За да дам тласък, ето и нещо, което съм писала преди 10 години. От доста време нищо не съм сътворила, но ми се струва, че може да започна пак.
В ръцете ми- капки отрова от твоята плът.
В ръцете ми- танцуващи облаци- твоите мисли.
В ръцете ми- твоите нозе, земята потъпкали.
В ръцете ми- живот от твоя живот.
В ръцете ми- ти. Ръка в ръка.
Преплетени души, горящи в жарта на времето.
В ръцете ми- сълзи от очите ти.
В ръцете ми- извор от твоето тяло.
В ръцете ми- непречупената ти воля.
В ръцете ми- бистър поток от оазиси.
Виж ги- те са душата и тялото, и смъртта.
И плътта и жарта раздавам на времето.
Твоята душа е дълбока- ще издържиш.
Разпръсквам миговете на времето,
а те се връщат обратно- мигове, в ръцете ми.
Отвори пропастта в дълбокото.
Там нещата са сякаш по- истински, по- вдъхновени.
Подгони вятъра, помоли го да ги прати при теб.
Онези мигове- от ръцете ми. От онези жарки ръце.