Не е много за хвалба, но не се въздържах, а и в този подфорум усмивките са рядкост та реших да се похваля. След нагласата ми за битка в съда успях да склоня съпружеското тяло за развод по взаимно съгласие. Днес подписахме споразумението и документите вече са входирани. Остана сама да доуточним подробноститеоколо апартамента, който искаме да бъде дарен на детето, но това след ден-два. На фона на цялата ми еуфория исках да попитам, нормално ли е да ми е малко криво и притеснено? Уж решението е мое, уж за добро, а пък в стомаха ми една топка се е свила...
Виж целия пост
Съвсем скоро ще съм мома
- Публикувана: 5 март 2007, 13:47 ч.
- Последно мнение: 15 март 2007, 16:56 ч.
# 1
5 март 2007, 14:06 ч.
От личен опит ще ти кажа , че колкото и да е правилно това решение, всъщност е най- трудното и болезнено нещо.Когато аз се разведох, въпреки, че нямахме деца беше много болезнено.Това все пак бяха 8 години.И през тези 8 години имаше не само болка, но и щастливи мигове,И колкото и безвъзвратно да си бе заминала любовта все пак беше останало едно чувство на привързаност което се преодолява доста трудно.При мен проблема се реши пи- леко защото не ми се налага да го виждам, пък и той доста се потруди да не искам да го видя.Постоянно ме преследваше, веднъж разби вратата на апартамента ми, добре че външната беше желязна та не успя да направи много голяма поразия.Пострада само вътрешната.А пък за приказките по мой адрес да не говорим. ТА сега 3 год след това съм добре и почти не си спомням за него.КОлкото и да е невероятно започват да остават само хубавите спомени, лошите се забравят.Успех и на теб.
Виж целия пост
# 2
5 март 2007, 15:17 ч.
И при мен е така(все още). Особено първите седмици ми беше много криво. Знам, че няма смисъл повече да опитваме и стиганехме до този извод по взаимно съгласие, но пак ми е едно такова....В същото време се чувствам доста по-добре, че няма кой постоянно да ме критикува и т.н Имам чувството, че ако мъжа ми само намекне за нов шанс, и ще се съглася 
Хем го обичам, хем го мразя... 
В буквлния смисъл съм и на 2те крайности. Много ми е сложно.
Виж целия пост
Цитат
На фона на цялата ми еуфория исках да попитам, нормално ли е да ми е малко криво и притеснено? Уж решението е мое, уж за добро, а пък в стомаха ми една топка се е свила...
Хем го обичам, хем го мразя... В буквлния смисъл съм и на 2те крайности. Много ми е сложно.
# 3
5 март 2007, 15:21 ч.
Сложно е, да. Едни такива противоречиви чувства нахлуха в мен, когато взех писалката да подписвам споразумението. Стана ми тъжно как всичко свършва с един подпис...На, каквото било било...
Вече се фукам в клюто
Че имам нужда от положителна енергия...
Виж целия пост
Вече се фукам в клюто
Че имам нужда от положителна енергия...
# 4
5 март 2007, 15:26 ч.
Да, всъщност и на мен точно затова ми е мъчно. Аз подписах вече, и съм в очакване на делото. Добре че няма да ми се наложи да присъствам и там 
Виж целия пост
# 5
5 март 2007, 15:30 ч.
На нас ни казаха,че и двамата ще трябва да бъдем за да заявим желанието си пред съдия. При вас защо така?
Виж целия пост
Добре че няма да ми се наложи да присъствам и там
# 6
5 март 2007, 15:35 ч.
Защото ние сключихме брак в Испания, тук в БГ не сме го легализирвали, и се развеждаме там. Направих пълномощно на прокурор, който да ме представлява в съда, и така няма да се наложи да ходя пак за делото. 
Виж целия пост
# 7
5 март 2007, 15:38 ч.
Чак ти завидях По-безболезнено е, когато не присъстваш...поне така предполагам.
Виж целия пост
По-безболезнено е, когато не присъстваш...поне така предполагам.
# 8
5 март 2007, 17:10 ч.
То не е и много за честито - ама все пак да ти е
Нормално да ти е трудно да приемеш че всичко свършва, колкото и да си убеден, че трябва. Ако е имал нещо хубаво някога между вас ще има и някаква носталгия. Но минава
Виж целия пост
Нормално да ти е трудно да приемеш че всичко свършва, колкото и да си убеден, че трябва. Ако е имал нещо хубаво някога между вас ще има и някаква носталгия. Но минава
# 9
5 март 2007, 20:46 ч.
Е, и от мен честито моминство... Както се казва в една стара френска поговорка - Всяка раздяла е една малка смърт. Нормално е да ти е криво и ситуацията все пак си е нова, но ще свикнеш. Дай си време да адаптираш, опитай да си ангажираш времето с приятни неща. Добре е, че развода е бил по взаимно съгласие, а не ти е било като гръм от ясно небе.
Успех и късмет!
Виж целия пост
Както се казва в една стара френска поговорка - Всяка раздяла е една малка смърт. Нормално е да ти е криво и ситуацията все пак си е нова, но ще свикнеш. Дай си време да адаптираш, опитай да си ангажираш времето с приятни неща. Добре е, че развода е бил по взаимно съгласие, а не ти е било като гръм от ясно небе.Успех и късмет!
# 10
5 март 2007, 21:04 ч.
Касиди, то не е много за честито но......пожелавам ти най-вече да имаш много поводи за усмивки от тук нататък, и да постъгнеш всичко за което си мечтала.
Виж целия пост
# 11
5 март 2007, 22:00 ч.
Мой колега, когато приключи с развода на някоя двойка винаги им честити и им казва нещо от рода на: "Дано разводът ви направи по-щастливи" или нещо подобно. Много пъти съм била с него, а и 3-4-те семейства, които аз съм развела им го казах същото...
Не е имало път да не съм видяла тъга, съжаление и носталгия в очите на хората - дори на тези, които се мразят, дори на тези, които са били разделени от години, както и на тези с нови партньори. Винаги им става болно на хората.
Та с две думи - нормално е.
Честит ти нов живот и много щастие
Виж целия пост
.....нормално ли е да ми е малко криво и притеснено? Уж решението е мое, уж за добро, а пък в стомаха ми една топка се е свила...
Мой колега, когато приключи с развода на някоя двойка винаги им честити и им казва нещо от рода на: "Дано разводът ви направи по-щастливи" или нещо подобно. Много пъти съм била с него, а и 3-4-те семейства, които аз съм развела им го казах същото...
Не е имало път да не съм видяла тъга, съжаление и носталгия в очите на хората - дори на тези, които се мразят, дори на тези, които са били разделени от години, както и на тези с нови партньори. Винаги им става болно на хората.
Та с две думи - нормално е.
Честит ти нов живот и много щастие
# 12
6 март 2007, 08:31 ч.
Изчакай с радостта, че си го склонила.
Трябва да се явите и на двете с.з. и тогава ще сте раздведени. Ако той или ти не се яви на 1 с.з. делото се прекратява и после трябва да го заведете наново.
Искаше ми се да честитя раздвода на една жена, която системно беше прибиване от бой и живееше в ад. Завеждах и няколко дела, а тя после се отказваше (под негово влияние), децата и се омъжиха и си хванаха пътя (избягаха от тормоза). Минаха години и чак тогава я разведох. Яви се на 1 то дело, а после замина в Гърция. Не можах.
Виж целия пост
Трябва да се явите и на двете с.з. и тогава ще сте раздведени. Ако той или ти не се яви на 1 с.з. делото се прекратява и после трябва да го заведете наново.
Искаше ми се да честитя раздвода на една жена, която системно беше прибиване от бой и живееше в ад. Завеждах и няколко дела, а тя после се отказваше (под негово влияние), децата и се омъжиха и си хванаха пътя (избягаха от тормоза). Минаха години и чак тогава я разведох. Яви се на 1 то дело, а после замина в Гърция. Не можах.
# 13
6 март 2007, 11:16 ч.
Каси,съвсем нормално е.Аз също се чуствах така,дори плаках. И при мен беше,защото аз исках да се разведем.Но след второто дело като ми застана една буца на гърлото 
Нямах търпение да се прибера и да се наплача.Стана ми много мъчно за него...
Незнам на какво се дължи,може би 10 -те години заедно си оказват влияние
Виж целия пост
Нямах търпение да се прибера и да се наплача.Стана ми много мъчно за него...Незнам на какво се дължи,може би 10 -те години заедно си оказват влияние
# 14
6 март 2007, 12:00 ч.
Договорихме се съмсем приятелски, без излишни драми. Това го приемам като гаранция, но както казваш всичко е възможно...
Виж целия пост
Изчакай с радостта, че си го склонила.
Препоръчани теми