kak moze da se izbegne tozi problem?interesno mi e da pro4eta va6ite mnenia-nie se staraem no vupreki vsi4ko se slu4va a deteto ve4e po4va da razbira-kak izlizate ot situaciata?
Виж целия пост
karate li se pred deteto/decata?
- Публикувана: 22 фев. 2007, 12:13 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2007, 22:28 ч.
# 1
22 фев. 2007, 12:26 ч.
Рядкост е при нас,да се скараме сериозно,но ако все пак се случи,защото сме хора,никога пред децата. 
Оставяме въпросът,или проблемът отворен и по-късно, когато децата заспят си го решаваме.
Виж целия пост
kak moze da se izbegne tozi problem?interesno mi e da pro4eta va6ite mnenia-nie se staraem no vupreki vsi4ko se slu4va a deteto ve4e po4va da razbira-kak izlizate ot situaciata?
Оставяме въпросът,или проблемът отворен и по-късно, когато децата заспят си го решаваме.
# 2
22 фев. 2007, 12:35 ч.
понеже у нас се караме основно за децата (когато се караме), ако някой ми каже, че е наел отделен апартамент и като стане скандал у дома - марш там, да не ни гледат децата как се караме и си заформяме тогава скандалчето- ще има да взима да му повярвам! Скандала става там където ни свари! аз съм от тия дивите дето не ми пука къде ще го организирам, ако ми е кеф за това 
Виж целия пост
# 3
22 фев. 2007, 12:57 ч.
Караме се пред тях, разбира се. Няма от какво да се срамуваме. Пък и нашите караници са просто по-ожесточени спорове, с по-висок и нервен тон от обикновените разговори. Не се обиждаме, не се бием, не се унижаваме взаимно. Защо тогава да се крием?
Ако децата ни не научат от нас как да се справят с такива ситуации и как да изпускат парата, от кого другиго?
Виж целия пост
Ако децата ни не научат от нас как да се справят с такива ситуации и как да изпускат парата, от кого другиго?
# 4
22 фев. 2007, 13:32 ч.
Стараем се да не го правим, но невинаги се получава. Някой път се случва да се скараме пред детето - за щастие нищо сериозно - караници за дреболии, иначе е гадно когато родителите се бият или се замерват с разни неща пред децата си ( имала съм такива наблюдения в детството си - съседите непрекъснато се биеха пред децата , което никак не им се отрази добре на психиката след това).
Виж целия пост
# 5
22 фев. 2007, 14:23 ч.
и ние сме така
Виж целия пост
понеже у нас се караме основно за децата (когато се караме), ако някой ми каже, че е наел отделен апартамент и като стане скандал у дома - марш там, да не ни грледат децата как се караме и си заформяме тогава скандалчето- щи има да взима да му повярвам! Скандала става там където ни свари! аз съм от тия дивите дето не ми пука къде ще го организирам, ако ми е кеф за това
и ние сме така
# 6
22 фев. 2007, 16:36 ч.
Ами принципно когато се караме, когато има скандал или нещо от сорта, то се затваряме в кухнята, главно защото там се пуши, но се е случвало и пред детето. Само че когато се караме НИКОГА не използваме обидни думи, НИКОГА не повишаваме тон, в крайна сметка думи от сорта на: "Как можа" са абсолютно безпредметни, никой не е перфектен, взели сме се такива каквито сме и сме се обикнали такива, каквито сме, а най-гадното нещо е да обиждаш човека, когото уж твърдиш, че обичаш. Къде е любовта в скандала? Затова така наречените скандали стават мирно и тихо, отвличаме се в кухнята и си казваме всичко- еди кое си ме ядоса, защото очаквах да реагираш еди - как си или не ми хареса че направи или каза еди кое си, защото се почувствах еди как си и т.н.
Спазваме само едно главно правило - когато "скандала" е заради детето, то в никакъв случай да не присъства в стаята, за всичко останало - може.
Виж целия пост
Спазваме само едно главно правило - когато "скандала" е заради детето, то в никакъв случай да не присъства в стаята, за всичко останало - може.
# 7
22 фев. 2007, 18:49 ч.
Ама разбира се, че се караме пред детето. Той е от семейството и не мисля, че трябва да му се спестяват нещата от живота. Нали е важно да разбере, че дори и да се караме понякога пак се обичаме... Говорим за каране, нали, не за скандали и побоища
Виж целия пост
# 8
22 фев. 2007, 21:39 ч.
Присъствието на децата е причина да отлагаме караниците във времето. Определено съм на мнение, че децата не бива да стават свидетели на караниците м/у родителите си.
Виж целия пост
# 9
22 фев. 2007, 23:38 ч.
С баЩа му никога не сме го правили пред него,имахме възможност да се отделим така,4е да не ни 4ува,а и се е слу4вало само 2 пъти за 9 години.
Виж целия пост
# 10
23 фев. 2007, 00:41 ч.
Много пъти сме се карали и това винаги ще ми тежи на съвестта. Когато стана достатъчно голяма, че да ни каже "Стига сте се карали!" някак ни стана неудобно и престанахме.
Виж целия пост
# 11
23 фев. 2007, 00:51 ч.
Ще ви разкажа една случка:
Имаме един автомобил и го караме аз и съпругами.Моя мъж много се ядосва,когато аз съм ползвала колата и ,когата след това не дръпна седалката назаде,защото той е по-едър и неможе да влезе,а когато аз карам колата премествам си седалката максимално напред.Един ден забравих да я дръпна назад и сутринта,когато той се опита да влезе се удари в кормилото ,това много го вбеси и си изпусна нервите пред децата.Явно това е направило голямо впечетление на сина ми, защото сега винаги ми напомня да я дръпна.Ако някой път забрави се сеща след 1,2часа и пита дръпна ли седалката мамо.
Мисля,че това добре говори колко наранима и крехка е детската психика.Мисля,че трябва да спестяваме на децата си тези моменти.
Виж целия пост
Имаме един автомобил и го караме аз и съпругами.Моя мъж много се ядосва,когато аз съм ползвала колата и ,когата след това не дръпна седалката назаде,защото той е по-едър и неможе да влезе,а когато аз карам колата премествам си седалката максимално напред.Един ден забравих да я дръпна назад и сутринта,когато той се опита да влезе се удари в кормилото ,това много го вбеси и си изпусна нервите пред децата.Явно това е направило голямо впечетление на сина ми, защото сега винаги ми напомня да я дръпна.Ако някой път забрави се сеща след 1,2часа и пита дръпна ли седалката мамо.
Мисля,че това добре говори колко наранима и крехка е детската психика.Мисля,че трябва да спестяваме на децата си тези моменти.
# 13
23 фев. 2007, 12:12 ч.
Не го правете!
Щастливото и спокойно детство е ключът към психическото здраве и правилна ценностна система!
Виж целия пост
Щастливото и спокойно детство е ключът към психическото здраве и правилна ценностна система!
# 14
23 фев. 2007, 12:22 ч.
По принцип ние /цялото сем./ сме от много спорещите за всичко .Просто сме си такива 
И доста често спорим и на висок глас и то за глупости ,децата са свикнали и не им прави впечатление , но ако се сърдим за нещо един на друг то тогава мълчим.Това със сигурност децата го забелязват .А бе луда работа .
Виж целия пост
И доста често спорим и на висок глас и то за глупости ,децата са свикнали и не им прави впечатление , но ако се сърдим за нещо един на друг то тогава мълчим.Това със сигурност децата го забелязват .А бе луда работа . Препоръчани теми