Та ако има - моля, споделете, как се чувствахте? Ние завършваме вече...Още една година ще сме в София (щото съм много ученолюбива и няма да завърша навреме ) и после...После той иска в неговия град, аз искам в Пловдив Свикнала съм си с моя град. Той пък си е свикнал с неговия. В крайна сметка и аз лека полека започвам да се навивам да идем там, още повече, че ще имаме къща. Може би не веднага, защото има нужда от ремонт определено, но няма да живеем с родителите му . Малко не ми е ясно какво точно смята той да работим там, но пък щом иска да се върнем, сигурно има някаква идея какво ще прави. Аз, предполагам, че бих могла да учителствам - нещо, което много ми се иска А и да не мога, няма да умра, не ми се работи чак толкоз, бебе ми се гледа
Та, разкажете моля, по какъв повод се преместихте, как се чувствахте, намерихте ли работа, как се чувстват децата ви? Защото мен и това малко ме тормози - ограничен избор на училища, ограничен избор на културни мероприятия, ограничен избор на извънкласни дейности... Не че не мога да ги пратя да учат гимназия в Пловдив например, ама...Макар че да мисля 15 години напред си е направо безумно Та споделете, моля ви. Благодаря на всички.