Умеем ли да помолим за прошка? А да прощаваме?

  • 3 399
  • 19
Днес е ден за прошка.
По този повод ми се иска да попитам: Как искате прошка? Дали е трудно да я поискаш и дали на този ден го правите, защото така трябва или защото наистина сте го почувствали? А как се иска прошка, когато не чувстваш вина....
И другата страна на въпроса: Как да простиш? Може ли просто да кажеш: Прощавам ти! и да забравиш за сторенето, за болката?
Тъй като уважавам този ден /защото не всеки ден се сещаш да поискаш прошка/, днес може би трябва да простя на една жена. Но не мога. Не мога и да й поискам прошка. Sad
Виж целия пост
# 1
И аз така- не си сама. Няма да искам прошка за нещо, за което нямам вина и не мога да простя без да съм получила извинение. Този ден за прошка е много измислена история. Ако смятам за нужно ще поискам прошка и без такъв ден.

Виж целия пост
# 2
Не съм съгласна, с предишното мнение, че празника е "измислена история".Според мен символиката на този обичай е друга. Разбира се, че не е необходимо да чакаш един единствен ден за да поискаш прошка, ако си СГРЕШИЛ.
Днес се иска прошка за да можем да бъдем в мир със себе си и за това се иска за волни и НЕВОЛНИ грехове за да може и се отговаря "Простено да ти бъде от мен и от Бога"
Всеки ден , всеки от нас неволно върши неща, които са против принципите ни, само че не се замисляме, а това е жалко
Виж целия пост
# 3
Искането и даването на прошка е като операция без упойка. Много боли, но ефекта е поразителен. Който може да го прави, вече е намерил човека в себе си. И в другите.
Виж целия пост
# 4
За мен да поискаш прошка означава да си със силен дух, да осъзнаеш, че си в дадени моменти не си реагирал по най-добрия начин и чрез прошката да се извиниш. И е необходимо условие за Великия великденски пост, защото постът не е само ограничаване от храна, но и пречистване в духовен смисъл. А за да се пречистиш духовно трябва да си осъзнал неволните или волни грешки, които си допуснал. Защото всички сме хора, подвластни сме и на напрежението, и на емоциите си, и на провокациине...
Не съм фанатичка, християнка съм, не винаги спазвам поста, но приемам, че е важно  човек да живее в съгласие със себе си и с общоприетите норми на поведение.
Виж целия пост
# 5
Нека се научим да прощаваме, така както искаме и на нас да простят!
Простете и на мен!
Ако някого съм засегнала, обидила, провокирала, недоразбрала и осъдила, нека да прощава.
Опитвам се да бъда по-добра.
Виж целия пост
# 6
Аз прощавам всеки ден, защото в молитвата "Отче наш" Христос ни учи да се молим и се казва "И прости нам, така като ние простихме на нашите длъжници". Следователно аз ако не простя, то и Бог няма как да прости на мен. Аз не знам кога ще си тръгна от този свят, може утре да умра и ако не съм простила, как ще се срещна с Бог тогава.

Не ви пиша само теории, аз го живея, налагало ми се е да прощавам и то за много тежки неща...Но в крайна сметка, ако Бог прости на мен, коя съм аз, че да не простя на другите, а Той ще се оправя с тях...Не казвам, че е лесно, но повярвайте ми непростителността е тежко бреме....
Виж целия пост
# 7
  На младини ми беше много трудно да поискам прошка. После разбрах, че гордостта трябва да е по-лека от прошката. Току-що поисках прошка от кучето си, а то ме гледаше с такъв любвеобвилен поглед - явно ми прости...Хубави уроци дават понякога кучетата, не се учудвам, че Господ ги е измислил.
Виж целия пост
# 8
Не искам и не давам прошка с думи!Показвам го или най малкото знам за себеси че съм простила
Виж целия пост
# 9
За съжаление и двете не ги умея особено ...
А такива празници също не ги приемам и съответно не обичам да ги спазвам  Confused
Виж целия пост
# 10
Мога да поискам прошка, само ако съм напълно убедена, че не съм права. Обаче не мога да прощавам и не искам! Злопаметна съм, никога не забравям лошото, дори и да не говоря за стореното никога. Имам честта да си го призная обаче. И съм откровена до безобразие, когато казвам нещо. Стряскам хората...Такава съм!
Виж целия пост
# 11
Не мисля, че прощаване, уважение, обич и всякакви такива прояви на отношение се реализират в един единствен ден. Твърде ми е елементарно. Това се проявява всеки ден и във всеки миг щом имаш желание. По скоро този ден е наистина символика- да обърнем необходимото внимание. Затова и не мога да поискам или да дам прошка- както го правят някои- само на деня и то заради обичая. Правя го през цялата година. И то без да го натрапвам като нещо изключително.
Виж целия пост
# 12
И аз си зададох този въпрос и си отговорих по следният начин. Ако някой ми поиска прошка за конкретно "прегрешение"  и видя че е осъзнал грешката си--ДА бих простила, но не бих ако го каже от уста. По същата логика и аз бих поискала прошка от човек спрямо който се чувствам виновна за нещо и не бих го направила само за да се каже прости без да знам за какво да искам прошка.
Виж целия пост
# 13
Може би мога да прощавам.... или поне се мъча да забравя непростими неща...! Не съм аз съдника.....!  Peace
Виж целия пост
# 14
Аз умея да прощавам и дори понякога забравям.Налагало ми се е и аз да искам прошка и са ми прощавали.Смятам че щом има грешка има и прошка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия