gadna tema

  • 7 532
  • 103
a imenno, ima li iznasileni?
ujasno e gadno, no go ima, za sajalenie. moia blizka e jertva na tova, no se sramuva da pita tuk.
az pitam i iskam da znam za6to jenite jertvi se sramuvat, a nasilnicite - ne.
kato kak i izob6to prejiviava li se tova ili ostava6 oskaten....
Виж целия пост
# 1
Не разбирам, как се е решила да сподели с теб, а се срамува да влезе в интернет, и да попита съвсем анонимно...
Нямам опит - нито личен, нито споделен от някой, но мисля че трябва да се престраши да отиде на психолог, за да го превъзмогне.
Виж целия пост
# 2
На мен първият ми сексуален контакт беше насила.С годините отминава,много години,но не се забравя.
Виж целия пост
# 3
Трудно е Tired
Оставя ти печат в живота завинаги.
Преживява се,но променя всичко.
Виж целия пост
# 4
Жената просто е малко срамежлива, не посе6тава форуми, а и мисли, че ще и се смеят, не знам защо, доста е затворена. Сподели с мен, защото сме си близки и ми има доверие, така мисля.
Виж целия пост
# 5
не ми се е случвало - измъкнах се на косъм. и въпреки, че се отървах ми държа влага много време. не знам защо жената се срамува, но е факт. някакъв синдром на жертвата може би... аз лично освен срам изпитвах и страх. даже ме беше страх да остана сама с баща си в къщи, а като видех мъж на улицата бягах на отсрещния тротоар и ми изскачаше сърцето от страх. въпреки, че знаеха за случката, близките ми приятелки не разбираха, че ме е страх да се прибирам по тъмно.
ако има възможност, най-добре е да направи няколко посещения при психолог. не е лесно да се преодолее такова нещо. съжалявам, че се е случило  Sad
Виж целия пост
# 6
Зависи много от това как жертвата реши да приеме този факт. И по време на изнасилването, а и след това. Моя позната /беше на около 19-20 г. / си рекла: "Тъй и тъй ще ме ..., я да помисля поне за последсвията!" Извадила презерватив от чантата си и с думите "Ти знаеш ли ме каква съм, може и да съм болна от нещо" го подала на насилника си, а той, изумен, го надянал, а тя го приела "доброволно" в обятията си! Не знам каква смелост се изисква от една жена да постъпи по този начин, но факт е, че разказа случката на всичките си приятелки без да се притеснява. Мисля, че и по-късно не е имала проблеми - радваше се, че е толкова хитра и е предотватила поне евентуална бременност или болест. Много зависи и от конкретната ситуация, а и от конкретния изнасилвач. Приятелката ти трябва да мисли по-позитивно - жива е, здрава е все пак.
Виж целия пост
# 7
Зависи много от това как жертвата реши да приеме този факт. И по време на изнасилването, а и след това. Моя позната /беше на около 19-20 г. / си рекла: "Тъй и тъй ще ме ..., я да помисля поне за последсвията!" Извадила презерватив от чантата си и с думите "Ти знаеш ли ме каква съм, може и да съм болна от нещо" го подала на насилника си, а той, изумен, го надянал, а тя го приела "доброволно" в обятията си! Не знам каква смелост се изисква от една жена да постъпи по този начин, но факт е, че разказа случката на всичките си приятелки без да се притеснява. Мисля, че и по-късно не е имала проблеми - радваше се, че е толкова хитра и е предотватила поне евентуална бременност или болест. Много зависи и от конкретната ситуация, а и от конкретния изнасилвач. Приятелката ти трябва да мисли по-позитивно - жива е, здрава е все пак.

Това направо не ми се струва възможно.
Виж целия пост
# 8
Отървах се на косъм. Бившо гадже - реши да ми покаже колко малко струвам и колко е по-силен от мен.
Аз пък му отхапах парче месо от дланта. Той се изуми и писна как му течала кръв. Аз го превързах (!) и изхвърчах навън да потърся помощ от познати на семейството (бях далеч от дома).
Общо взето всичко се размина... но винаги имам едно наум оттогава.
Да пази Господ и това е.
Близка позната имам, която също така е започнала интимния си живот. Важно е как човек го приема - дали ще се обърка и тъси вината в себе си (което не е правилно) или ще предпочете да разбере, че вина няма, shit happens и да си продължи с живота, без да стресира (доколкото е възможно) на това.
Виж целия пост
# 9
Зависи много от това как жертвата реши да приеме този факт. И по време на изнасилването, а и след това. Моя позната /беше на около 19-20 г. / си рекла: "Тъй и тъй ще ме ..., я да помисля поне за последсвията!" Извадила презерватив от чантата си и с думите "Ти знаеш ли ме каква съм, може и да съм болна от нещо" го подала на насилника си, а той, изумен, го надянал, а тя го приела "доброволно" в обятията си! Не знам каква смелост се изисква от една жена да постъпи по този начин, но факт е, че разказа случката на всичките си приятелки без да се притеснява. Мисля, че и по-късно не е имала проблеми - радваше се, че е толкова хитра и е предотватила поне евентуална бременност или болест. Много зависи и от конкретната ситуация, а и от конкретния изнасилвач. Приятелката ти трябва да мисли по-позитивно - жива е, здрава е все пак.
Има известно значение, как жертвата приема факта, но не решаващо.  Преживяното остава на подсъзнателно ниво и бележи в някаква степен целия живот.
Виж целия пост
# 10
И аз се отървах.
Само че е малко по-различно, понеже бях на 8-9 г.
Смятам, че ми се е отразило доста на отношението към секса като цяло.
Виж целия пост
# 11
Има известно значение, как жертвата приема факта, но не решаващо.  Преживяното остава на подсъзнателно ниво и бележи в някаква степен целия живот.
Така е. Може на другите да им изглежда, че ти е минало, но ти си знаеш какво е. Два пъти са се опитвали да ме изнасилят и единия път се отървах на косъм. Бях на 13 г.
Виж целия пост
# 12
Смятам, че ми се е отразило доста на отношението към секса като цяло.
Да - отразява се на секса. Отначало когато приятелят ми легнеше върху мен и имах чувството, че подивявам. Случвало се е да започна да го блъскам и да плача.  Confused
С времето се забравя, но никога напълно.
Виж целия пост
# 13
отървах се на косъм-
бих се като лъв,крещях и успях да се измъкна

опитах се да скрия от родителите и гаджето ми за да не ги притесня, но на другата сутрин лицето ми посиня от шамарите ,които ми нанесе изнасилвача и си разказах всичко
гадното беше,че много хора се опитаха да ме накарат да помисля,че и аз имам вина за случката,само защото бях със сравнително къса пола-това много ме нарани
мисля,че това е основната причина да се срамуват жертвите на сексуално насилие-това,че се страхуват да не им кажат,че те са си виновни Sad

нарани ме и това,че случката се разигра във входа на блока на родителите ми ,пред асансьорите и колкото и да крещях за помощ-никой,не излезе да се поинтересува
тъжно Cry
Виж целия пост
# 14
това,че се страхуват да не им кажат,че те са си виновни Sad
Жените по принцип са склонни да търсят вината във себе си - и обикновено я намират, даже да няма такава. Човешка природа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия