Първата раздяла

Публикувана: 14 фев. 2005, 08:56 ч.
Последно мнение: 15 фев. 2005, 21:52 ч.

1 678
12

14 фев. 2005, 08:56 ч.

Мами много ми е мъчно че ще трябва Ален да отиде за 15 дни при баба си в Пловдив
Просто ще се изнасяме и се налага
Като се сетя как исках да го вземе някой а сего като се сетя че няма да и при мен и ми се доплаква
Дали няма да ме забрави? Дали ще проходи там и аз няма да мога да му видя първата стъпчица? Все си мисля разни такива неща и много ми е болно Sad

А иначе знам че за него там ще е по-добри на спокойствие
Вие как се справихте с тази мъка по първата раздяла с вашите съкровища
Аз ще трябва да се мобилизирам за да спретна всичко за да успеем да се изнесем а съм една разсеяна и вси ще си мисля за малчо не зная как ще се справя Sad

Виж целия пост

jakinik

# 1 14 фев. 2005, 09:02 ч.

Не съм се разделяла за пове4е от няколко 4аса, не мога да си представя. Понякога и аз искам някой да ги вземе за няколко дни да си по4инем с таткото, но не съм се решавала на това. При теб слу4ая е друг, не се притеснявай все пак две седмици бързо минават няма да усетиш, а и ти ще бъдеш заета с местенето. Сигурно ще ти е криво, но мисли позитивно!

Виж целия пост

Katy

# 2 14 фев. 2005, 09:21 ч.

Ние се местихме миналия месец,но Кари си беше с нас.Стояхме в двете в стария апартамент и давах напътствия на носачите Grinning

.С последния багаж изнесохме и нея Grinning

Виж целия пост

.Ели.

Владетел на силата

# 3 14 фев. 2005, 10:03 ч.

Спокойно няма да те забрави Grinning

. Щом се налага и е за доброто на детето, разбира се , че ще го дадеш. А и той не е чак толкова малък все пак, ще се справи. Добре е и за детето да започне да отделя понякога от родителите си за малко. Света е толкова голям ...
Опитай се да си спокойна и уверена в решението си така ще помогнеш и на него да се справи с раздялата. Вземи си довиждане, но не го проточвай прекалено за да не го травматизираш излишно и после спокойно си свърши работата.
Съветвам те да не се обаждаш по 100 пъти и да питаш как си справят това само ще изнервя излишно и теб и майка ти.
Успех в пренасянето Wink

, ще се утрепеш от работа Sad

Виж целия пост

AnMary

Джедай

# 4 14 фев. 2005, 12:20 ч.

при нас най-голямата раздяла е била за уикенда, когато майка ми взимаше Дияна, то вярно, че беше в съседната част на Надежда ... ествествено в началото ми беше криво и звънях по телефона нон стоп. Но откакто майка ми замина за чужбина не сме отделяли красавицата ни (свекито е в Сливен), ами я гледаме
Спокойно, децата помнят, не забравят, особено пък мама и тати. Знам, че ще навърташ сметка я на бтк, я на мобилен ...
1вият път водихме Дияна на Сливен когато беше на 7м, втория път беше година след това, спомняше си всички роднини. И друг случай с моето семейство. Майка ми ме е завела за море на 2г (заради прекарана преди това бронхопневмония), брат ми е бил на 8м, оставила го е на баба ми. Врънали сме се, тя влязла в стаята, вуйчо ми го приспивал с песнички (не знам кой кой е приспивал де), тя се показала на вратата и само казала "Иви, маме", а брат ми само подскочил, седнал в леглото и "мамаааа"
Така, че притеснението си е за нас мамите ...

Виж целия пост

maia_sevova

# 5 14 фев. 2005, 17:24 ч.

И аз миналия месец се чувствах така трябваше да ходя да защитавам дипломната си работа и я оставих за четири дни на свекървата. Много ми беше мъчно но няма как. Аз изпуснах първото зъбче но то се виждаше отдавна така че знаех за него само дето свекърва ми първа го пипна. Ще се справиш а да те забрави е невъзможно даже много повече ще ти се радва като те види.
Успех с местенето. Аз съм се местила 3 пъти досега и тази година пак ни престой местене затова ти пожелавам всичко да е наред и да се справите бързо.

Кали 25.12.2003 г.

Виж целия пост

Honda

Гост

# 6 14 фев. 2005, 18:55 ч.

rradost, спокойно няма да те забрави. Същите мисли ме блъскаха и мене, когато тази година за първи път от 4-ри години се разделих за две седмици с децата ми (съпругът ми остана да ги гледа, докато си бях в Б-я).Та малкото беше точно, колкото и твоето сега. Висях всеки ден на телефона, първата седмица само сълзи, всеки ден въпроси дали е проходила (изкаме ме обаче Wink

).....

Виж целия пост

Honda

Гост

# 7 14 фев. 2005, 18:57 ч.

..Ама като кацнах на летището имаше момент на "шок" и от двете ми щерки (не ме позна нито едната, но за това аз си бях виновна, защото се върнах с мноооого променена прическа, че и очила Blush

)Каката я държа една минута някъде, докато се "увери", че съм аз, пък на малкото 1час (през, което време ми беше много мъчно Sad

)

Само не показвай, че си неспокойна пред дечко Wink

Виж целия пост

rradost

# 8 14 фев. 2005, 20:54 ч.

Страхотни сте благодаря ви
Ще трябва да се стегна Simple Smile

Много неща ни се насъбраха просто и още съм неспокойна
Та Ален ще ходи при свекърва ми а с другата баба се поскарахме и то точно на рождения ден на Ален тогава разбрахме и че ще трябва да се изнасяме а вечерта малчо вдигна температура
Беше ужасен ден а тогава моето съкровище стана на 1 годинка и за това ми е още по-мъчно

Виж целия пост

Горгона Медуза

# 9 14 фев. 2005, 21:13 ч.

При нас с Ади най-редовно има раздели - всеки уикенд го взимат бабите, лятото бяхме и на море с баща му за 10-тина дена. Абе почивка си е откъдето и да го погледнеш, да тъжно ми беше , но така си отспах и така се накопонясвах ние родителите сме също хора и е хубаво понякога да погледаме малко и себе си.

Виж целия пост

debelanata

# 10 14 фев. 2005, 23:51 ч.

Заради ремонт се наложи да оставя щерката на мама за 3 месеца.
Тогава беше на 2 годинки. Заведох я до България и я оставих но не веднага а след престой от 2 седмици за да има време да свикне с майка ми напълно и тогава си заминах обратно. Аз ревах като магаре и се юрнах да работя из къщи само и само да не мисля. Не искам да ви казвам каква ми беше тогава телефонната сметка.
После като се върнах да я взема и не можах аз да я позная, толклова беше пораснала. А тя мен ме позна веднага и ми се хвърли на врата и се гушна в мен.
Не беше плакала и не беше усетила много липсата ми.Но сега като съм пак тук обаче усеща липсата на баща си доста болезнено
Всичко е до възрастта и до условията кое как ще се развие.
Много успех и бързо приключване на ремонта

Виж целия пост

Лекси

Потребител

# 11 15 фев. 2005, 16:18 ч.

няма да те забрави, спокойно Grinning

. Дъщеря ми беше на около 10 м., когато я оставихме за 10-тина дни на баба и и дядо и. Когато се върнахме ни позна. Първо му тегли един голям рев /от изненада май/, но след половин час всичко беше наред. Докато ни е нямало май не се е сещала много за нас /за разлика от мен и баща и/, но после всичко си продължи веднага по старо му - все едно не сме се делили.

Виж целия пост

PrincesaDundesa

# 12 15 фев. 2005, 21:52 ч.

Когатто Мирела беше на 10 месеца заминахме с мъжа ми на работо в Гърция за 20 дни.Надявах се да не проходи точно тогава,но уви това се случи и аз не видях първите и крачки.Ако не бях с мъжа ми , не знам как щях да издържа newsm45