Имам брат, на 31г. Като младеж беше много живо и умно момче.Но както са казали старите хора:"С какъвто се събереш - такъв ставаш." Събра се с лоши "приятели" - комарджийски истории, уж на шега, уж на майтап, лъжеше......Стана необщителен, избухлив и безотговорен човек. Последен курс в техникум - оставаха му 3 изпита, за да може да се дипломира, но......просто не се яви.Което значи, че за момента е без образование. "-5г. се друсаше, чезнеше за месеци и пак се появяваше, правеше заеми и майка ми ги връщаше след това, защото в къщи идваха разни бандити...След дългогодишно лечение успя да се изчисти и да остави порока си. А сега, сега е един отчаян млад мъж, разкайва се за стореното и не знае как да поднови живота си.Затворил се е в къщи, не излиза, не се усмихва, срамува се от всичко и от всички...Демотивиран е, изпаднал е в пълно отчаяние. Опитва се да си намери работа, но никой не го взима, защото няма средно образование. Виждам отчаянието и безсилието в очите му, тъжно ми е да го гледам толкова нещастен - той ми е брат и аз го обичам. Все по-често се замислям, че ако не направя скоро нещо, за да го върна към нормалното човешко съществуване, той отново ще посегне към дрогата Вече реших - срам, не срам ще ходя в училището където учеше...ще предлагам пари, ще се моля.....не знам.Никога в живота си не съм била непочтенна, но сега ще се наложи да падна толкова ниско - да предлагам подкупи. Не знам какво ще стане, но трябва да успея да му помогна, сигурна съм че ако успея да му взема диплома, ще успея и работа да му намеря.Сигурна съм, че ако той види сламката ще я хване и няма да се удави..........
Нямам представа с кого и какво да говоря в училището - може би затова се обръщам към Вас...От много време чета във форума и виждам, че винаги давате съвети и идеи на изпадналите в нужда - помагате си.Ще бъда благодарна на всеки, който има желание и сподели идея с мен - как да върна брат си към истинския живот.Сигурна съм, че някои от Вас ще ме осъдят - наслушала съм се на обвинения, че всъщност близките имат вина, когато някой изпадне в подобно положение. Моля тези които нямат желание да помогнат със съвет, а само да засилят тревогите ми да не пишат в темата.Повярвайте ми, само човек който не го е видял и усетил от близо може да си позволи да обвинява.Благодаря от сърце на всички, които ще се включат.