-голямата част от времето прекарва само с жени (братовчедка му, бабите, с мен)
Смятам, че ще отмине с времето. Винаги го поправям как трябва да звучи изречението в мъжки род.
А за обувките, не смятам , че трябва да се притесняваш.

Децата си говорят в 3-то лице и момчетата в женски род, ако майките и бабите им си говорят така, напр. "Дай го на мама?", "Виж баба е дошла", "Баба те обича", "Мама е сложила обяда и т.н. Много от нас говорят така и това обърква децата. Освен това ги гледат основно жени и това също оказва влияние. С времето ще се научи да говори правилно.
А това че обича да играе с момичешки играчки не мисля че проблем, виждам че има по-малка сестричка просто са му интересни, според мен.
За обувките, малкия ми син е на 3 и нещо и още ги бърка.

Много ви благодаря за отговорите и определено се успокоих. Аз също смятах, че всичко е в рамките на нормалното, поправям го, обяснявам, но явно трябва по-дълго време. Основното ми притеснение идваше от факта, че едната госпожа от градината го изкоментира по не особено приятен начин като 'проблем с идентификация на правилната ориентация' и аз страшно се притесних...

И моето момченце е така...макар, че е на 2 и 4 месеца

Просто нямам думи . Поредната "тактична " госпожа.
Моето момче не говори в женски род. Но то сега започва да прави изречения.
Играе с куклите на сестра си. Има си кукленска количка. Тази му е третата. / И защо кукленската количка да е само за момиченца като татковците също разхождат бебетата си. / Обува нашите обувки на обратно. Неговите само веднъж ги е обувал сам. Това не ме притеснява. Обяснявам как трябва да се говори правилно. Как се обуват обувките. С времето ще се научи.

Тази госпожа от градината има проблем с възпитанието и образованието! По въпроса: мисля, че няма място за притеснение за сега! Твърде малък е. Единия от синовете ми до 5 годишен в яслата и после в градината мъкнеше една парцалена, розова кукла. От средата на пътя сме се връщали до вкъщи за нея... Сега е на 14 години почти... писна ми на госпожиците да обяснавам че е излязъл вече и на него да обяснявам, че не може пет мацки да ми звънят и да искат да знаят къде е и че са му множко, а иначе само му чуй речника като не знае, че го виждам! Като на някой рапър от Бронкс... нещо съмнително да ти изглежда в това! Остави детето, а на такива като госпожата хич не им оставай длъжна - запуши и устата навреме, иначе ще се самозабрави!

За коментара аз бих и натрила носа.  Не може и не бива да прави такива коментари. Ако е необходимо се обърни към директорката, за мен това е  недопустимо поведение на педагог/възпитател.
А иначе момичетата са ти огтоворили - абсолютно нормално поведение на три годишно дете. Дори ако се замислиш по-дълбоко сама ще откриеш на всяко нещо, кое е обекта и причината на подражанието.

Много се радвам на тези отговори. Честно казано много ми се беше стегнала душата. Не ме притесняват толкова грешките на сина ми, колкото факта, че въпросната госпожа си е позволила и позволява да коментира детето ми в този аспект и то с трети деца. Когато направи тази забележка и наттърпи на това, че 'трябва повече да работим с него у дома', толкова се изненадах, че само смотолевих нещо. На другия ден говорих и с двете госпожи и им обясних, че
 - първо слагането на погрешни окончания и бъркането на пола за мен е временен етап и че всеки път като ги сгреши го поправяме.
 - второ, той участва активно в отглеждането на сестра си, а и във всяка къщна работа - при разходките бута количката, при сменянето на памперса, храненето, къпането, преобличането, в готвенето, чистенето, подреждането, ремонтирането, хвърлянето на боклука и всичко, в което може да вземе някакво участие. В тази връзка обясних, че за мен е нормално да пренася този модел и в градината. Все пак нали трябва да възпитаваме всеотдайни мъже с примера у дома, а не паразите, които от вратата сядат на масата с ракия и салата.

Помолих ги също да не му обръщат прекалено настойчиво внимание на това, а да го правят тактично, защото според мен колкото повече обръщаш внимание на нещо понякога, толкова по-голяма е вероятността да се задълбочи проблема.

Както и да е, пред мен изразиха някакво съгласие, но после сина ми каза, че не му давали да играе с въпросната количка. Което за мен означава, че продължават да смятат, че са прави.

И затова още ми е притеснено.

Големия ми син е "студентско" бебе, беше на около 3-4 години когато татко му влезе в казармата... След няколко месеца в обществото на баба си и моето и той започно да говори за себе си в женски род - Болена съм, наядена... Мисълта ми е , че ако прекарва повече време с теб, което е нормално, започват да копират начина на изразяване на околните. Сега и аз имам същия проблем с отгонването на мацките.... Не си е играл с кукли поради липсата на подобен артикул у нас, но на гости сигурно го е правил... не съм обърнала специално внимание... Колкото до обувките, вече са ти казали - ще греши и ще се поправя, това е част от израстването. Бъди спокойна - нищо му няма на момченцето ти. Колкото до госпожата - отново съм без думи от подобни изявления!

Виждам, че днес празнувате.