Уф, стигнахме и до:"Мамо, аз ще умра ли?"

  • 2 401
  • 54
А аз тотално изненадана и неподготвена отговорих :Не, мамо, няма". Това може би е първият път, в който я излъгах съзнателно, но просто не знаех какво да й отговоря и още не знам! Ивана е на 3г.5м., а въпросът й е провокиран от разговор в детската градина с по-голямо момче /в смесена група са, защото на по-големите им ремонтират стаята/. Говорили сме по въпроса за умирането по принцип, във връзка с липсващи герои от филми - напр. майката на Пепеляшка и т.н. Ясно й е само че, който умира отива като ангелче на небето да ни пази /друго не можах да измисля/.
Вие как отговаряте на този въпрос на вашите деца?
Виж целия пост
# 1
  Директно на този въпрос, не ми се е случвало да отговарям или не помня, отговаряла съм на въпроси от сорта- кой ще умре първи, задължително ли е поредността в раждането да отговаря на поредността в смъртта и разни подобни.
На този въпрос бих отговорила - Да, ще умреш. Освен това постоянно се опитвам да обяснявам, защо нещо се случва и каква е вероятността то да се случи преждевременно.
Виж целия пост
# 2
 
На този въпрос бих отговорила - Да, ще умреш.

Незнам дали е подходящ отговор с оглед възрастта й  newsm78 Освен това ме питаше със страх в очите.
Виж целия пост
# 3
  И на мен са ми го задавали безброй пъти, всеки път отговарям:
- Разбира се! Някой ден, когато остарееш и станеш стара баба...
  После пита "защо", винаги отговарям, че "такъв е живота" - хората се раждат, растат, порастват, имат свои деца, внуци, правнуци и накрая умират.
  Много трудна тема, защото поражда още въпроси - "Какво става, когато хората умрат", "Къде са хората, които са умрели" и т.н. Затова понякога й разказвам за моята баба, за това каква чудесна жена е била и как е остаряла и е отишла на небето...
  Колкото и да ги обичаме, няма как да им спестим всичко. Според мен, по-добре е да се каже като естествен развой на събитията, отколкото да се премълчи. Живота е такъв. Наистина.
Виж целия пост
# 4
И аз мисля, че трябва да му се отговори на детето с положителен отговор, но че това ще стане след мнооооого, много години, като остарее чак ... Детето трябва да е наясно, че всички хора умират ... а като порастне, то самото ще разбере, че живота е несправедлив и често умират хора, които не са видяли нищо от него и въобще не им е време.... ама съдба ... 
Виж целия пост
# 5
Аз мисля, че не си излъгала. Просто си отговорила, че няма да умре в скоро време, което според мене е питало детето "със страх в очите".
Моята дъщеря когато беше на 3,5 почина баща ми, 2-ма мои вуйчовци и още един роднина, детето започна да се притеснява от загубата на близките хора и започна да ми говори със страх, че не иска да остарявам и да умирам и аз и обещах, че НЯМА. Докато дойде време да остарея - и казах - учените ще измислят хапчета, които ще спрат стареенето и човек ще си отиде от този свят, когато сам реши, че е много уморен. Може и да е истина, човек знае ли?
А за покойниците и казвам , че са на небето при Христос и тя е спокойна, че са на добро място и не са сами.
Виж целия пост
# 6
Не съм го лъгала, когато започна да ме пита му обясних, че с всеки се случва, но има много време, че ще порасне ще има свои деца и т.н. Ако сега и кажеш "не", после трябва да и обясняваш защо  си я излъгала. А колкото до страха в очите, не мисля, че е осъзнат страх. Дацата не разбират понятието смърт доста време, така че не вярвам истински да се страхуват от смърта, по-скоро от неизвестността, но това май и за нас възрастните важи.
Виж целия пост
# 7
който умира отива като ангелче на небето да ни пази /друго не можах да измисля/.
Вие как отговаряте на този въпрос на вашите деца?
  да, това е отговорът
Виж целия пост
# 8
Винаги съм отговаряла пряко и конкретно на въпросите за смъртта. Според мен, колкото по-рано човек разбере, че смъртта е част от живота, толкова по-добре за него.

Виж целия пост
# 9
И аз отговорих честно - Да, но това ще стане след толкова много време, че няма нужда от сега да го мислиш!
Винаги се стремя да давам честни отговори...
Виж целия пост
# 10
И аз отговорих честно - Да, но това ще стане след толкова много време, че няма нужда от сега да го мислиш!

И аз отговорих по този начин, като добавих, че преди това ще си идем ние с татко и, което я успокои, че има при кого да отиде.
Виж целия пост
# 11
Съвсем скоро почина ненадейно една съседка.Тъй като само една стена ни дели апартаментите,всичко каквото ставаше у тях,се чуваше ,у дома.
Боби разбра,че нещо не е наред и ме попита,защо майката на съседката,която почина плаче цял ден.
Обясних простичко,че въпросната съседка е била болна и е дошло време да иде на небето.
Започнаха въпроси от рода на"Ами мамо,човек като иде на небето после може ли да се върне обратно"Обясних,че не може.
Не знам дали ме е разбрал и дали това което му обясних е правилното обяснение за дете на 4 год.
Края на разговора завърши така неочаквано както и започна със фразата"Дано скоро никой от нас не иде на небето"Имало е въпроси,от рода на"Аз след колко време ще ида на небето,бе мамо?"На този въпрос отговарям,че ще минат много,много години преди да иде на небето.
На тази възраст задава страшно много въпроси,кои сериозни кои не толкова,винаги сме се опитвали аз и баща му да му отговаряме на въпросите колкото се може по простичко,за да ни разбере,но никога до сега не сме го лъгали или не сме му спестявали истината.
Е случвало се е понякога да нямаме подготвен отговор на зададен от него въпрос и му отговаряме,че като порастне ще разбере,че сега е още твърде малък и ако му обясним и да иска няма да може да разбере.Следва едно"Добре мамо,като порастна пак ще питам,аз няма да забравя,чули" и разговорът приключва.
Виж целия пост
# 12
Този страх от смъртта...

На такъв въпрос съм отговаря "Да, но има много време, първо трябва да порастнеш, после се остарява, и когато станеш мнооог стар, по-стар от бабите и дядовците ти"...

Не знам обаче как да се справя нощем като ми ревне "страх ме е да не умрете" и реве здраво. Вече е голям и му обяснявам, че се случва и че е съвсем нормално някой да умре, както е нормално да се раждат бебета.

Но има такива кризи от време на време, 2-3 пъти годишно
Виж целия пост
# 13
И аз отговорих честно - Да, но това ще стане след толкова много време, че няма нужда от сега да го мислиш!
Винаги се стремя да давам честни отговори...

Правилно!
Виж целия пост
# 14
Аз съм пример за човек, който много го е страх от смъртта. Нямам спомен как са ми я представили моите родители, но до ден днешен, много често  вечер ме хващат параноите, преди да за спя. Когато дойде време да обяснявам на детето (дай Боже да са повече деца), ще ми бъде много трудно. Ще следя съветите ви с интерес. Може и намен да помогнете Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия