натрапчиви импулси

Да, действително и не само д-р Спок пише за това и отразява, че е нещо нормално за дадена възраст. Аз самата, макар и да не помня колко годишна бях, временно /не помня и за какъв период/ имах подобни импулси. Днес няма и бледа сянка от тях. Но ако действията му много Ви притесняват, прекалено натрапчиви са /според Вас, Вие имате най- близък и най- добър поглед върху детето/ действително е добре да го заведете поне на детски психолог. Що се отнася до аутизма не мисля че имате повод да се притеснявате, съгласно специализираната медицинска литература той се забелязва още през първата година на живота. Детето не контактува със своето обкръжение, може да отсъства и често е така, зрителен контакт, няма потребност от телесен контакт, говорното развитие е нарушено или изобщо липсва. Вместо това се развиват много своеволия:упоритост в отделни ритуали /вероятно това има предвид авторът на предходния постинг/, непрекъснато повтарящи се движения, занимания винаги с едни и същи предмети, но това не се забелязва едва в първи клас за първи път.
Що се отнася до причините /в момента разлиствам медицинска енциклопедия- немско/австрийско издание от 2002 г./ се предполага, че това е мозъчно увреждане, вродено или развило се през най- първия период от живота и вероятно води до невъзможност или затруднение децата да не могат да отличават предмети и хора.
Аутизмът се проявява и в различна степен, но при всички случаи е налице отклонение от средната норма на интелигентност, т.е. тези повтарящи се действия са само един от множество симптоми на заболяването, като друг важен такъв е нарушение в говорните функции.

 - На фона на мрачната картина представена от преждеговорищите, ще кажа че проблема е в мисловния процес, а той е невидим, нематериален, и поради това причината по-скоро не се  дължи на някаква патология.
 - а Хомеопатията с лекота се справя с подобни "невидими" проблеми.   

аз също като малка имах такъв ''проблем''.въпреки,че според мен не е проблем.аз повтярях нещата по 2 пъти.и тогава,и сега нямам отговор,защо го правех.бях около 4 клас,по мои спомени.това беше много кратко като продължителност-няколко месеца може би.
сега като се замисля,това беше периода,в който баба ми почина.може да е било някакъв вид реакция за самосъхранение или самоустойчивост на психиката ми.но не мисля,че е нещо изключително сериозно.съгласна съм с мнението на александър

Благодаря за отговорите.
Мисля, че сега се чувствам по спокойна.Надявам се наистина да е само временно.НО ЯВНО НЕЩО ГО ТРЕВОЖИ.Трябва да разгадая какво е  и то без детето да усети .

Заведи го на лекар

Александър, чети добре написаното от преждеговорящите. Не излагам мрачна картина, напротив, убеждавам майката защо по отношение на детето й едва ли е налице аутизъм, като давам характеристика на заболяването и сравнявам с това, което тя сочи като симптоматика. Също така й давам пример със самата себе си и с отзвучаване от самосебе си на това явление, което тя описва. При мен нямаше налице стрес, по времето, през което го преживявах, горе- долу на същата възраст /пак казвам, не помня колко време продължи, година или две/, около мен не е имало някакво напрежение, напротив, просто това, ако е в нормата, е нещо, което често се случва при децата, както и самата питаща пише, че е прочела в книга на д-р Спок.
Лично аз, ако нещо от такъв характер ме тревожи и тревогата ми е силна бих се обърнала към психолог или невролог, в зависимост от това, което откривам като отклоняващо се от нормата поведение.
Желая на Сиси бързо оправяне на детенце и по- малко притеснения за мама.

Ох, и на мен това ми е познато, една приятелка ми е казвала, че и тя е имала такъв период. Става дума за напреднала, а не детска възраст. Колко пъти съм прескачала някои плочки, за да не ми се случи нещо лошо.
И днес се усещам, че святкам и гася лампата по определен брой пъти, отбягвам някои числа и думи. Май е от стреса. Хора, кажете ми, че съм наред, моля 

Наред си! И аз избягвах очертанията на плочките. Освен това, бях си втълпила, че ако се спъна с десния крак, няма да ми върви и за да компенсирам, 3 пъти нарочно се спъвах с левия(лекичко, просто имитирах спъване. Леле, как събрах смелост да го напиша . ) Всичките ми леви обувки бяха съсипани. Спрях преди няколко години. Просто ме хвана срам, какво ще си помислят хората: Голяма жена , пък как върви..  . Беше ми станало навик, но предполагам, че в началото е имало някаква причина.
Подкрепям Александър!

Сега си спомних, че като дете за много кратко време започнах да заеквам. Сигурно родителите ми не го помнят вече, но аз имам ясен спомен. За съжаление не мога да си спомня, нещо определено да го е предизвикало. Причините явно се избутват в подсъзнанието. Но със сигурност е имало причина. Оправих се от само себе си. Представям си какво щеше да стане, ако бяха ме завлекли при логопеди, психолози и тем подобни. Аз лично съм скептична.
Много повече може да се помогне на детето, според мен, ако му се показва постоянно, че е обичано, разговаря се за всичко, което го вълнува, споделят се неговите успехи, емоции, "загуби", колкото и незначителни да ни се виждат.

Amarena. съгласна съм с теб.и аз мисля че детето има нужда от повече разбиране и внимание.Да си призная и аз имам някои странности.Например когато отивах на изпити в университета винаги държах по пътя до там една химикалка в дясната ръка.Имах усещането че ако не го правя ще ме скъсат.А и сгъвам дрехите на детето винаги с лицето напред.Ако се случи друг да ги е сгъвал "грешно" аз веднага ги оправям.Но не го правя от педантизъм или подреденост ,а от някакво чувство  детето да  е щастливо и да е здраво.До сега не бях се замисляла особено върху тези неща...

Аз съм склонна да си мисля, че това са някакви защитни механизми, които човек сам си създава и после, когато вече чувства някаква сигурност, отхвърля сам. Просто разсъждавам на глас. Не знам доколко са изследвани в психологията. Чела съм доста глупости, написани от философи и психоаналитици.