"Мамо, умрях !"

  • 2 037
  • 28
Та, така. Щерката, която е на 4 1/2 години от известно време играе една игра.
Напрекъснато. Почти през 1/2 час ми казва : "Виж ме, мамо, умрях !" И затваря очи. След което ми се хили. Много често ми казва : "Не бе, мамо, шегувам се ".
В началото мислех, че и е интересна темата за смъртта, защото ме разпитваше, говорихме си. Разбирах и защо си играе - по някакъв начин го пренася във фантазията си и така се успокоява или преживява.
Ама това продължава вече сума ти време. И в другите й игри все някой умира. После се съживява.
Не й обръщам внимание вече, ама тя пак си "умира" наужким.
И нещо започвам да не разбирам защо продължава. newsm78

Някой има ли идея?
От психологическа гледна точка...
Виж целия пост
# 1
Синът ми е на 3 години и непрекъснато "умира". Изиграва го много "артистично", ако мога така да се изразя. При това от най-различни оръжия - огнестрелни, хладни и т.н. Мисля, че е от филмите. Старая се да не се зазяпва и да не гледа подобни сцени, но те са навсякъде... Това впечатлява децата. То впечатлява всеки, та тях ли.
Очевидно е, че при дъщеря ти положението е много по-осмислено, тя го прави напълно съзнателно, но си мисля, че е свързано с това, че го е гледала на филм или нещо такова и я е впечатлило. Но мисля, че не бива да се тревожиш особено, понеже знае, че е на шега и винаги се съживява после.
А и защо най-много ти е странно, че продължава? А има ли някаква причина да не продължава? Ще продължава, докато й е интересно, а не докато ти й обръщаш внимание. Поне така си мисля, не зная...
Виж целия пост
# 2
И Мая умира поне няколко пъти на ден. Най-често докато е някакво животно - и вземе, че умре насред килима. Някой път аз я убивам, друг път - тя мен, зависи. Трябва да й покажа как умират насЕкомите с вирнати краци Laughing
Да си умира, какво толкова. Ще мине.
Виж целия пост
# 3
И аз мисля, че е от филмите. А и на децата на тази възраст им е интересно да се сгромолясват театрално  Simple Smile Не вярвам да е нещо сериозно. Спомням си, че и аз много обичах да "умирам", но разбрах какво всъщност е смъртта чак когато дядо ми почина - бях на 5. Преди това си беше просто игра като всички останали.
Виж целия пост
# 4
А ти защо мислиш, че може да има нещо притеснително? И Цвета си умира, или е ранена. Е не тя лично, а някой от героите, които играе, но пък тя 90% от времето е в роля. Също така доста често в историите й има други умрели, които тя съживява с нещо магическо. Другата й игра е да се прави на умряла, аз да го играя шашната, а тя тържествено да се надига с думите: не съм умрял (в м.р. защото героите, които играе обикновено са мъже), само спя дълбоко, глупчо.
Виж целия пост
# 5
 Едва ли разбира за какво точно става въпрос. Просто си играе.

  Ние като бяхме малки и от време на времебяхме оставяни да гледаме брат ми(по-малък със 7 год. от мен) и понеже той беше много палав и се чудехме как да го укротим, със сестра ми бяхме се научили да "умираме" и той веднага ставаше послушен.
  Била съм 8-9 год. - въобще не ми е идвало на ум, че правя нещо нередно, това беше игра. Сега като се сетя и направо ми настръхват косите, но тогава...детски акъл.
Виж целия пост
# 6
Синът ми редовно умираше от птичи грип,/когато говореха за грипа по новините/,и той чул-недочул.... Laughing
Виж целия пост
# 7
може да се е впечатлила от спящата красавица или снежанка
Виж целия пост
# 8
Явно всички го правят на тази възраст.
Не ми е притеснително, зная, че е игра.
Но ми е интересно защо продължава толкова дълго при положение, че на другите видове игри се насища много по-бързо.

Но сте прави...и филмите помагат.
Виж целия пост
# 9
Моите редовно разиграват Снежанка. Почти винаги, когато ядат ябълка. Деница е особено театрална - с обръщането на очите, отпускането на главата и приритването Joy Не ме притесняват тези им забавления.
Виж целия пост
# 10
И вкъщи всичко започна от "Снежанка". Разиграваше я по няколко пъти на ден.
Сега ни е забранила с баща й да гледаме "умриви" филми.
Все идва момент, в който им омръзва.
Виж целия пост
# 11
Като бях пет-шест годишна, редовно "умирах", за да ми носи брат ми жива вода (лимонада) от хладилника.
Умирането ми продължи дотогава, докато бавачката не научи брат ми да ми пъха перце в носа с цел "съживяване".
Виж целия пост
# 12
Тошко в игрите си не го прави ...на ужким да умира.
А ми обяснява ,че това и това ако се прави можело се умре. Thinking
Виж целия пост
# 13
Смъртта е загатка за децата,поне до 6 годишна възраст.Тогава осъзнават,че всеки е смъртен.Синът ми много тежко преживя този момент,дори до психоаналитик стигнахме.Преди 2 дни Калина,която е на 4 и половина ме пита дали ще остарее и очите й се насълзиха.Казах й,че това ще стане след мнооооого време.
Виж целия пост
# 14
Извинете, че малко измествам темата, но малко.
Стефани6, кажи, моля Те, ако не е проблем, какво е предизвикало такава силна реакзия у сина Ти?
Аз все се питам как ли би реагирал маоят. Е, той е още не 3, но все пак, това винаги ме е интересувало. Аз, когато като малка "умирах", съвсем явно знаех за какво става дума. Но откакто се помня, съм убедена, че не всичко свършва със смъртта, дори го "обясних" на всички, когато дядо ми (бях на 5) почина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия